8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 421 [населено място], 04.08.2017г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на втори август , през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1446 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ДФ „Земеделие„ против определение № 231/27.04.2017 год. по ч.т.д.№ 208/2017 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 159/ 28.02.2017 год. по т.д.№ 109/2016 год. на Разградски окръжен съд, в частта му с която е прекратено производството по предявени от жалбоподателя против ЕТ „Ц. Е.„, по реда на чл.422 ГПК, искове за установяване дължими от последния суми от главница и лихва за забава, в общ размер от 72 551,13 лева, както и е отменено първоинстанционното определение за изпращане делото по подсъдност на Административен съд – Варна и обезсилено първоинстанционното определение в частта, с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение № 2786/02.09.2016 год. срещу ЕТ „Ц. Е.„. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на мнозинството на въззивния съдебен състав, че исковете не подлежат на разглеждане по гражданскоправен ред и пред граждански съд, основаващи се на приложението на ТР № 8 / 11.12.2015 год. по тълк.дело № 1/2015 год. на ВАС, както и оспорва възприетата от състава приложимост на влезлия в сила след подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК,Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/,съответно мотивираният на основание пар.10 ал.3 от ПЗР на същия закон извод, че предвид завеждането на иска след влизане в сила на ЗУСЕСИФ и като предявен от разплащателната агенция, а не от бенефициента на помощта, спорът подлежи на разглеждане по административноправен ред. Жалбоподателят се аргументира с това, че цитираната от съда разпоредба е приложима само за средствата,отпуснати от европейските структурни и инвестиционни фондове, посочени в чл.1 ал.2 от ЗУСЕСИФ, докато правоотношението между страните се основава на договор за предоставяне на държавна помощ „ Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците „ , средствата по която не попадат в изброените от посочената разпоредба. Твърди, че това е държавна помощ , финансирана на 100 % от Републиканския бюджет , приет със Закона за държавния бюджет, а не от бюджета на европейските структури и инвестиционни фондове.Схемата за държавната помощ е нотифицирана от Европейската комисия , съгласно заключението на която е съвместима с чл.107 пар.3 б.”в” от ДФЕС, т.е. е преценена като не нарушаваща и незаплашваща да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото това засяга търговията между държавите - членки. Нотификацията на схемата от ЕК е с цел тя да не противоречи на приети Регламенти на Комисията и Правото на ЕС. Жалбоподателят цитира съдебна практика в подкрепа на довода си, че до момента ЗУСЕСИФ е приложим само по проекти,финансирани от ЕС. Позовава на чл.27 ал.2 от ЗПЗП, според който, за вземанията си от физически и юридически лица, както и за недължимо платени и надплатени суми по схеми и мерки за подпомагане , фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, по реда на чл. 418 ГПК, каквото е и сторил.Доколкото в настоящата хипотеза вземането не се основава на административен акт за финансова корекция, а на договора, защитата на разплащателната агенция следва да се осъществи по гражданскоправен ред. Ответната страна – ЕТ „Ц. Е.„ – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира приложим пар.10 ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, както и се позовава на преждепосоченото ТР на ВАС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване, съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : Ищецът – ДФ„З.”,въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответника ЕТ„Ц. Е. „ , в производство по реда на чл.422 ГПК претендира установяване вземанията си спрямо същия, основани на допуснато от ответника нарушение на чл.3.5 от сключения договор за отпускане на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците„, в който случай и на основание чл.4.5 от договора бенефициентът дължи връщане на отпуснатата помощ , ведно със законна лихва от датата на предоставянето й.В указанията за прилагане схемата на държавната помощ , като правно основание са посочени т.51 от Насоки на Общността за държавни помощи в секторите на земеделието и горското стопанство 2007–2013 год., както и чл.12 ал.1 т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители,Закона за ветеринарномедицинската дейност, Наредба № 25 / 2005 год. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки – носачки и Наредба № 26/2008 год. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на пилета бройлери . Посочено е , че помощта се предоставя при условията на правото на ЕС. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Какви са правоотношенията между страните по сключени договори за предоставяне държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците„ от страна на ДФ „З.„ към земеделските стопани ? и 2 / Приложим ли е ЗУСЕСИФ във връзка с възникнали спорове по сключени договори между ДФ „З.„ и земеделски стопани за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците„,финансирани от държавния бюджет на Република България ? Допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното определение с решение № 449 / 10.11.2016 год. по гр.д.№ 542 / 2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на задължителна съдебна практика . Въпросите покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като са обусловили решаващи мотиви на въззивното определение.От квалифициране възникналите между страните по спора, въз основа на сключения договор за държавна помощ отношения,като административноправни, съдът е приложил по аналогия възприетото в ТР № 8/11.12.2015 год. по тълк.дело № 1/2015 год. на ВАС, макар същото да касае актове на ДФ „З.„ , в качеството му на Разплащателна агенция, по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „ Създаване на стопанства на млади фермери „ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2103 год. , попадаща в обхвата на ЗУСЕСИФ, като субсидирана от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Въззивният съд също така е счел приложим ЗУСЕСИФ, без каквито и да било мотиви за възприемане на конкретната помощ, като попадаща в обхвата на чл.1 от закона. Предявяването на иска / заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение / след влизането на закона в сила е обосновало извод за разглеждане на спора по административноправен ред, съгласно пар.10 ал.3 от Преходните и заключителните му разпоредби. С оглед междувременно формирана задължителна съдебна практика, отговор относно приложимостта на ЗУСЕСИФ в процесния случай би обусловил правилност на въззивното определение. По отношение на втория въпрос е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с цитираното решение казуална съдебна практика,с което,в аналогична хипотеза – неизпълнение на договор за предоставяне на държавна помощ „ Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците „ и предявен иск след влизане в сила на ЗУСЕСИФ / на 20.06.2016 г., видно от диспозитива /, съдът не е приложил пар.10 ал.3 от ПЗР на закона, съответно е разгледал спора по гражданскоправен ред. Към първия въпрос посочената казуална съдебна практика е неотносима, а не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – въпросът не е обвързан с тълкуването на конкретна, неясна, непълна или противоречива правна норма.По начало предпоставя отговор относно характеристиката на отношенията между страните по процесния договор и само отговор на същия не би обусловил самостоятелен решаващ мотив по отношение правния резултат. По правния въпрос : Чл.1 ал.1 от ЗУСЕСИФ очертава целта и предмета на закона: за определяне на националната институционална рамка за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ - т.1, реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ – т.2 , специалните правила за определяне на изпълнител от бенефициента на безвъзмездната финансова помощ – т.3 и правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции – т.4.Съгласно чл.1 ал.2 средствата от ЕСИФ са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. По смисъла на чл.3 ал.2 от закона , средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство, след тяхното одобряване от Европейската комисия. Безвъзмездната финансова помощ, сочена в чл.1 на ЗУСЕСИФ е не всяка предоставяна такава, а предоставяната за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл.3 ал.2, т.е. включените в Споразумението за партньорство. Съгласно пар.1 т.3 от ДР на Закона за регионалното развитние / обн. ДВ бр. 15 от 23.02.2016 год. /, „ Споразумението за партньорство„ е документ, в който е определена стратегията на Република България, приоритетите и организацията за ефективно и ефикасно изпълнение на ЕСИФ, за целите на изпълнение стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и който е одобрен от Европейската комисия с решение за изпълнение от 07.08.2014 год. . Включените в споразумението за партньорство програми са т.нар. „ оперативни програми „, които и по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗРР са „ документи , съгласно дефиницията на чл.2 ал.6 от Регламент № 1303/2013 год. на Европейския парламент и Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство / визираните в чл.1 ал.2 на ЗУСЕСИФ /. Доколкото с чл.24 ал.1 от ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, субсидирана от ЕСИФ , е квалифицирана като „административен договор”, както и уредена отделна хипотеза на предоставянето й със заповед , чл.27 ал.1 от закона предвижда контрол върху така издаваните по реда на Глава ІІІ административни актове, пред съд и по реда на АПК.С оглед тази нова правна уредба на взаимоотношенията по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, /съ/финансирана от ЕСИФ, вкл. реализиране на финансовите корекции в случаите на вече изплатена помощ / съгласно чл.76 ал.1 ЗУСЕСИФ – като публично държавно вземане, съгласно чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК /, е създадена и уредбата в пар.10 ал.2 и ал.3 от ПЗР, с която са уредени заварените до влизането му в сила производства , така че да не би бил засегнат интереса на страните по вече възникнало правоотношение,вкл. по отговорността за финансова корекция, в зависимост от вече инициирания ред за защита / за подпомагането на земеделските производители, уреден предходно в чл.27 ал.5 от ЗПЗП, в зависимост от основанието на което възниква вземането – договор или административен акт / и страната,инициирала производството в защита на правото си / Разплащателната агенция или бенефициента /. От цялостното съдържание на ЗУСЕСИФ, вкл. Глава ІІІ , раздел ІІІ -„ Администриране на нередности и извършване на финансови корекции„, следва безпротиворечивия извод, вкл. основаващ се на липсата на уредено в преходните разпоредби на закона субсидиарно приложение , че уредбата на заварените правоотношения по смисъла на пар.10 от ПЗР на закона, засяга единствено такива по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ , субсидирана от ЕСИФ по чл.1 ал.2, доколкото и развитието само на правоотношенията с този предмет са засегнати от новите постановки в ЗУСЕСИФ , досежно характера и уредбата им . Същевременно, съгласно чл.87 т.1 / предишен чл.92 / от Договора за създаване на европейската общност, „ освен предвидени в ДСЕО изключения, несъвместими с Общия пазар , доколкото засягат търговията между държави – членки , са всички помощи , предоставяни под каквато и да било форма от държава – членка или от ресурси на държава – членка, които нарушават или предизвикват опасност от нарушаване на конкуренцията поради поощряването на определени предприятия или производството на определени стоки ”. Такива програми подлежат на предварителна преценка за съвместимост с Общия пазар, съгласно критериите за съвместимост, предвидени в чл.87 т.2 и т.3 от ДСЕО. Съгласно чл.88 т.1 / предишен чл.93 / Комисията,в сътрудничество с държавите – членки, държи под постоянно наблюдение всички съществуващи в тези държави системи за предоставяне на помощ ,а т.2 урежда процедурата, която Комисията предприема за да отмени или измени помощ, явяваща се несъвместима с Общия пазар. Този превантивен контрол е уреден със Закона за държавните помощи, чл.1 ал.1 на който директно препраща към чл.88 / предишен чл.93 от ДСЕО /. За всеки вид предвиждана държавна помощ, държавата-членка дължи информиране на Комисията в разумен срок,респ. подлежи на нотифициране за съвместимост с принципите на Общия пазар, каквато именно нотификация ищецът – ДФ „Земеделие„ твърди налична в случая. В това именно се изразява и отпускането на помощта „при условията на правото на Европейския съюз”. За държавните помощи, субсидирани на 100 % от държавния бюджет няма основание за приложимост на ЗУСЕСИФ , вкл. пар.10 от ПЗР на закона.Те са от категорията на т.нар. „ хоризонтална държавна помощ „ / Регламент на Съвета на ЕО № 994 / 98 от 07.05.1998 год. по прилагането на чл.92 и чл.93 от ДСЕО / настоящи чл.87 и чл.88 от ДСЕО /. Следователно, отговорът на правния въпрос е: ЗУСЕСИФ, респ. пар.10 ал.3 от ПЗР, не е приложим по отношение уредбата на възникнали спорове по сключени договори между ДФ „З.„ и земеделски стопани, за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците„,в качеството й на помощ, изцяло финансирана от държавния бюджет на Република България и непопадаща в обхвата на програмите, финансирани от ЕСИФ , съгласно чл.3 ал.2 вр. с чл.1 ал.2 от ЗУСЕСИФ. По основателността на частната жалба : Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ урежда разделно функциите на ДФ „Земеделие„ – от една страна, в качеството му на Разплащателна агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз / пар.1 т.13 на ПЗР/, а от друга – като финансово подпомагащ регистрираните земеделски стопани, за целите съгласно чл.12 ал.1 и чрез формите, предвидени в чл.12 ал.2 ЗПЗП / норма цитирана и в основанията за сключване на процесния договор /. Според чл.2б ЗПЗП, Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от ЕСИФ / визираните от чл.1 ал.2 ЗУСЕСИФ, изрично изброени в нормата на чл.2б /. В чл.11а ЗПЗП са уредени функциите на ДФ „З.„ като Разплащателна агенция, изцяло обвързани с Общата селскостопанска политика на Съюза.В чл.12 са уредени функциите на Фонда в подпомагане на земеделските производители , респ. формите на подпомагане,независимо от произхода на средствата / историческо тълкуване, с оглед създаването на чл.11а последващо на чл.12 / .Съгласно чл.12 ал.7 ЗПЗП тези отношения могат да бъдат уреждани чрез договор, но и въз основа на административен акт, по повод заявление за подпомагане. Съгласно чл.27 ал.2 ЗПЗП , за вземанията си от физически и юридически лица, както и за недължимо платени и надплатени суми по схеми и мерки за подпомагане, фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, по реда на чл.418 ГПК. Доколкото разпоредбата визира Фонда , не в качеството му на Разплащателна агенция / за разлика от ал.5 вр. с ал.3 /, както и предвид самостоятелно уредената хипотеза на ал.5 вр. с ал.3, за случаите когато действа като Разплащателна агенция, разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗПЗП следва да се отнесе към правоотношения, възникнали на основание подпомагане извън средствата по ЕСИФ. Впрочем за периода от изм. на чл.27 ал.2 ЗПЗП, обн.ДВ бр. 12 от 2009 год., до изм. му обн. в ДВ бр.12 от 2015 год., разпоредбата предвижда реда за събиране на вземания възникнали от правоотношения по подпомагане изцяло със средства от държавния бюджет. Тези вземания нямат характер на публични държавни вземания, докато съгласно чл.17а ЗПЗП, средствата отпуснати от европейските фондове са публични финансови средства. Доколкото чл.27 ал.5 ЗПЗП в тази си редакция / единствено променена в наименованието на органа, отговорен за събиране на вземанията / е съществувал и при действието на предходно посочената редакция на чл.27 ал.2 ЗПЗП, отнасяща се до събиране вземания въз основа на подпомагане с изключително държавни средства, настоящият състав намира, че същата продължава да е относима само към събиране на вземания от подпомагане чрез ЕСИФ, но с прилагане на реда по ал.2, когато вземането е възникнало на основание договор. Дори да не се сподели това тълкуване и чл.27 ал.5 ЗПЗП да се счете приложим и при събиране на вземания, въз основа правоотношения по подпомагане с изцяло държавни средства, доколкото и съгласно чл.12 ал.7 ЗПЗП правоотношението по подпомагане на земеделския производител със средства извън ЕСИФ също може да възникне от административен акт, възникването му на основание договор в настоящата хипотеза отново предпоставя допустим ред за защита, съгласно чл.27 ал.2 ЗПЗП - чл.418 ГПК. Следователно, предприетият от ищеца ДФ „З.„ път за защита е законосъобразен – чл.27 ал.2 ЗПЗП и прекратяването на съдопроизводството е неправилно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 231/27.04.2017 год. по ч.т.д.№ 208/2017 год. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 231/27.04.2017 год. по ч.т.д.№ 208/2017 год. на Варненски апелативен съд,в частта му с която е потвърдено определение № 159/ 28.02.2017 год. по т.д.№ 109/2016 год. на Разградски окръжен съд,в частта от последното , с която е прекратено производството по предявени от жалбоподателя против ЕТ „Ц. Е.„, по реда на чл.422 ГПК, искове за установяване дължими от последния на ДФ „ З. „ суми от главница и лихва за забава, в общ размер от 72 551,13 лева. ВРЪЩА делото на Разградски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :