О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 146 гр.София, 20.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1356/ 2022 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, срещу определение на Бургаски апелативен съд № 59 от 02.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 11/ 2022 г. С него е потвърдено определение на Бургаски окръжен съд от 07.12.2021 г. по гр.д.№ 869/ 2021 г. и по този начин е прекратено производството по подадената от частния жалбоподател искова молба против Х. Д. Х. по чл.153 ал.2 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 226 402,73 лв. Прекратяването на производството е постановено по съображения, че нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като се основавало на неясни и неточни указания, дадени от първоинстанционния съд. Въпреки това по делото била подадена уточняваща молба, в която били посочени всички правопораждащи факти, които били известни на ищеца и на които той основавал искането си. Тя съответствала на съдържанието на разпоредбата на чл.156 ал.4 ЗПКОНПИ, а съдебната практика по действието на отменения ЗОПДНПИ приемала за редовна тази искова молба, в която са посочени подлежащите на доказване по силата на закона факти. Молбата отговаряла и на изискванията на чл.127 ГПК и нямало основание да бъде върната. Затова касаторът моли определението за връщането й да бъде отменено, а като основание за допускане на касационно обжалване повдига процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: какви са последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и кога исковата молба е нередовна; длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни доказателства, възражения и твърдения на страните; и какви са последиците при необсъждане от страна на съда на уточняваща молба, с която се отстраняват нередовности на искова молба. Счита, че въззивният съд е разрешил първите два въпроса в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за третия поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това заявява, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно. Ответната страна Х. Х. е депозирала отговор срещу частната жалба, който на основание чл.129 ал.3 изр.2 ГПК съдът не обсъжда. Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд производството било образувано по искова молба на КПКОНПИ против Х. Х. за отнемане на незаконно придобито имущество. Препис от исковата молба бил връчен на ответника, който депозирал отговор срещу нея с въведени оплаквания за нередовността й. Първоинстанционният съд възприел доводите на ответника и дал подробни и конкретни указания за отстраняване на нередовности. Ищецът приложил нарочна молба в изпълнение на указанията, но всъщност не ги изпълнил и първата инстанция постановила връщане на исковата молба. Въззивният съд приел това определение за законосъобразно. Посочил, че исковата молба инкорпорирала дословно решението на КПКОНПИ за предявяване на иска, като просто били добавени петитум и доказателствени искания. Не била изпълнена разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, която изисквала посочване на изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Исковата молба била несистематизирана. В обстоятелствената й част били описани писмени доказателства и факти, на които искът не се основавал. Не били изброени ясно и точно наличните парични средства по банкови сметки на ответника, не било посочено с какво имущество е разполагал към 14.02.2010 г. Липсвало обобщение на вид и стойност на имуществото от патримониума на проверяваното лице към края на исковия период. Налице били противоречия между изложението на фактите и извършения от ищеца краен анализ. Налице били и неясноти в извършения на стр.41 от исковата молба анализ на несъответствието между придобито имущество и доходи, приходи и източници на финансиране на ответника. Наличните неясноти и несъответствия на изложените твърдения в различните части на исковата молба били пречка за индивидуализиране на спорното право и предмета на делото и за ефикасното упражняване на право на защита от страна на ответника. Затова правилно окръжният съд намерил, че бил сезиран с нередовна искова молба и правилно приложил разпоредбата на чл.129 ал.2 ГПК. С оглед тези мотиви на въззивния съд вторият процесуалноправен въпрос е необуславящ. Съдът не е разгледал спора по същество, за да се преценява имал ли е задължение да обсъжда доказателствата по делото и доводите на страните. Той се е произнесъл по допустимостта на иска и е намерил наличие на процесуална пречка за надлежното му упражняване, след което е потвърдил преграждащото определение. По отношение на това му процесуално решение въпросът за задълженията на съда в процеса на доказване и при решаване на спора е неотносим. Необуславящ е и третият въпрос, тъй като съдът не е посочил, че не обсъжда доводите в уточняващата молба. Напротив, той е взел предвид съдържанието на тази молба и е обсъдил съдържанието й, но е счел, че с нея нередовностите не са отстранени. Първият въпрос обаче е обуславящ, а основателно е и твърдението на касатора, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Както е изяснено в посочените към изложението на касатора актове, неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на производството по делото. В противоречие с тази практика въззивният съд е потвърдил определението за връщане на исковата молба по съображения, различни от дадените указания от първоинстанционния съд. С определението си от 08.11.2021 г. този съд е указал на ищеца да посочи обстоятелства във връзка с надлежно сезиране на комисията и актът за образуване на производството за отнемане на имущество; вида и стойността на имуществото, което признава като притежавано от ответника в началото на исковия период; придобитото в изследвания период имущество и неговата стойност, в т.ч. поетите за придобиването му задължения; признатия доход на ответниците и твърдените разходи за издръжката му; вида и стойността на имуществото, притежавани в края на изследвания период; размера на несъответствието в началото и края на изследвания период; други релевантни обстоятелства, ако такива се твърдят. Последното е напълно неразбираемо, защото съдът не може да указва на ищеца да сочи обстоятелства, които самият ищец не твърди като основание на искането си, най-малкото без да посочи в каква насока биха били релевантни тези „други обстоятелства“. В останалата част указанията са ясни, но неправилно съдилищата са приели, че те не са изпълнени с уточняващата молба от 30.11.2021 г. С тази молба КПКОНПИ е отговорила по всеки пункт от дадените указания и е отстранила нередовностите, за които е получила указания. Указания, че исковата молба трябва да има различно съдържание от решението на КПКОНПИ за предявяване на иска; че трябвало да бъде систематизирана; че в обстоятелствената й част не бивало да бъдат описани факти и доказателства, на които искът не се основава, че трябвало да има обобщение по вид и стойност на имуществото от патримониума на проверяваното лице към края на исковия период, че трябвало да бъдат отстранени противоречия между изложението на фактите и извършения от ищеца краен анализ, на КПКОНПИ не са давани. Неотстраняването на такива нередовности не може да бъде основание за връщане на исковата молба, а именно в тази насока са мотивите на въззивния съд за потвърждаване на обжалвания пред него преграждащ акт. Ако първоинстанционният съд счита, че такива нередовности трябва да бъдат отстранени, той дължи даване на изрични и ясни указания в тази насока, но това по делото не е сторено. Следва да се отбележи също, че описанието в исковата молба на писмени доказателства и факти, на които искът не се основава, не съставлява нейна нередовност, а изпълнение на задължението на КПКОНПИ за извършване на цялостен имуществен анализ на лицето, чието имущество се иска да бъде отнето, включително като посочи притежаваното в началото на проверявания период. Не може да се иска също от ищеца да посочи на конкретно място в исковата молба определени обстоятелства за улеснение на съда. Когато правнорелевантните факти са изложени, макар и несистематично, исковата молба не може да се счита за нередовна, ако искането е съответно на тях. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че обжалваното определение е неправилно и О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаски апелативен съд № 59 от 02.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 11/ 2022 г. ОТМЕНЯ определение на Бургаски апелативен съд № 59 от 02.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 11/ 2022 г. и потвърденото с него определение на Бургаски окръжен съд от 07.12.2021 г. по гр.д.№ 869/ 2021 г. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: