О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 123 София, 10.10.2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ разгледа докладваното от съдия Троянов частно наказателно дело № 949 по описа за 2018 г. Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 1 от НПК, по повод разпореждане от 18.09.2018 г. на съдията-докладчик по н.ч.х.д. № 11871/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, СХХХІ състав, с което делото е прекратено и изпратено за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурор Мария Михайлова от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че предложението е основателно да се промени подсъдността на делото според местоживеенето на частния тъжител и на подсъдимия. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното производство от частен характер е образувано по тъжба на Б. Т. И. срещу В. Д. Д. с обвинение за клевета, разпространена по друг начин – чрез телевизионно предаване „С. с.“ по Н. т. (Н. Б. Г.“ АД). В мотивите на съдебния акт са изложени доводи за подсъдност на делото на Софийски районен съд, съобразно правилата на чл. 36, ал. 1 от НПК, като се прави извод за обичайната практика на касационната инстанция по дела за клевета, разпространена чрез печатна, телевизионна медия или радио, и отнасяне на делото съобразно седалището на съответния медиен разпространител. Предложението за промяна на местната подсъдност на делото е неоснователно, тъй като ход на частната тъжба не е даден, не са допуснати свидетели, поради което не може да се направи обоснована преценка, че много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг, равен по степен съд. Изложените в разпореждането на съдията-докладчик съображения за местопрестъплението не са правилни. Повдигнатото частно обвинение е за клевета, извършена в телевизионно предаване и разпространена до неограничен кръг от зрители, чрез излъчване в ефира или доставена услуга чрез кабелен оператор и интернет. Това обстоятелство дава основание да се заключи, че клеветническите твърдения, на които се позовава тъжителят, са станали достояние на широка общественост и на места, където телевизионното предаване реално е могло да бъде възприето. В тези случаи законодателят е преценил, че деянието е с по-висока степен на обществена опасност от обичайното му разпространение и е квалифицирал особения начин на извършване (чрез печатно произведение или по друг начин) за по-тежко наказуемо обстоятелство. Заради особеностите на техническите постижения телевизионното предаване е възприето навсякъде, където ефирното или кабелното му разпространение е достигнало. Следователно, мястото на извършване на деянието не е телевизионното студио, нито седалището на телевизионния оператор, а всяко място, до което клеветническите твърдения са достигнали чрез способите на излъчване на телевизионното предаване. Местопрестъплението на клевета, разпространена по този начин, е по-широко, защото се извършва едновременно на различни места в страната с посочения телевизионен достъп. Затова тъжителят Б. И. може да подбира да подаде частната си тъжба пред всеки съдебен орган, в района на който се намира мястото на прием на телевизионния сигнал (чрез ефир, кабелно разпространение или интернет), включително Софийски районен съд и Плевенски районен съд. Дори и тъжбата да беше подадена в Плевенския районен съд, където живеят тъжителят и подсъдимият, местоизвършването на деянието попада в неговия район, както и в районите на всички други районни съдилища в страната, където предаванията на Н. т. се възприемат. Воден от изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намери, че искането на съдията-докладчик от Софийския районен съд за промяна на подсъдността не може да бъде удовлетворено, тъй като не отговаря на законовите критерии по чл. 43, т. 1 от НПК „много обвиняеми или свидетели живеят на друго място“. След като тъжителят И. е преценил да подаде тъжбата в Софийски районен съд, производството по частното обвинение следва да бъде разгледано от този съд и няма основание за преместването му в друг съд. Разпореждането на съдията-докладчик следва да бъде отменено и производството по делото да продължи под същия номер. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 43 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията-докладчик с разпореждане от 18.09.2018 г. по н.ч.х.д. № 11871/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, СХХХІ състав, за промяна на подсъдността по чл. 43, т. 1 от НПК. ОТМЕНЯ разпореждане от 18.09.2018 г. по н.ч.х.д. № 11871/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, СХХХІ състав, с което е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.