Р Е Ш Е Н И Е №71 гр. София, 13.07.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Владимир Йорданов при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 191 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение №204 от 09.02.2015г. по гр.д. №1053/2011г. на Варненски окръжен съд, с което по молба на Ж. Д. Ж. е извършено тълкуване на постановеното по същото дело решение № 324 от 22.02.2012г. в частта му, с която съдът е определил дължимите от молителката в полза на останалите съсобственици суми като е посочено, че във всяко едно от вземанията на съсобствениците, в полза на които се дължат суми, Ж. Д. Ж. участва с квотата си в съсобствеността в размер на 54/1080, определена с решението по допускане на делбата и след това са посочени конкретните суми, които тя дължи на всеки от съделителите. Касационната жалба е подадена от М. Г. Т. чрез пълномощника й адв. Д.. Поддържа се, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, тъй като решението по тълкуването по недопустим начин изменя тълкуваното решение. В резултат на извършеното тълкуване присъдената на жалбоподателката парична сума е намалена от 36 143,20 лв. на 10 842,97лв. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата за тълкуване или извършването му по начин, който не накърнява правата й. Ответниците не са взели становище по жалбата. С определение № 42 от 28.01.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса дали посредством тълкуване на съдебното решение може да се постанови резултат, различен от този в тълкувания акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: О. акт е постановен в производство по чл. 251 ГПК за тълкуване на съдебно решение. С решението си от 22.02.2012г. по гр.д. № 1053/2011г. Варненски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение по извършване на съдебна делба на нива от 2,799 дка в местн. „Стопански двор” в землището на кв. В., [населено място] чрез изнасяне на публична продан и вместо това е постановил съделителите Ж. И. Ж., Д. И. П., Д. Н. К., С. Ж. Ж., М. Ж. П., Ж. Д. Ж., Д. К. Н., А. П. Н. и И. В. К. да заплатят на останалите двадесет съделители конкретни суми, представляващи стойността на притежаваната от тях квота в съсобствеността при пазарна цена на целия имот 542 148лв.; включително на М. Г. Т. е присъдена сумата 36 143,20 лв., съответстваща на квотата й 72/1080. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 23.06.2014г. Ж. Д. Ж. е поискала да бъде извършено тълкуване на решението, а именно как се разпределя задължението между деветте осъдени лица, тъй като с диспозитива на решението те са осъдени общо да заплатят суми на другите съделители. С обжалваното решение съдът е приел, че решението е ясно, но за прецизност е извършил тълкуване, като е постановил, че във всяко едно от вземанията на съсобствениците, в полза на които се дължат суми, Ж. Д. Ж. участва с квотата си в съсобствеността в размер на 54/1080; след това съдът е посочил дължимите суми на отделните съделители, с отбелязване, че молителката участва в дълга с 54/1080 части; в това число по отношение вземането на М. Г. Т. задължението й е 54/1080 от 36 143,20 лв. По основанието за допускане на касационно обжалване. В Решение № 769 от 17.01.2011г. по гр.д. № 236/2010г. на ІІІг.о. на ВКС се приема, че по пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. Настоящият състав възприема тази практика, тъй като тя напълно съответства на целта на производството по тълкуване на съдебни решения. По касационната жалба. Обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона, доколкото с извършеното тълкуване се стига до промяна на определените с тълкуваното решение суми, присъдени на част от съделителите. Основателно е оплакването на жалбоподателката М. Т., че при прилагане на даденото от съда тълкуване, дължимата на нея сума от 36 143,20 лв. се намалява на 10 842,97лв. Това е така, защото при приложения от съда начин на разпределение на дълга, сборът от дяловете на съдлъжниците не е едно цяло и не покрива номиналния размер на дължимите суми на неучаствалите в разпореждането съделители. Ето защо, при така извършеното тълкуване се стига до присъждане на нещо различно от постановеното с тълкуваното решение. За да се определи частта от дълга, която се поема от всеки един от деветте осъдени съделители, е необходимо да се припомнят обстоятелствата, довели до извършване на делбата по този начин. С първоинстанционното решение делбата на нивата от 2,799 дка в местн. „Стопански двор” в землището на кв. В. е извършена чрез изнасяне имота на публична продан. В. съд е отменил това решение поради установеното във втората фаза на делбата обстоятелство, че още преди завеждане на делото с този имот е извършено разпореждане от група сънаследници в полза на трето лице. Затова е прието, че реално извършване на делба не е възможно и съдът е постановил разпоредилите се съделители да заплатят на неучаствалите в сделката стойността на дяловете им по пазарни цени. При присъждане на дължимите суми съдът е посочил деветте задължени лица, които лично или чрез наследодателите си са участвали в разпореждането и е определил те общо на кого от останалите каква сума дължат, но разграничение на дълга между съдлъжниците не е направил. Именно тази неяснота предизвиква нуждата от тълкуване и такова наистина е необходимо, за да не съществува съмнение всеки съдлъжник каква суми дължи на всеки кредитор. Задължението на съделителите, които дължат възмездяване на останалите за невъзможността да се дели имота, не се разпределя помежду им съобразно с притежавания от тях дял в съсобствеността на общия имот, както е приел съда. Разпореждането с целия имот е извършено само от няколко съсобственици, като междувременно някои от тях са починали и участващите в делбата съделители са техни наследници. Така, продажбата на имота е извършена през 1997г. от шест лица: С. Ц., Ж. Ж., М. П., С. Ж., Н. Н. и И. К.. С. Ц. също е починала и нейни наследници са: И. К., Д. К., Д. Н., Ж. Ж., Д. П., М. П., С. Ж. и Ж. Ж.. Н. Н. е починал и негови наследници са А. Н. и Д. К.. А. Н. е починала по време на производството по тълкуване на решението и неин наследник е Д. К.. С оглед на това разпоредилите се сънаследници и техните правоприемници понастоящем са девет на брой и те са осъдени да заплатят на останалите съделители стойността на дяловете им. За да се определи участието на всеки от съдлъжниците в дълга следва да се изходи от съотношението на техните дялове помежду им. Видно от решението по допускане на делбата квотите им са: 15/1080 за Ж. Ж., 15/1080 за Д. П., 38/1080 за М. П., 54/1080 за Ж. Ж., 27/1080 за Д. К., 30/1080 за С. Ж., 45/1080 за Д. Н., 18/1080 за А. Н. и 90/1080 за И. К., като сборът от дяловете им /общата им квота в съсобствеността/ е 324/1080 части. Тази обща квота 324/1080 следва да се приравни на едно цяло и да се изчисли участието на всеки един в нея, което ще определи и частта от общия дълг, която той поема. Така се получава следното разпределение: Ж. Ж. участва в дълга с 15/324 части, Д. П. участва с 15/324 части, М. П. участва с 38/324 части, Ж. Ж. участва с 54/324 части, Д. К. участва с 27/324 части, С. Ж. участва с 30/324 части, Д. Н. участва с 45/324 части, А. Н. участва с 18/324 части и И. К. участва с 90/324 части. Това е съотношението, в което следва да се разпределят присъдените в тяхна тежест суми, дължими на останалите съделители. Доколкото молбата за тълкуване е само относно размера на задължението на Ж. Д. Ж. и спрямо нейните съдлъжници производството по тълкуване е прекратено, то следва да се постанови диспозитив само относно нейната част от дълга, която възлиза на 54/324 части от присъдените с решението по извършване на делбата суми. За яснота ще се посочи тази част по отношение на всеки един кредитор. Следва да се отчете, че съделителката Т. Т. П. е починала и неин единствен наследник е молителката Ж. Д. Ж., така че задължението е погасено поради сливане на качествата на кредитор и длъжник. При горните изводи следва да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново в посочения смисъл. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №204 от 09.02.2015г. по гр.д. №1053/2011г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част, с която е извършено тълкуване на постановеното по същото дело решение № 324 от 22.02.2012г. по молба на Ж. Д. Ж. и вместо него постановява: ИЗВЪРШВА ТЪЛКУВАНЕ на решение № 324 от 22.02.2012г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. №1053/2011г. като ОПРЕДЕЛЯ, че Ж. Д. Ж. участва във всяко едно от задълженията към съсобствениците, на които са присъдени суми, с квота 54/324 от посочените в решението общи задължения, а именно: -на М. Д. Ф. дължи 54/324 от 72 286,40лв.; -на М. Г. Т. дължи 54/324 от 36 143,20лв.; -на Г. А. Г. дължи 54/324 от 24 095,47лв.; - на Р. Д. В. дължи 54/324 от 18 071,60 лв.; -на С. Д. В., починал и заместен от наследниците си: С. С. В. и Д. С. В., дължи 54/324 от 18 071,60 лв.; - на Г. И. Н., починал и заместен от наследниците си П. В. Н., Р. Г. Н. и А. Г. К., дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на Н. И. Н. дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на Ц. Г. Т. дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на В. Т. Г. дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на Г. Т. Т. дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на И. Х. Н., починал и заместен от наследниците си: П. В. Н., Р. Г. Н. и А. Г. К., дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на В. М. В., починала и заместена от дъщеря си Д. И. М., дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на Д. И. М. дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на И. П. Д. дължи 54/324 от 12 047,73лв.; - на Т. П. Д. дължи 54/324 от 12 047,73лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: