Р Е Ш Е Н И Е N 722/10 София , 20.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Н. Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1485 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 161 от 18.02.2010 г. е допуснато обжалване на решение от 3.04.2009 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение 2”а” състав по гр.д. № 1523 от 2008 г. , с което е отменено решение от 20.9.2007 г. на Софийски районен съд , 58 състав и са отхвърлени исковете по чл.30 вр. с чл.29, ал.1 ЗН и чл.34 ЗС. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.1 , т.3 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да съдейства на страните за изясняването на делото от фактическа и правна страна. Допълнително следва да се разгледат и наведените с жалбата касационни оплаквания за материална и процесуална неправилност на решението. Ответниците С. П. Х.- В., Н. Х. В. и П. Х. В. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение , което е неблагоприятно за нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски градски съд е отхвърлил предявеният иск за делба от Л. П. Х. срещу С. П. Х. , Н. Х. В. и П. Х. В. защото е намерил, че липсват съсобствени между страните недвижими имоти. За да стигне до този извод е отхвърлил предявеният конститутивен иск по чл.30 вр. с чл.29 ЗН , приемайки , че не е изпълнено условието, предвидено в ал. 2 на чл.30 ЗН. По делото е било безспорно , че Л. П. Х. не е приела наследството под опис , както и че към момента на откриването на наследството със смъртта на Ц. П. И. на 1.01.2001 г. /у-ние за наследници № 307 от 22.02.2001 г./ е действала т.15 от Постановление № 4 от 1964 г. на Пленума на ВС , която не е въвеждала такова изискване. С Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. на ОСГК на ВКС се приема, че е необходимо приемане на наследството под опис когато се упражнява правото за намаляване на завещанието или дарението , извършени в полза на лице, което не е наследник по закон и не е призовано към наследяване какъвто е и настоящия случай. Действието на това решение се простира и върху случаите на открито наследство преди приемането му именно защото с него се извършва тълкуване на норма, която не е променена. Със саморъчно завещание от 20.01.2000 г. , обявено на 15.09.2004 г. Ц. И. е завещала двата недвижими имота, за които няма спор, че обхващат цялото й наследство на внука си Н. В.. Извода на въззивният съд , че иска по чл.30 , ал.1 ЗН по отношение на Н. В. следва да се отхвърли е правилен именно защото не е изпълнен релевантният фактически състав – Л. П. Х. да е приела наследството под опис. Ц. П. И. е дарила на дъщеря си С. П. Х. с н.а. № 136, т.16, н.д. № 2951 от 1975 г. първият – партерен етаж от жилищната сграда в [населено място]. От своя страна С. Х. го дарява на синовете си с н.а. № 200 , т.64 , н.д. № 19153 от 1994 г. Няма спор, че към настоящия момент С. Х. не е съсобственик в никой от имотите за които ищцата е поискала делба. Действително в нарушение на чл.7, ал.1, пр.2 ГПК Софийски градски съд е намерил, че за първият – партерен етаж о няма данни да е бил някога собствен на Ц. И., без да е указал на страните ,че липсват доказателства , установяващи правото на собственост на праводателката Ц. П. И.. Този извод е формиран във въззивната инстанция при липса на твърдения или възражения на страните в тази насока. Налице е процесуално нарушение, което обаче не е съществено , тъй като не се е отразило на резултата по спора, предвид обстоятелството , че имота не е бил собствен на С. Х. към датата на откриване на наследството и предявяването на иска за делба, което прави невъзможно приложението на чл.37, ал.1 от Закона за наследството. Намаляването на дарението не би довело до реализиране правата на Л. П. Х. тъй като през 1994 г. имота вече е бил отчужден в полза на трето лице. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 3.04.2009 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение 2”а” състав по гр.д. № 1523 от 2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: