Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 09.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1772 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. Т. Л. против решение № 316 от 21.08.2014 г. на Софийския апелативния съд по в. н. о. х. д. № 378/2014 г. В жалба на защитника са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че по делото не са били обсъдени и анализирани в цялост действията на свидетели, поради което се е стигнало до неправилния извод единствено за виновността на подсъдимия; че не е бил установен най-благоприятният закон при определяне на наказанието; че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно – намаляване на наказанието лишаване от свобода и по-лек режим на неговото изтърпяване. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 39 от 19.02.2014 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 5045/2013 г. подсъдимият В. Т. Л. е признат за виновен да е извършил през периода 15.10.2007 г. – 23.01.2008 г. в гр.С. престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното условно наказание по н. о. х. д. № 126/2005 г. на Районния съд – гр. Самоков в размер на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо, най-тежкото наказание от наложените по н. о. х. д. № 5045/2013 г. и по н. о. х. д. № 539/2013 г. две години и десет месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим и затворническо заведение от закрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 316 от 21.08.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 378/2014 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Според жалбоподателя въззивният съд не е могъл да се съгласи с анализа на първоинстанционния съд, който не обсъдил в цялост действията на св. Б. С. и на св. Т., затова се е стигнало до неправилния извод, че само подсъдимият е виновен за престъплението, в което е бил обвинен. Софийският апелативен съд не е допуснал нарушението, изтъквано от жалбоподателя. В съответствие с процесуалното си задължение аналитично е проверил преценката на първоинстанционния съд за обосноваността на самопризнанието от надлежно събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Всъщност аргументът на жалбоподателя по същината си е насочен към приетите за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, които подсъдимият изцяло е признал в процедурата по чл. 371, т. 2 НПК и не е могъл да оспорва пред въззивния съд. В жалбата се изтъква още, че съдът не е приложил по-благоприятния закон, определяйки наказанието на подсъдимия според разпоредбата на чл. 58а НК (ред. ДВ, бр. 27/2009 г.) Доводът е бил представен и пред въззивния съд, който ефективно го е разгледал и съпоставяйки разпоредбите, относими към наказанието, е решил въпроса дали новият текст на чл. 58а НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.) е по-благоприятен или не. В тази връзка законосъобразно е отчел, че разпоредбата на чл. 58а НК (ред. ДВ бр. 27/2009 г.) не е предвиждала наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства за приложението на чл. 55 НК, каквито условия поставя сега действащата материалноправна разпоредба на чл. 58а, ал. 4 НК. В конкретния случай, Софийският апелативен съд не е установил изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, а тъкмо напротив, приел е относително голяма тежест на поредица от обстоятелства, отегчаващи отговорността на подсъдимия Л. в сравнение със смекчаващото обстоятелство, поради което приложението на чл. 58а НК (ред. ДВ, бр. 27/2009 г.) би довело до най-благоприятния резултат за наказателноправното му положение. Доводът, че съдът не е съблюдавал правилото по чл. 2, ал. 2 НК, е неприемлив. На следващо място жалбоподателят твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо поради неправилния отказ да се отчете самопризнанието, а като се вземе предвид и продължителния срок от извършване на престъплението до този момент, целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и с по-ниско по размер наказание. Само по себе си признанието по чл. 371, т. 2 НПК, бидейки условие за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура, не е подлежало на повторно отчитане и законосъобразно не е било съобразявано при индивидуализация на наказанието. Въззивният съд не е подценил допуснатото нарушение на чл. 22 НПК относно разумния срок за разглеждане и решаване на делата. Определил го е като смекчаващо отговорността обстоятелство, за чиято относителна тежест има значение и фактическата сложност на самото дело като причина за забавеното досъдебното производство. Ето защо, липсва явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК - наложеното наказание очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. Поначало „несъщественото отклонение на размера на наложеното наказание от съответстващия размер” не разкрива касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК (ППВС №1/81 г., изм. с ППВС №7/87 г.), респ. не налага намеса на Върховния касационен съд за неговото намаляване. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 316 от 21.08.2014 г. на Софийския апелативния съд по в. н. о. х. д. № 378/2014 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: