О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35 гр. София, 28.01.2014 год. Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 15/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на П. С. И. от [населено място], приподписана от адв. М. В. с представено пълномощно за това, против въззивното определение от 13.11.2013 год. по ч. гр. д. № 564/2013 год. на Ловешкия окръжен съд. С него е оставена без уважение частната й жалба против определението от 22.10.2013 год. по гр. д. № 1715/2013 год. на Ловешкия районен съд, с което е върната исковата й молба и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му. Счита, че дадените й указания за вписване на исковата молба и представяне на удостоверение за данъчна оценка и скица на имота са неправилни, поради което и иска обявяване нищожността на разпореждането на първоинстанционния съд в този смисъл. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: За да остави без уважение подадената частна жалба против първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по нея е прекратено, въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила указанията на първоинстанционния съд в дадения срок, вкл. и продължен по отношение вписването на исковата молба, изтекъл на 11.10.2013 год., както и не е представила удостоверение за данъчна оценка и скица на имота, за което са издадени поисканите съдебни удостоверения. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за вписване на искова молба по чл. 30 ЗН противоречи на разясненията в ППВС № 7/73 год., в което е прието, че претенцията за намаляване на завещания и дарения за възстановяване на запазена част от наследство е облигационно вземане, а не представлява иск за защита на вещно право, поради което и не подлежи на вписване по чл. 112, б. „а” ЗС. Поставен е и въпросът за съдействието на съда при изпълнение на указанието за вписване на исковата молба, както и за неправилност на дадените указания на съда за представяне на данъчна оценка и скица на имота, които според жалбоподателката не са необходими по спора по иск по чл. 30 ЗН. Жалбоподателката представя и определение на Бургаския апелативен съд № 73 по ч. гр. д. № 55/2009 год. в подкрепа на поддържаното противоречиво произнасяне на въззивния съд по тези въпроси. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава с цитирането на закона. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което и производството е процесуално допустимо. По допускане на касационното обжалване настоящият състав прие следното: Доколкото връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е функционално обусловено от правилността на дадените указания за констатиране на нередовности в същата, в каквато насока е налице задължителна съдебна практика, произнасянето по така поставения въпрос за това дали исковата молба по чл. 30 ЗН подлежи на вписване съобразно разпоредбите на чл. 114, б. „в” във вр. с чл. 112, б. „з” и б. „а” ЗС представлява релевантен за изхода на делото въпрос, както и останалите такива за дадените указания за представяне на данъчна оценка и скица на имота. Доколкото се поддържа от жалбоподателката, че указанията в тази насока са неправилни, а оттук е неправилно и разпореждането за връщане на исковата й молба, то поставените в изложението правни въпроси са във връзка с процесуалноправния въпрос за обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от правилността на указанията в тази насока, и по конкретно дали неизпълнението на неправилни и неточни указания обуславя настъпване на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК. С оглед наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос – определение № 157 от 27.03.2013 год. по гр. д. № 540/2012 год. ІІ г. о., определение № 360 от 27.06.2011 год. по ч. гр. д. № 7/2011 год. ІІІ г. о. на ВКС, постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК, а така също определение № 354 от 11.06.2003 год. по гр. д. 838/2002 год. І г. о., както и представената от жалбоподателката съдебна практика по въпроса за същността на иска по чл. 30 ЗН като облигационно вземане, а не иск за защита на вещни права, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съдебната практика, в т. ч. и задължителната такава е трайна и непротиворечива по въпроса за функционалната връзка между дадените от съда указания за отстраняване на нередовности в исковата молба и настъпване на неблагоприятните последици при неизпълнението им, при положение, че същите са конкретни, ясни и законосъобразни. С оглед на изложеното, настоящата частна касационна жалба, разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Указанието на първоинстанционния съд по разпореждането му от 20.09.2013 год. за вписване на исковата молба и представяне на вписан екземпляр от нея е неправилно, тъй като в закона /чл. 114, във вр. с чл. 112 ЗС, както и чл. 11 от Правилника за вписванията /ПВп// не е предвидено изрично вписване на исковата молба по чл. 30 ЗН. Липсата на изрична регламентация в закона по този въпрос кореспондира със същността на действието на вписването, съгласно общия принцип по чл. 114, ал. 2, изр. 2 ЗС като оповестително – да даде гласност на третите лица за предявения иск, тъй като и при уважаването му техните права не биха били засегнати. Предвиденото в глава ХІ ЗС вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно такова, като без правно значение би било вписване на акт, за който законът не предвижда изискване за вписване. С оглед същността на субективното право по чл. 30 ЗН на наследника да иска възстановяване на накърнената му запазена част от наследството, която го характеризира като облигационно вземане, а не защита на вещно право, и при липсата на изискване в закона за вписване на исковата молба по този иск, то последното не представлява нередовност в нея, за да се приложи неблагоприятната последица от неизпълнението на даденото в тази насока указание, вкл. и в хипотезата на т. 3 от ТР № 3/2010 год. по т. д. № 3/2009 год. на ОСГК на ВКС, препращаща към проверката по чл. 127 и чл. 128 ГПК при изпълнение на служебното задължение на съда да следи за наличието на вписването. Независимо от това, указанието за вписване на исковата молба е и преждевременно дадено, тъй като съгласно чл. 12, ал. 1 ПВп, за да се извърши вписването се представя /в службата по вписванията/ подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. В случая съдът е постановил, че ще се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса след изпълнение на указанията му, което представлява нарушение на предвидените предпоставки за редовност на вписването и обосновава неизпълнимост на указанието за вписване на исковата молба. В този смисъл е и подадената молба от ищцата с дата 30.09.2013 год., която не е обсъдена в контекста на горното изискване за вписването, а единствено съдът е продължил срока за вписването. Останалите указания на първоинстанционния съд също не касаят отстраняване на нередовности в исковата молба, а доколкото в изпълнение на задължението си да съдейства на страните е издал съответните съдебни удостоверения за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка и исканата скица на имота, то в продължение на принципа на служебното начало, регламентирано в разпоредбата на чл. 7 ГПК, съдът е следвало да предприеме необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото. Вместо това е процедирал формално, като е приложил последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК и върнал исковата молба. Въззивният съд не е констатирал неправилността на дадените указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, а приел формалното им неизпълнение в срока за достатъчно основание за връщане на исковата молба, поради което и определението му като неправилно следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Водим от горното, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 966 от 13.11.2013 год. по ч. гр. д. № 564/2013 год. на Ловешкия окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 966 от 13.11.2013 год. по ч. гр. д. № 564/2013 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на П. С. И. против определение № 1269 от 22.10.2013 год. по гр. д. № 1715/2013 год. на Ловешкия районен съд и ВРЪЩА делото на Ловешкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: