Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
София, 04.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска , разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело №3018 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.307 ал.2 вр. с чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 5220/12.05.2015 г. от М. Х. С. чрез пълномощник адв.В. К. срещу решение № 51/11.02.2015 г. по гр.д.№1020/2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора. С него е потвърдено решение № 601/18.11.2014 г. по гр.д.№163/2014 г. на Районен съд-Казанлък за отхвърляне на предявения от молителката иск с правно основание чл.200 КТ срещу [фирма]- за заплащане на сумата 5793,64 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди произтичащи от трудова злополука, възникнала на 11.04.1995 г., представляващи разлика в трудовото възнаграждение в периода 01.02.2011 г. -31.01.2014 г.,ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното плащане.
Молителката твърди, че с влязло в сила решение № 67/26.03.1998 г. по гр.д.№1295/1997 г. на Окръжен съд-Стара Загора е прието, че на 11.04.1995 г. е претърпяла трудова злополука, изразяваща се в ампутация на палеца на лявата ръка до основната фаланга, причинило трайно затрудняване на хватателната функция на ръката.Това увреждане по естеството си е пожизнено. В мотивите на решението е прието, че тя е била трудоустроена на длъжност производствен контрол. Посочила е, че решението е било приложено като доказателство по делото, но не е взето пред вид при постановяване на атакувания съдебен акт. Изтъква, че има право да претендира имуществени вреди от разлика в получаваното трудово възнаграждение. Намира, че двете решения си противоречат и моли атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът по молбата [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Диана Г., я оспорва.Претендира разноски.
ВКС, състав на ІІІ г.о., установи по делото следното :
Молителката е предявила иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала, ако продължаваше да работи на заеманата преди трудовата злополука длъжност фрезист и получаваното от нея възнаграждение като машинен оператор при друг работодател в периода 01.02.2011 г.-31.01.2014 г. Въззивният съд е постановил атакуваното решение с мотивите , че за установяване увреждането на молителката не са представени изискваните от закона доказателства за това- решение на ТЕЛК, съдържащо предписание за трудоустрояване. Поради това е приел, че не е доказана трайно намалена трудоспособност, степента на увреждане, здравните противопоказания, причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност.
Молителката е претърпяла трудова злополука на 11.04.1995 г., при която е отрязана горната част на първия пръст на лявата ръка. Съставен акт за трудова злополука № 29/21.04.1995 г. от работодателя.
С решение № 67/26.03.1998 г. по гр.д.№1295/1997 г. на Окръжен съд-Стара Загора й е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 1 200 000 нед.лв.,ведно със законната лихва от 11.04.1995 г. до окончателното плащане, обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 4000 нед.лв., представляваща разликата между полученото трудово възнаграждение поради трудоустрояване в периода 20.07.1995 г.-25.01.1997 г. и в размер на сумата 1000 нед.лв.,представляваща разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение в периода 12.04.1995 г.-20.07.1995 г. В мотивите на това решение е цитиран съставеният акт за трудова злополука и са направени фактически изводи, че вследствие на злополуката на молителката е причинена временна нетрудоспособност, което се установява от представените болнични листове, както и че е работила като производствена контрола поради трудоустрояване, което се установява от представените допълнителни споразумения към трудовия й договор. Въз основа на установените факти е прието, че молителката е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, причинила временна нетрудоспособност.
С определение № 261/18.08.2017 г. по настоящото дело е прието, че така подадената молба е допустима.
Разглеждайки я по същество, като поддържана на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК , ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че същата е неоснователна.
Според разрешенията в ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№7/2014 г. на ОСГТК- т.5, идентичност в предмета на влезли в сила противоречащи си съдебни решения като основание за отмяна е налице при пълен субективен и обективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата или когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. По настоящия спор безспорно първата хипотеза не е налице, доколкото не е налице обективен идентитет, тъй като двете решения имат за предмет различни периоди във времето, за които се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди. Липсват също така и идентични правни въпроси, включени в предмета на делото, по които е формирана сила на пресъдено нещо и които да са разрешени по различен начин. Действително, по двете дела са претендирани обезщетения за имуществени вреди от трудова злополука. Правоотношенията във връзка с възникването и определянето на този правопораждащ факт са регулирани от Дял ІІІ КТ /отм./- чл.146, чл.150 и чл.159. Според последния текст трудовата злополука се установява от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, който съставя акт за трудова злополука. С разпоредбите на КСО / в сила от 01.01.2000 г./ е въведена нова регламентация за установяване на трудова злополука. Съгласно чл.60 ал.1 КСО длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Тази уредба няма приложение относно установяването на трудовата злополука на молителката, по отношение на нея важи старият ред. Затова и в двете решения въпросът е разрешен идентично. Не така стои обаче проблемът с трудоустрояването. По първото дело съдът се е занимал с претенция за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, при настъпила временна нетрудоспособност на молителката и за конкретен определен период на временно трудоустрояване. По настоящия спор предмет на разглеждане е претенция за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за период, след настъпила трайна нетрудоспособност.Съгласно чл.317 КТ / в сила от 01.01.1987 г./ необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа, условията и срокът се определят по предписание на здравните органи. Тези правоотношения се уреждат с Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72/1986 г. Трайно намалена работоспособност на лицата се установява с решение на ТЕЛК/НЕЛК, а не само с акт за трудова злополука. Изводи за трайно настъпила нетрудоспособност и за пожизнено трудоустрояване в първото решение не са формирани, нито са отразени в диспозитива му. Обратно,както вече беше казано, в него са направени изводи за временно трудоустрояване на молителката.От изложеното следва, че не е налице обуславящ преюдициален въпрос, който да е разрешен по различен начин в атакуваното решение.
При този изход на делото на ответника по молба следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство за възнаграждение на адвокат, чието заплащане в брой е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.
Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК вх. № 5220/12.05.2015 г. от М. Х. С. срещу решение №51/11.02.2015 г. по гр.д.№1020/2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 601/18.11.2014 г. по гр.д.№ 163/ 2014 г. на Районен съд-Казанлък.
ОСЪЖДА М. Х. С. да заплати на [фирма] сумата 600/шестстотин/ лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: