6 Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 27.06.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в открито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 5523 по описа за 2015 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от С. П. С.,П. П. С.,П. С. С.,Г. Й. Б. и М. И. Б. против решение № 243 от 7.07.15г.,постановено по в.гр.дело № 262/15г.на Окръжен съд - Добрич,с което е отменено решение № 94 от 30.10.14г.по гр.дело № 511/13г.на Районен съд – Генерал Тошево по отношение на предявените от М. С. Д. срещу първите трима искове за обявяване за нищожен договор за покупко-продажба,сключен с нот.акт № 145/2010г.и е признато за установено,че договорът,сключен с посочения нот.акт е нищожен поради сговаряне на пълномощника с купувачите във вреда на представлявания в противоречие с добрите нрави до размера на ½ ид.ч.от процесните имоти;отменено е първоинстанционното решение и в частта,в която предявените срещу последните двама ответници искове за установяване правото на собственост на ищцата и за осъждането им да й предадат владението са отхвърлени за ½ ид.ч.от процесните имоти и е признато за установено по отношение на тях,че М. С. Д. притежава по наследяване ½ ид.ч.от имотите и са осъдени да й предадат владението. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 963 от 27.12.16г.,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК,по въпроса: Всяко ли споразумение между страните по сделката за по-ниска от пазарната цена следва ли да се счита,че е във вреда на представлявания и поражда ли целените правни последици . Според Тълкувателно решение № 5 от 22.12.16г.по тълк.дело № 5/14г.на ОСГТК на ВКС –т.3 договор,при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД,не поражда целените с него правни последици и е недействителен.Посочено е,че фактическият състав,пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен – договорът,сключен от представителя и насрещната страна по него да уврежда представлявания,и субективен – „споразумяване”между представителя и третото лице за увреждането на представлявания. Преценката за наличието на увреждането се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай,но във всички случаи – към момента на сключване на договора.Вторият елемент от фактическия състав се изразява в недобросъвестността на представителя и насрещната страна – т.е.и двамата знаят,че сключеният договор обективно уврежда представлявания.Тази недобросъвестност подлежи на доказване от страна на представлявания.Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай,към момента на сключване на договора. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че ищцата М. Д. и П. С. са законни наследници /сестра и брат/- деца на М. С. М.,починал на 16.09.2010г.,а ответниците С. С. и П. С. са синове на П. С..На 7.09.10г.с нот.акт № 145/10г.М. М. е продал на С. и П. С. процесните недвижими имоти за цена 18 600 лв.При сключване на договора продавачът е представляван от пълномощника си П. С. въз основа на нотариално пълномощно от 3.09.10г.,според което пълномощникът е имал право да се разпорежда,в т.ч.да продава,дарява,заменя,поделя и др.в полза на когото намери за добре,на цена и при условия,каквито намери за добре,собствените на упълномощителя имоти.На 18.01.13г.с нот.акт № 17/13г.С. и П. С. са продали на ответника Г. Б. процесните имоти за цена 104 000 лв.По време на сделката купувачът е бил в брак с ответницата М. Б..От заключение на вещо лице е установено,че към 7.09.10г.,имотите,предмет на продажбата,са били с пазарна цена общо в размер на 98 754 лв. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД.Продажбата на имота на цена,около пет пъти по-ниска от пазарната стойност на продадените имоти обосновал извод,че пълномощникът е отстъпил от интереса на продавача,защитил е интереса на синовете си и се е сговорил с тях във вреда на представлявания.Изложени са съображения,че макар и да е установено по делото,че наследодателят е бил в близки отношения с двамата си племенници,те не обосновават продажбата на толкова ниска цена,а и по делото няма данни да се е съгласил с продажната цена,като се има предвид,че е починал само девет дни след сделката. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се,че преценката на въззивния съд дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя не е извършена при отчитане на всички обстоятелства,свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.Не са изложени съображения относно втория елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД.Съдът не е взел предвид,че че приобретателите са племенници на праводателя, били са в близки и хармонични отношения,че той е обичал земята и е искал да остане в семейството,че е бил удовлетворен от сделката и не е изразил несъгласие с извършеното. Касаторите Б. поддържат,че тъй като са придобили имота преди вписване на исковата молба,недействителността на атакуваната сделка не е засегнала правата им на собственици. Ответницата по жалбата М. С. Д. моли да бъде потвърдено въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид събраните по делото доказателства и касационните оплаквания,както и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,приема следното: Касационната жалба е основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационното обжалване,настоящият съдебен състав намира,че при преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя въззивният съд не е отчел всички обстоятелства,свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.Фактът,че пълномощникът на продавача е продал процесните имоти на приобретателите му на продажна цена,многократно по-ниска от пазарната им стойност,не може да наложи категоричен извод,че е действал във вреда на представлявания,без да се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.Пълномощното,с което М. М. е предоставил на пълномощника П. С. свободата да се разпорежда,в т.ч.да продава,дарява,заменя,поделя и др.процесните недвижими имоти,в полза на когото намери за добре,при цена и условия ,каквито намери за добре,да получава продажна цена или замененото имущество,съдържа съгласие на представлявания за накърняване на имуществото му.От свидетелските показания е установено,че праводателят е имал общи дела с брат си П.,бил в близки отношения с неговите синове П. и С.,и имал намерение да прехвърли процесните имоти на тях,за да останат в семейството.Решението да извърши прехвърлянето е било взето преди изповядване на сделката.От свидетелските показания на нотариус Ж. е установено,че месец преди това М. М. е оставил в кантората й документи за собственост на процесните имоти и поискал да му набави и другите необходими документи за прехвърлянето им,като изрично е заявил в присъствието на племенниците си, желанието си да го прехвърли на тях,защото се грижили за него.От друга страна, отношенията на двамата братя със сестра им М. Д. били влошени,защото тя продала земите си на хора извън семейството.Не е доказано по делото споразумяването между пълномощника и приобретателите във вреда на представлявания.Близките родствени им отношения не могат да обусловят категоричен извод за сговаряне за увреждане,напротив именно поради това обстоятелство, нееквивалентността на престациите не може да се преценява като недобросъвестност.Съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице,каквото в случая не е налице. По изложените съображения настоящият състав на Четвърто г.о.на ВКС намира,че решението е неправилно и следва да бъде отменено,като при условията на чл.293 ал.2 ГПК следва да постанови друго по същество на спора,като отхвърли предявения иск. Поради изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците разноските по делото за трите инстанции.Доказаните разноски за С. С. и П. С. са за по 4096.50 лв; за П. С. – 3121.50 лв, за Г. и М. Б. – общо 3416.50 лв. С оглед характера на спора и обема на адвокатската защита,настоящият състав намира направеното възражение от пълномощника на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно.Същото следва да бъде редуцирано до размера,посочен в чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като при определяне цената на иска следва да намери приложение правилото на чл.71 ал.2 ГПК съобразно дадените указания в Тълкувателно решение № 4/2014г.- т.1Б.Определено по този начин адвокатското възнаграждение за една инстанция възлиза на сумата 554 лв и като се съобразят доказателствата за заплатен хонорар пред инстанциите, и платената държавна такса пред ВКС,размерът на разноските възлиза на сумите,както следва:за С. и П. С. – по 1778.50 лв за всеки от тях ; за Г. и М. Б. – общо 1224.50 лв и за П. С. – 1224.50 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 243 от 7.07.15г.по гр.дело № 262/15г.на Добричкия окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от М. С. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] против С. П. С.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], П. П. С.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Г.Т., [улица] П. С. С.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],за признаване за нищожен на основание чл.40 ЗЗД договор за покупко –продажба от 7.09.10г.,обективиран в нотариален акт /№/,том /№/,рег./№/,дело № 875/2010г.на Нотариус /№/ при НК ,с район на действие ГТРС,за ½ идеална част от следните имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване нива,с площ от 129.530 дка,ІІ категория, местност”М.”,имот /№/ по картата на възстановената собственост на [населено място],общ.. Т.,при граници и съседи- имоти с /№№/,който имот е образуван от имот /№/; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА,с площ от 245 кв.м.по нотариален акт,а по скица 246 кв.м.,построен в ПИ с начин на трайно ползване „стопански двор”,частна собственост с площ от 6.204 дка,имот с /№/ по картата на възстановената собственост на [населено място],общ.Генерал Т.,при граници – имоти с /№№/който имот е образуван от имот /№/. ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от М. С. Д. против Г. Й. Б.,ЕГН [ЕГН] и М. И. Б.,ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес:гр.Г. Т., [улица],с правно основание чл.108 ЗС,за предаване собствеността и владението на ½ идеална част от следните недвижими имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване нива,с площ от 129.530 дка,ІІ категория, местност”М.”,имот /№/ по картата на възстановената собственост на [населено място],общ.Генерал Т.,при граници и съседи- имоти с /№№/,който имот е образуван от имот /№/; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА,с площ от 245 кв.м.по нотариален акт,а по скица 246 кв.м.,построен в ПИ с начин на трайно ползване „стопански двор”,частна собственост с площ от 6.204 дка,имот с /№/ по картата на възстановената собственост на [населено място],общ.Г. Т.,при граници – имоти с /№№/,който имот е образуван от имот /№/. ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на С. П. С. сумата 1778.50 лв /хиляда седемстотин седемдесет и осем лв и петдесет ст/разноски по делото за трите инстанции. ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на П. П. С. сумата 1778.50 лв/хиляда седемстотин седемдесет и осем лв и петдесет ст/разноски по делото за трите инстанции. ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на П. С. С. сумата 1224.50 лв /хиляда двеста двадесет и четири лв и петдесет ст/разноски по делото за трите инстанции. ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на Г. Й. Б. и М. И. Б. общо 1224.50 лв /хиляда двеста двадесет и четири лв и петдесет ст/разноски за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.