2 гр. д. № 1104/2010 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 418 София, 14.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 8 ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 1104/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 545 от 01.06.2011 г. е допусната касационна проверка на решение № 93 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 285/2009 г. на Ловешки окръжен съд по разрешените с него процесуален въпрос за задължението на съда да постанови решение при напълно изяснено дело и по разрешения материалноправен въпрос за наличие ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституиране на имота, предмет на иска. Проверката е допусната поради разрешаването им в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по прилагане на нормата. В касационните жалби подадени от ищците Ц. и М. К. и третото лице помагач на страната на ищците В. П. К. се поддържат основание по чл. 281 т. 3 ГПК за отмяна на решението, мотивирано с неправилното прилагане на процесуалния и материален закон. Ответникът по касация [фирма] [населено място] намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: Срещу [фирма] [населено място] е предявен от Ц. К. и М. К. иск за признаване за установено, че са собственици на имот № 000008, с площ от 1.090 дка в м. „Търнето”, ІV категория, в землището на [населено място] и имот № 285001, в същата местност и землище, с площ от 2.357 дка, което право са придобили на основание договор за покупко-продажба сключен на 29.11.2005 г. с В. К. (конституиран като трето лице помагач), обективиран в н. а. № 5, т. VІІ, рег. № 6641, н. д. № 1036/05 г. Праводателят им се е легитимирал като собственик на имотите с решения за възстановяването им в реални граници от 11.07.2003 г. и от 22.01.2001 г. на ОСЗ [населено място], в които имотите са индивидуализирани с номера по картата на възстановената собственост (КВС): - овощна градина с площ от 1.089 дка, от категория ГУ, в м. Търнето, съставляваща имот № 000008 и овощна градина с площ от 2.358 дка, от ІV категория, в м. „Търнето”, съставляваща имот № 285001 по КВС. С молба от 17.06.2009 г. адресирана до въззивния съд са уточнили, че искът им е предявен на основание чл. 53 ЗКИР и че искат да се установи, че са собственици на имотите към момента на одобряване на кадастралната карта, в която имотите първоначално са били нанесени в плана така, както са били възстановени на праводателя им, но след направени възражения по плана по реда на чл. 47 и 48 ЗКИР имоти №№ 73198.506.76 и 73198.506.027 са записа на ответника, а имот № 73198.506.533 – като имот на [община]. Ответникът е противопоставил възражение, че придобитите от ищците имоти попадат в терен отреден за нуждите на Б., част от който през 2006 г. е включен в капитала му, както и че теренът не е подлежал на реституция, тъй като е застроен със стопански сгради и съоръжения, което е ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че заявената от праводателя на ищците земя за възстановяване през 1976 г. е попадала в одържавената на основание Решение на МС от 2.07.1975 г. от ТКЗС площ от 9 дка за нуждите на СД-Благоустройствени строежи, [населено място]. С техническа експертиза е установено, че реституираните имоти са идентични с 5 дка трасирани и предоставени за „Складова база” на Б. през 1976 г. Възстановените имоти с №№ 285001 и 000008 по КВС не са били включени в първоначалния проект за Кадастрална карта (КК). Теренът с площ от 5 дка предназначен за „Складова база” е изцяло идентичен с ПИ с идентиф. 73198.506.76 по КК. Той не засяга възстановения имот № 000008, а имат обща граница. Засяга 9 кв. м. от възстановения имот с пл. № 285001. Възстановените имоти не са били включени в първоначалния проект за КК, тъй като той се е отнасял само за урбанизираната територия и не е бил съобразен с картата на възстановената собственост. На тяхно място е бил заснет имот № 73198.506.533, за който в кадастралния регистър е записано – собствен на [община]. По сега действащата карта на възстановената собственост част от възстановения имот № 000008 с площ от 1.025 кв. м. попада в имот кадастрален № 73198.506.76, а останалата част от 0.064 дка попада в имот кадастрален № 73198.506.027. От възстановения имот пл. № 285001, част с площ от 1.724 дка участва в имот кадастрален № 73198.506.533; друга част с площ от 0.353 дка участва в имот кад. № 73198.506.76 (записан на [фирма]) и трета част с площ от 0.207 дка участва в имот с кад. № 73198.506.456, а остатъкът от 0.074 дка е включен в имот с кад. № 73198.506.497. Съдът е извършил косвен съдебен контрол на решенията на ОСЗ и е приел, че извършено строителство на стопански сгради в заявените за възстановяване имоти е ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и те не подлежат на реституция. Основателен е доводът за постановяване на решението при нарушаване процесуалното изискването за преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. С приета техническа експертиза изпълнена от в. л. П. (л. 100 по гр. д. № 457/2007 г. на Троянски РС) се установява, че преотреденият с решение на Комисията за земята КЗ-13/1975 г. терен от 5 дка е идентичен с ПИ 506076 по КК и той не засяга възстановения на К. имот с № 000008 по КВС. Двата терена, за които е извършена промяна на предназначението със същото решение от 02.08.1975 г. се намират на разстояние от 1.5 км. един от друг. Единият имот, предназначен за „Складова база”, е идентичен с ПИ 506.076, а другият имот, предназначен за „Разширение на складова база” с площ от 4.8 дка, се намира на изток от процесния имот. От представената комбинирана скица към заключението на в. л. инж. П. (л. 100 по гр. д. № 457/2007 г. на Троянски РС) се установява, че стопанските сгради, са извън реституираните имоти. Не основателно съдът е обсъждал дали наследодателят на реституираният собственик е бил носител на правото на собственост върху внесения в ТКЗС имот. Този въпрос е ирелевантен за спора. Той е относим към спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, какъвто не е предмет на разглеждане по делото. Спорът между страните е за това дали имотът е подлежал на земеделска реституция с оглед наличието или липса на ограничения по чл. 10б ЗСПЗЗ. Установените факти следва да бъдат обсъдени с оглед на този спорен предмет. При поставяне задачата на допуснатата техническа експертиза съдът е следвало да посочи точно предмета й като изходи от спора между страните. Следвало е да се установи дали върху възстановеният имот на ищците е извършено застрояване до 1.03.1992 г., дали то съставлява мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, каква площ е усвоена за него (застроена и необходима за обслужването на сградите) и дали остава свободна площ, която подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Поставената задача на допуснатата пред въззивния съд техническа експертиза е некоректно формулирана, тъй като не е насочена към установяване на това кои от построените от Б. сгради до 1.03.1991 г. (влизане в сила на ЗСПЗЗ) попадат в терена, възстановен на страните данни. Поради това допуснато процесуално нарушение делото е останало непопълнено с относимите за спора факти и съдът е пристъпил към постановяване на решение преди то да е напълно изяснено от фактическа страна. Допуснатите процесуални нарушения са основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия – приемане на допълнителна техническа експертиза. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 93 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 285/2009 г. на Ловешки окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешки окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: