1 Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр.София, 02.07.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4558/ 2017 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 240/ 16.03.2018 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Р. Н. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6331 от 11.09.2017 г. по гр.д.№ 424/ 2017 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед от 03.05.2016 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач - консултант”. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправните въпроси представлява ли „изключение” по смисъла на пар.1 т.8 ДР КТ и чл.68 ал.4 КТ посоченото в трудов договор с продавач – консултант обстоятелство „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” в хипотеза, в която основната дейност на работодателя не включва предлагане на стоки със сезонен характер, извършва се идентично в множество търговски обекти от множество работници на същата длъжност; в същата хипотеза може ли обстоятелството „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” да се счита за конкретна обективна причина (икономична, финансова, технологична, пазарна или друга) за сключване на срочен трудов договор; в същата хипотеза следва ли договорът да се счита за сключен без срок на основание чл.68 ал.5 КТ. Законодателните изменения в разпоредбите на чл.67 и чл.68 КТ от 2001 г. бяха реакция срещу широкото разпространение на т.нар. „верижни трудови договори”: тези, при които работодателят, използвайки икономическата зависимост на работниците, сключваше с тях не безсрочни, а последователни трудови договори за определен срок. Това улеснява работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, но лишава работника от гарантирани от КТ права. За да преустанови тази практика, законодателят изрично ограничи възможността да сключване на срочни трудови договори за определен срок до две групи случаи. Общата хипотеза, в която е допустимо трудовият договор да бъде сключен за определен срок, е уредена в чл.68 ал.3 КТ и се отнася за работи с временен, сезонен или краткотраен характер или при постъпване на служители в предприятия, чиято дейност се прекратява и с оглед извършване на действията по прекратяването. Извън тази хипотеза, чл.68 ал.4 КТ допуска само по изключение сключване на трудови договори за определен срок до 1 година, като изключението е дефинирано в пар.1 т.8 ДР КТ: конкретни обективни причини, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, описани в него и обуславящи срочността му. Когато е сключен трудов договор за определен срок при условията на чл.68 ал.4 КТ и работникът оспори законността на уволнението поради прекратяване на срока с твърдения, че не е било налице „изключение”, работодателят следва да установи всички предпоставки по пар.1 т.8 ДР КТ. Първото, което подлежи на установяване, е конкретна причина, която изключва интереса на работодателя от полагане на труда, за който е сключен договора, след изтичане на срока. Законодателят ясно демонстрира с измененията в КТ от 2001 г., че ако такива обективни причини няма, то се предпочита закрилата на работника пред интереса на работодателя. Второто подлежащо на установяване обстоятелство е, че тези причини съществуват реално към момента на сключване на договора. Те не могат да бъдат минали, бъдещи несигурни или да почиват на предположения: и в този случай интересът на работодателя няма приоритет пред закрилата на труда. Третото изискване е формално и налага на работодателя причините да бъдат конкретно посочени в документа, който обективира договора. Това е необходимо не само за яснота на страните по правоотношението, но и за да може при спор относно последиците от договора съдът да установи наличието на твърдяните обективни причини. Четвъртото подлежащо на установяване обстоятелство следва логически от предходните – необходимо е да съществува връзка между твърдяните причини и трудовата функция, за изпълнението на която е сключен договорът. Обективни причини може да съществуват, но ако те не касаят задълженията на конкретния работник или не предполагат срочност на тези задължения, изключение по смисъла на пар.1 т.8 ДР КТ не е налице. Като се има предвид изложеното, на поставените в настоящето производство правни въпроси следва да бъде даден следният отговор: Посоченото в трудов договор с продавач – консултант обстоятелство „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” може да представлява „изключение” по смисъла на пар.1 т.8 ДР КТ и чл.68 ал.4 КТ само ако в съответния магазин се извършва търговия със сезонни стоки или сезонна търговия (определен сезон обуславя извършването на продажби, които надхвърлят значително обема на продажбите през останалите сезони). Очакванията за повишени продажби през определен сезон, когато се касае за предлагане на стоки не само със сезонно предназначение и не при значително преобладаващи продажби през един сезон по отношение на останалите, не са обективна причина за сключване на срочен трудов договор. В тази хипотеза уговорката за срок, като противоречаща на императивната законова разпоредба на чл.68 ал.5 КТ, не се прилага, а съществуването на възникналото от договора правоотношение не е обусловено със срок. Предвид този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. За да счете уволнението на ищцата (касатор в настоящето производство) за законно извършено, въззивният съд приел, че очакванията на работодателя за повишен таргет за продажби през предстоящия летен сезон, съставлява изключение по смисъла на пар.1 т.8 ДР КТ. Правилно е обратното, ето защо по отношение на обжалваното решение е налице основанието по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. След отмяната му спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по смисъла на чл.293 ал.3 ГПК. От фактическа страна е установено, че на 14.04.2015 г. между [фирма] (работодател) и Р. Н. Г. (служител) е сключен трудов договор, въз основа на който ищцата е заела длъжността „продавач - консултант” с място на работа магазин в [населено място] на [улица]. Страните се съгласили, че в случай на нужда служителят ще полага труд в други магазини на същия работодател. В документа било посочено още, че договорът се сключва за срок от една година - по изключение, поради повишения таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон (чл.4). За установяване на това „изключение” работодателят е представил становище от 16.03.2015 г. от И. К. – мениджър „Продажби на дребно” в [фирма], в което не се съдържа никаква допълнителна обосновка, освен декларацията на автора за „повишени прогнози и цели за ръст на продажбите за предстоящия летен сезон”. Ищцата постъпила на работа на 01.05.2015 г., а на 03.05.2016 г. ответникът издал заповед, с която констатирал прекратяването на трудовото правоотношение поради изтичане на срока на договора – чл.325 ал.1 т.3 КТ. Установено е от показанията на свидетеля Г., че към този момент в [населено място] имало три магазина на [фирма], които предлагат спортни стоки. Такива стоки са били предлагани и през лятото, и през зимата и магазините били еднакво заредени във всички сезони. При тези обстоятелства следва да се приеме, че заповедта, с която се констатира прекратяването на трудовото правоотношение между ищцата и ответника, е незаконна. Тази заповед се основава на разбирането на работодателя, че между него и служителят е съществувало срочно трудово правоотношение, докато на основание чл.68 ал.5 КТ те всъщност са били обвързани от безсрочен трудов договор. Това е така, защото клаузата за срок по чл.4 от договора противоречи на закона, доколкото при сключването му не е било налице „изключение” по смисъла на пар.1 т.8 ДР КТ. Не е установено наличието на обективни причини, при които работодателят да има интерес от сключване единствено на трудов договор за определен срок. Такива причини не могат да се приемат за доказани единствено въз основа на изходящ от работодателя частен документ, ако ищцата оспорва удостоверените в този документ обстоятелства. Затова не може да се приеме, че работата, за която е наета ищцата, е обективно необходима само през летния сезон. Работодателят не установява да предлага само стоки със сезонен характер, нито търговията в магазините му в [населено място] да има сезонен характер. Напротив, самото становище на неговия мениджър, въз основа на който се твърди наличието на „изключение”, освен изложеното очакване за повишен таргет за продажби през летния сезон, е допълнено „ … както и за сезон есен – зима”. Не е ясно защо след изтичането на така посочените сезони работодателят е очаквал продажбите да намалеят, нито има доказателства за такова намаляване, само в който случай би могло да има обективна (по смисъла на пар.1 т.8 ДР КТ) причина за сключване на срочен трудов договор. Освен че не е обективна, посочената в трудовия договор причина за сключване на трудовия договор за определен срок, не се установява да обуславя срочността на договора. Друго би било, ако работодателят твърди и ангажира доказателства, че през лятото във въпросния магазин се извършват продажби, които надвишават значително продажбите във всички останали сезони. Тогава поддържаната от него причина за сключване на трудовия договор би обусловила срочността му. Ако такава разлика няма, посочената в договора причина логически не може да бъде свързана с необходимост той да бъде сключен като срочен. Затова и на основание чл.68 ал.5 КТ, тъй като не е налице изключение по чл.68 ал.4 КТ, договорът между страните следва да се счита за сключен без срок. Такъв договор не може да бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ и издадената заповед, с което такова прекратяване е констатирано, следва да бъде отменена, като ищцата бъде възстановена на заеманата преди издаването й длъжност. Съответно основателна е и следва да бъде уважена претенцията на ищцата за заплащане на разноските по делото, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени и дължимите по исковете държавни такси за първоинстанционното и касационното производство (чл.78 ал.6 ГПК). По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд № 6331 от 11.09.2017 г. по гр.д.№ 424/ 2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за незаконно и отменя, уволнението на Р. Н. Г. от [фирма], за което е издадена заповед от 03.05.2016 г. и ВЪЗСТАНОВЯВА Р. Н. Г. на заеманата преди извършването му длъжност „продавач - консултант”. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на Р. Н. Г., Е. [ЕГН], [населено място], 2 260 лв (две хиляди двеста и шестдесет лева) разноски за производството в трите инстанции. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси за водене на производството в размер 240 лв (двеста и четиридесет лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: