Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр.София, 11.03.2015г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА любка андонова при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 7375 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба от 24.11.2014г. на Г. И. К. срещу решение от 04.09.2014г. по гр.д.№210/2012г. ОС Перник. Моли да се допусне отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна е иска е признато за установено, че [фирма] е собственик на родилно помещение за телета от 228 кв.м., в [населено място]. Съдът е приел, че дружество се легитимира като собственик на процесния имот, с нотариален акт за покупко-продажба от 24.10.2007г. нот.акт №г., с който е закупило от ЗСПК „В.” [населено място], недвижим имот, находящ се в стопанския двор на селото, а именно краварник – родилно за 90 /деветдесет/ крави, представляващ едноетажна масивна сграда, цялата със застроена площ от 500 кв.м, а молителят –ответник по иска се легитимира като собственик на процесното място с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по разпределение и покупка на имущество на бившето ТКЗС – [населено място], от 14.10.2005г., нот.акт №г., като същият преди това е бил наемател на този имот. Прието е за установено, че процесната площ от 228 кв.м. се полза от молителя. Изложени са съображения за това, че продажбата с молителя е била извършена през 2005 г., т.e. по-рано от продажбата с дружеството, но е липсвал годен предмет на същата, тъй като процесните 228 кв.м. не са представлявали нито самостоятелна сграда, нито самостоятелно помещение. При тези данни съдът е счел, че дружеството е придобило през 2007г. собствеността върху целия краварник. В молбата за отмяна се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение и за допусната във диспозитива на решението очевидна техническа грешка. Молителят поддържа, че е налице ново доказателство от съществено значение за спора, а именно удостоверение от 17.11.2014г. на Кметство [населено място], в което е посочено, че сграда краварник и родино отделение в кв.222 по плана на [населено място], е самостоятелен обект. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая представеното от молителя писмено доказателство няма качествата на новооткрито писмено доказателство, което да сочи на непълнота на доказателствата и да е от съществено значение за изхода на спора. Такива са писмените доказателства, които са съществували по време на процеса, но страната не е знаела за тях или е знаела , но не е могла да ги представи по обективни за нея причини, въпреки че е положила дължимата грижа за това. В случая става въпрос за новосъздаден документ , който установява или има за цел да установи обстоятелство, което страната е могла да установи в процеса с други доказателствени средства, което същата не е сторила. Развитите доводи относно неправилното приложение на закона от възизвния съд не могат да бъдат преценявани в настоящето производство. Що се касае до оплакването, че в диспозитива на решението, чиято отмяна се иска, е допусната очевидна фактическа грешка, то такава не се установява, а и да е налице същата следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК, а не в настоящето производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да зцаплати на ответника направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.11.2014г. на Г. И. К. срещу решение от 04.09.2014г. по гр.д.№210/2012г. ОС Перник. ОСЪЖДА Г. И. К. да заплати на [фирма] сумата 500 лева разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: