Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  519                                                       Гр.София, 15  декември  2009 г.                                                                                         В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.613/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С присъда № 162/17.09.09 г.,постановена от ОС-Русе по В. Н. О. Х. Д.358/09 г., е отменена присъда № 217/11.11.07 г.,постановена от РС-Русе по Н. О. Х. Д. 1666/08 г. в частта,с която подсъдимата Т. И. С. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вместо това тя е осъдена за извършено от нея в съучастие като помагач на С. И. М. престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.4 НК, като на основание чл.58,б. Б НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да стане при първоначален строг режим и в затворническо общежитие от закрит тип- на основание чл.57 вр.чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 ЗИНЗС. Със същата присъда е изменена цитираната присъда на РС-Русе по отношение на другата подсъдима- С. М. същата е била призната за виновна в съучастническа дейност като извършител с Т. С. по чл.194, ал.1 вр.чл.20,ал.2 и вр.чл.54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.57,ал.1 вр.чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. В останалата част, оправдателна досежно М. по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.4,пр.3 вр.чл.194,ал.1 НК и по отношение на разноските за нея, е потвърдена присъдата на първо-инстанционния съд. Срещу въззивния съдебен акт е постъпил протест от представител на ОП-Русе с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на мотиви. Иска се присъдата на ОС-Русе да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон. Постъпила е жалба от подсъдимата Т. С. , чрез нейния защитник адвокат Ц, в която има налични оплаквания за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила с оглед преценката на събраните доказателства чрез изведено авторство на деянието по отношение на С. Иска се или присъдата на ОС-Русе да бъде отменена и делото-върнато за ново разглеждане, или на основание чл.354,ал.1,т.2 НПК присъдата да бъде отменена и С. Постъпило е искане от подсъдимата С. М. за възобновяване на наказателното производство досежно нея, чрез защитника й, адвокат М, с единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се присъдата на ОС-Русе да бъде изменена /вероятно се има предвид след възобновяване на производството/ и по отношение на нея да бъде приложена разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП не поддържа протеста. Подсъдимите не се явяват и не заявяват становище нито по протеста, нито по жалбата и искането.пълномощеният от тях защитник пред настоящата инстанция поддържа жалбата и искането с отразените в тях доводи. Набляга и на факта, че мотивите по атакуваната присъда са идентични с мотивите на ОС-Русе, постановени по присъда №48/19.03.09 г., постановена по В. Н. О. Х. Д. 60/09 г., отменена с решение № 265/25.06.09 г.на ВКС, Второ наказателно отделение, постановено по К. Н. Д.245/09 г. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   На първо място ВКС следва да се спре на важно процедурно обстоятелство, свързано с възможността да разглежда сезиращ го процесуален документ. Както вече бе казано, по настоящото производство е постъпил касационен протест от прокурор от ОП-Русе. По същество в него се оспорва приетото от второстепенния съд обстоятелство по осъждане на подсъдимата С. като помагач, а не като съизвършител. Отделно от това, се говори за неяснота относно името на другата подсъдима, съзряна в диспозитива на присъдата-дали тя се казва С. М. И. или С. И. М. Което е важно с оглед приетото съучастие. Разглеждането на процесното дело е второ поред пред ВКС на РБ. С присъда № 42/19.03.09 г.,постановена от ОС-Русе по В. Н. О. Х. Д.60/09 г., е била отменена изцяло оправдателната на първа инстанция присъда за подсъдимата С. и тя е била призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.4 НК- т.е., като помагач на извършителката И. Срещу тази присъда липсва протест при разглеждането за първи път на делото пред ВКС- К. Н. Д.245/09 г. Иначе казано, прокуратурата се е съгласила с изводите на второстепенния съд по правото /квалификацията/ и косвено с изводите по приетата фактология и доказателствата по нея,въз основа на които С. е осъдена като помагач. Затова и не е депозирала касационен протест срещу коментирания съдебен акт. Недопустимо е следователно, при постановяване на идентична присъда, каквато е сегашната атакувана такава на ОС-Русе, да се разсъждава за първи път за приложение на правото, което по същество утежнява положението на подсъдимо лице, след като при предишното разглеждане пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела държавното обвинение не е упражнило правомощието си да поиска това. Казаното означава, че без значение какво е основанието, заради което делото е било върнато за ново разглеждане на второстепенния съд от страна на ВКС, при новото гледане пред въззивния съд, чийто акт се атакува сега, същият не е могъл да утежни положението на С. точно,защото не е имало протест на прокурора в тази връзка- чл.355,ал.2 и 3 НПК. Оттук насетне това е невъзможно да бъде сторено. Водим от изложеното, този съдебен състав на върховния съд, независимо от факта,че представителят на ВКП не поддържа протеста, намира, че с оглед яснота, следва да остави касационния протест без разглеждане като недопустим.   Второ, основателно е отправеното в съдебно заседание възражение от страна на защитата на подсъдимите, че мотивите по настоящата присъда буквално възпроизвеждат мотивите по отменената присъда по В. Н. О. Х. Д.60/09 г. Простият прочит установява, че като се изключат исканията, направени от страните, които са описани в уводната част на мотивите, и определянето на начина на изтърпяване на наложеното на двете подсъдими наказание лишаване от свобода във връзка с влизането в сила на нов закон- ЗИНЗС- в решаващите съображения присъдата, постановена по В. Н. О. Х. Д.358/09 г., представлява буквален препис на присъдата по В. Н. О. Х. Д.60/09 г.по описа на ОС-Русе. На практика съдебният състав, чийто акт се атакува понастоящем, няма собствена изложена мотивировка по фактите,доказателствата,правото и наказанието, а механично еднакво е възпроизвел чужди мотиви. Стигнало се е дотам, че дори не е обърнато внимание на обстоятелството, че първоинстанционната присъда е изцяло оправдателна за Т. С. по повдигнатото й обвинение за извършено от нея престъпление по чл.196, ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.4,пр.3 вр.чл. 194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК, а е преписано невярното позоваване от предишния съдебен състав на ОС-Русе на оправдаването й по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 /само чл.20,ал.4 е описан в диспозитива вярно като чл.20,ал.2 НК/. С оглед казаното, настоящата инстанция приема, че е изправена пред липса на мотиви от страна на въззивния съд по процесното производство, дотолкова, доколкото няма собствени такива на съдебния състав на ОС-Русе, чийто акт е предмет на разглеждане по това дело пред ВКС. Личните аргументи на съда са необходими не само,защото законът е ясен в тази насока, а и защото отразяват уважението на решаващия орган както към страните по делото и висшестоящия съдебен орган,така и към правосъдието като цяло. Теорията и практиката са категорични,че неизлагането на мотиви /към каквото се приравняват тези по настоящия казус/ е съществено нарушение на процесуални правила и представлява абсолютно основание за отменяване на присъдата. Такова е разрешението по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК и ВКС,Второ наказателно отделение е задължен да приложи разпоредбата на чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.2 НПК- да отмени присъдата в атакуваната част досежно Т. С. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Русе.   Трето, казаното дотук важи и касателно подсъдимата И. Липсата на надлежни мотиви е свързана и с нея, включително и във връзка с наказанието, което й е наложено. Тъй като за И. са налице предпоставките на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.2 НПК, то следва да се възобнови наказателното производство спрямо нея и на основание чл.425, ал.1,т.1 НПК присъдата да бъде отменена и в отнасящата се за нея част, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Русе.   Четвърто, при новото разглеждане на делото е необходимо да се вземе отношение по възведените и в сезиращите тази инстанция документи доводи, доколкото те касаят съществото на вменената престъпна дейност и на двете подсъдими. Това е свързано със стриктна преценка на събрания доказателствен материал и правилната му интерпретация в насока на вярно приложение на материалния закон. Следва да се установи и възпроизведе в присъдата точното име на С. И. , в зависимост от наличните в тази връзка доказателства по делото. Само в сферата на пълнотата на процесуалното изследване, допустима за тази инстанция в съобразие със становището й по по-нататъшното разглеждане на делото, отразено по-горе, както и в контекста на отправеното искане от страна на подсъдимата И. относно приложението на чл.66,ал.1 НК, е необходимо да се наблегне на нуждата от мотивировка по материалноправните предпоставки на института на условното осъждане спрямо тази подсъдима. Прието е, че макар и те да са налице, не е целесъобразно да се приложи този институт. Според въззивния съд, макар и И. да е реабилитирана по право, тъй като осъждането й не било за първи път, тя не попадала сред лицата, предвидени в чл.59,ал.1 ЗИНЗС и затова й е определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието. Дори и да се изложат дължими мотиви по отношение на нужда от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от следващия съдебен състав, който ще разглежда делото по същество, трябва да се отбележи следното: Вярно приетото обстоятелство,че обсъжданата подсъдима е реабилитирана по право, я прави не само неосъждана по смисъла на НК, но и осъждана за първи път сега по смисъла на чл.59,ал.1 ЗИНЗС. Функционалната връзка между двата закона е неразривна, но първенствуващо място заема съдимостта по смисъла на НК. Водим от изложените съображения ВКС, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на прокурор от ОП-Русе срещу присъда № 162/ 17.09.09 г.,постановена от ОС-Русе по В. Н. О. Х. Д. 358/09 г.   ОТМЕНЯВА присъда № 162/ 17.09.09 г., постановена от ОС-Русе по В. Н. О. Х. Д. 358/09 г., в частта, с която е осъдена подсъдимата Т. И. С. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на ОС-Русе.   ВЪЗОБНОВЯВА В. Н. О. Х. Д.358/09 г.по описа на ОС-Русе в частта касателно подсъдимата С. М. И., ОТМЕНЯВА присъда № 162/17.09.09 г. и ВРЪЩА делото и в тази част за ново разглеждане от друг състав на ОС-Русе.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/     2/