Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                    №434                      гр.София,  02 декември 2009 год.                      В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на   двадесети октомври две хиляди и девета година                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                  ФИДАНКА ПЕНЕВА   При участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 463/2009 год.     Д. е образувано по касационна жалба срещу въззивно решение №235/ от 15.06.2009 год. по внохд№316/09 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, изготвена от подсъдимият П. А. П., чрез служебния му защитник адвокат А. Касационните основания в жалбата са по чл.348, ал.1 ,т.1 и т.3 НПК. За нарушение на закона се изтъква : по делото е установено, че подсъдимият е изричал заплахи спрямо пострадалата, не е използвал мобилния си апарат за разговори с нея, не е взел паричната сума, предадена от пострадалата в резултат на такива заплахи, поради което той не е осъществил състава на инкриминираното деяние , поради което да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.214 НК. Наказанието е явно несправедливо: осъжданията на подсъдимия са интерпретирани неправилно при оценката на обществената му опасност. Иска се намаляване размера на наказанието. В съдебно заседание подсъдимият П. А. П. се явява лично и с адвокат А от САК-служебен защитник на П. в предходните две инстанции. А. М. / с изричното съгласие на подсъдимия П/ е назначен по реда на чл.94, ал.1т.7 НПК за негов служебен защитник и в касационното производство . Подсъдимият и защитата поддържат доводите в жалбата . Искат оправдаване по обвинението, тъй като подсъдимият не е заплашвал пострадалата , не е взимал процесната сума от нея в резултат на отправената й заплаха. Деянието изцяло е извършено от осъденият подсъдим Х. , спрямо когото производството е приключило със споразумение. Алтернативен се иска да се намали размера на наложеното наказание на подсъдимия П. В последната си дума подсъдимият П. А. П. моли за намаляване на наложеното му наказание с шест месеца. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата . ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ П. Е НЕДОПУСТИМА ЗА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, ПОРАДИ СЛЕДНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ: С въззивно решение №235 от 15.06.2009 год. по внохд№316/09 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е ПОТВЪРДЕНА присъда №121 от 24.03.2009 год. постановена по нохд № 849/2008 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, съгласно която, подсъдимият П. А. П. е признат за виновен в това, че на 04.04.2006 година в около 19,10 часа в гр. С., ж.к. "Хаджи Д. ; , на ул. &., пред заведение „Евро футбол", в съучастие като съизвършител от повече от две лица: с В. О. Х. и с неустановено по делото лице и при опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил пострадалата К. М. А. , чрез заплашване, придружено със заплаха за убийство, да извърши нещо противно на волята й, и с това й причинил имотна вреда в размер на 400 лева, поради което и на основание чл.214 ал. З, т.2 НК, вр.чл.213а ал.2 т.1 и т.4, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” НК и вр.чл.55 ал.1 т.1 НК, вр. чл.373 ал.2 НПК е ОСЪДЕН НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и на ГЛОБА в размер на 500 лева. На основание чл.47 б."б" ЗИН съдът е определил първоначален „строг" режим на изпълнение на наказанието. Съгласно чл.59 ал.1 НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по същата мярка за неотклонение. Въззивното производство пред САС е образувано САМО на основание въззивен протест срещу присъдата по нохд № 849/2008 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с който на основание чл.337, ал.2,т.1 НПК е поискано увеличаване на наказанието на подсъдимия П на четири години лишаване от свобода. Подсъдимият или защитата му НЕ СА упражнили правото си на въззивна жалба срещу присъдата, а в същото време и подаденият протест на СГС срещу присъдата е оставен без уважение от САС като присъдата е потвърдена . При тези дани касационната жалба на подсъдимия, подадена чрез защитата му, е недопустима. Неизменно средство за упражняване правото на защита е правото на жалба. Но то възниква при определени предпоставки, които в случая не са налице. Правото на подсъдимия респ. на защитата му, на касационна жалба, съгласно чл.349, ал.3 НПК, както и за останалите страни в процеса/ извън прокурора/ възниква само, когато са нарушени техни права и законни интереси. Накърняването на правата и законните интереси е налице когато направените от съответната с. искания са останали неудовлетворени или частично удовлетворени . Правото на подсъдимия, в случая, да атакува постановената присъда е поставено в зависимост от позицията, заета от него спрямо същата . Видно от данните по делото, подсъдимият и/или защитата му не са оспорили присъдата пред въззивната инстанция с подаване на жалба/и/ срещу нея. От друга с. резултатът от протестирането на присъдата не е променен с въззивното решение. Тя е останала със същото съдържание относно въпросите по чл.301 НПК, така както е приел първостепенният съд. Следователно за подсъдимия и защитата му не е получен резултат, влошаващ положението на подсъдимия, или който да не е в техен интерес , още повече, с който те са се съгласили като не са я обжалвали. В националното наказателно-процесуално право не съществува принципа на прескачащото обжалване , а обратното, то е обусловено от нарушен правен интерес за страната, от акта който обжалва и пренася спора по правилата на функционалната компетентност пред по-горния съд. Прескачането на една инстанция е недопустимо. Ето защо , необжалването пред въззивния съд на присъдата, която е потвърдена от въззивният съд, препятства правото на подсъдимия/ защитата му / на касационно обжалване. Дори и допустимо за касатора, производството протекло по реда на глава ХХVІІ НПК не би довело до различен за подсъдимия от направеният от предходните инстанции извод, относно отговорността и наложеното му наказание за инкриминираното деяние. По реда на чл.372, ал.4 НПК той е признал фактите на обвинението за деянието и авторството му. Първостепенният съд е установил, че самопризнанията на П. са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за разпознаване; протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени доказателствени средства; свидетелските показания на пострадалата К. А. , В. , Х. , Д. , Д. и А. , които е приобщил по реда на чл.283 НПК. К. последица от проведеното съкратено съдебно следствие , съдът съгласно чл.373, ал.3 и вр. с чл.372, ал.4 НПК, е приел за установени обстоятелствата в обвинителния акт и е постановил осъдителна присъда, с която е определил наказанието според правилата на чл.55, ал.1,т.1 НК. Неоснователни са доводите, че извършеното деяние от П. не е съставомерно . Той е признал фактите за деянието и авторството, установени и от останалите доказателствени източници, че е отправил със съучастника си Х. заплахи спрямо А. , че ще запалят цеха й, ще счупят ръцете и краката на съдружника на пострадалата, заканата съдържа и заплаха с убийство на пострадалата К. А. и на съпруга й. Той е признал и фактите, установени по делото, че поради оказаната й принуда, тя се е разпоредила с процесната сума от 400 лева. Формата на вината при задружната престъпна дейност на подсъдимия П с осъденият негов съучастник В. Х. с влязло в сила определение по нохд№2880/07 на СГС за същото деяние, е доказана - общ пряк умисъл, която игнорира възражението за несъставомерност на деянието , поради предаването на сумата от пострадалата не на подс. П. , а на Х. При това развитие на процеса подсъдимият П е получил законовия бонус за определяне наказанието му при условията на чл.55, ал.1,т.1 НК, въпреки обективната тяхна липса . Наказанието е определено в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, което е твърде под специалния законов минимум за извършеното престъпление по чл.214 , ал.3, т.2 НК, който е пет години. Воден от тези мотиви, ВКС в настоящият състав, като се основа на разпоредбата на чл.349, ал.3 и чл.351,ал.4,т.2 НПК     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от подсъдимия П. А. П. чрез служебния му защитник - адвокат А срещу въззивно решение №235 / от 15.06.2009 год. по внохд№316/09 год. по описа на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :