Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60285
София, 28.06.2021 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.03.2021 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 438 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Производството e образувано по касационна жалба на А. Г. М. и по касационна жалба на М. Й. М., конституирана като правоприемник на Й. Г. М., и Г. Н. К., трето лице-помагач на страната на М. М. срещу решение от 08.05.2020 г. по гр.д. № 858 /2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която с него е потвърдено съдебно решение от 31.01.2017 г. по гр.д. № 44471 /2012 г. на Софийски районен съд, в частта, с която с него са уважени искове на Д. С. Б. и Т. Г. Б. срещу Й. М. и А. М. за установяване на правото на собственост върху 11.56 кв.м., които са част от собствен недвижим имот в С., индивидуализирано в решението и са отхвърлени насрещни искове на Й. М. и А. М. срещу Д. Б. и Т. Б. с правно основание чл.108 ЗС за складово помещение със същата площ и за магазин № ....., индивидуализирани в решението.
Насрещните страни Т. Г. Б. и Д. С. Б. оспорват наличието на основание за допускане до касационно обжалване.
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за защита на собственост на недвижим имот, за които след изменението на чл.280,ал.3 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. (предишна ал.2) не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
За мотивите на въззивния съд по обжалваната част от решението:
По исковете за реалната част с площ 11.56 кв.м. и насрещните искове за складово помещение с площ 11.56 кв.м.:
Предявени са от Б. срещу М..
Въззивният съд въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства и основни и допълнителни заключения на СТЕ, които са проследили състоянието на процесните помещения по проектите от 1934 г., 1965 г. и 1985 г., е приел, следните правни изводи:
Ищците Б. са доказали, че са го придобили по силата на договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № ..... /2003 г., както и че техните праводатели са го притежавали от 1967 г. Няма спор, че складовото помещение се владее от Б..
Ответниците М. не са придобили складовото помещение. Те твърдят, че то е принадлежност към магазин, който е възстановен на техен праводател по ЗВСОНИ. Реституцията не се оспорва от насрещните страни, но не са представени доказателства, че складовото помещение е принадлежност към реституирания магазин. То е посочено в договор за доброволна делба, по който праводателят на М., са придобили магазина, но по делото не са събрани доказателства, че е било принадлежност на магазина, към който не е било функционално свързано (чрез отвор, врата, стълба). Поради това съдът приема, че собствеността не е била възстановена по отношение на складовото помещение.
В сключения от праводателя на М. през 1992 г. договор за наем не е посочено складово помещение, поради което не може да се приеме, че с този договор се установява владение върху складовото помещение.
С договора от 20.11.2002 г. Й. и А. М. са отдали под наем магазин № ..... и процесното складовото помещение, което има връзка с него по инвестиционния проект от 2002 г. Договорът е продължил да действа до 04.07.2011 г. и може да се счита като доказателство за осъществено владение, което обаче не е добросъвестно и в полза на М. не е изтекла 10 годишна придобивна давност.
От това следва крайният извод, че Б. са собственици на процесната площ.
По насрещните искове с правно основание чл.108 ЗС за магазин № .....:
Предявени са от М. срещу Б..
Ищците се легитимират с констативен нотариален акт, издаден в полза на техни наследодатели въз основа на документи за реституция по ЗВСОНИ и с договор за доброволна делба, по силата на който им е поставен в дял.
Ответниците оспорват констативния нотариален акт и договора за доброволна делба с възражение за нищожност поради неучастието на една от наследниците по закон на праводателя, от който имотът е бил отчужден. Действително такъв наследник е имало и тя не е участвала в договора за делба, а направеният от нея отказ от наследство през 1957 г. не е релевантен на основание чл.91а от ЗН. Поради нищожността на договора за делба искът е неоснователен.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Настоящият състав намира, че няма съмнение за допустимост на обжалваното въззивно решение.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване:
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да не обсъжда доказателства, които не са представени по делото?
Въпросът е свързан с доводи, че не са обсъдени инвестиционен проект, строителни книжа и съдебни решения по административни дела.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, тъй като въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, за преценка на част от които са изготвени основни и допълнителни заключения на СТЕ, които съдът е обсъдил и съдът е основал изводите си за основателността на исковете на обсъдени по делото доказателства.
При предявен иск за собственост на недвижим имот, на който ищецът се легитимира с констативен нотариален акт и при направено от ответника твърдение, че праводателите на ищеца не се легитимират като собственици, следва ли за уважаване на иска ищецът да ангажира по делото доказателства за установяване на преминаване на собствеността по реда на правоприемствата и следва ли съдът да уважи иска при положение, че част от доказателствата, обосноваващи собственическото правоприемство, не са представени по делото от ищеца?
Въпросът е свързан с довод, че съдът е приел, че ответниците не са доказали оспорването на завещание в полза на правоприемник на Б., което не е представено по делото.
Въпросът не е обуславящ, тъй като съдът е приел, че Б. се легитимират като собственици с конститутивен нотариален акт – за покупко-продажба.
Може ли в съдебен процес по предявен ревандикационен иск, в който не участват всички съсобственици, ответникът, който не е съсобственик, да се брани срещу предявения ревандикационен иск чрез възражение за нищожност на делба, поради неучастие в нея на някой от съсобствениците и може ли при това положение съдът да прогласи делбата за нищожна и да отхвърли ревандикационния иск?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ.
Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 1189 /15.07.2003 г. по гр.д. № 964 /2002 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието, е обявяването на нищожност на делба, извършена без участието на някой от съсобствениците, не може да стане в процес, в който не участват всички страни, участвали в делбеното производство, а само в съдебно производство с участието на всички участници в съсобствеността. С възражението за нищожност на делбата ответниците осъществяват защита по същество по ревандикационния иск, но тази защита означава и осъществяване на право на иск на самите ответници. За ответниците не е налице правен интерес да упражнят правата на неучаствалия по делото съсобственик в процес, решението по който няма да ги подчини на силата на пресъдено нещо.
В това решение е отразена установената практика на ВКС, че на абсолютната нищожност на делбата по чл.75,ал.2 ЗН може да се позове всеки, който има правен интерес от това, т.е. - всеки от действителните съсобственици.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в частта по исковете по чл.108 ЗС за магазин № ..... .
Как при предявен иск за собственост съдът следва да определи обхвата на правото на собственост – само по одобрените проекти и приети по делото технически експертизи ли съдът е длъжен да изследва описанието на обекта на собственост поредицата от нотариални актове на праводателите на ищеца по посочените в тях площ, съседи и описание на помещенията, от които се състои обектът?
Въпросът е свързан с довод, че в нотариалните актове на праводателите на ищците Б. не е описано складово помещение с площ 11.56 кв.м..
Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че ищците Б. са собственици на реална част с площ 11.56 кв.м., която е част от техен собствен недвижим имот, а не, че тази част е складово помещение към техния недвижим имот. Приел е също, че ответниците М. не са собственици на такова складово помещение, което е посочено само в договор за доброволна делба, на който те се позовават и не са събрани доказателства, че такова складово помещение е било принадлежност на магазина.
Изведени са и други въпроси, свързани с преценка на събраните по делото доказателства и СТЕ за правото на собственост на спорната площ от 11.56 кв.м., които представляват разновидност на обсъдения въпрос за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства.
Както беше посочено, в съответствие с установената практика съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и заключения на СТЕ, с които са дадени експертни отговори на релевантни за собствеността въпроси. Въпросите, свързани с обсъждането на влезли в сила съдебни решения по административни дела за законността на преустройството на собствения на Б. имот, се отнасят до момент, който следва придобиването на собствеността върху спорната площ от 11.56 кв.м. и не променят извода за придобиването и по силата на покупко-продажба през 2003 г., поради което не са обуславящи за извода на въззивния съд, че Б. са придобили собствеността по силата на договор за покупко-продажба през 2003 г.
При положение, че изслушването на вещото лице е започнало в едно съдебно заседание и по разпореждане на съда приемането на заключението е отложено за следващо съдебно заседание и преди следващото съдебно заседание вещото лице е починало, следва ли съдът в следващото съдебно заседание да приеме заключението без да даде възможност на страните да заявят становище и без да им даде възможност да поискат повторна експертиза или съдът не следва да приеме заключението?
Твърди се, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, макар че, разпоредбата на чл.200,ал.3 ГПК не изисква заключенията на вещите лица да бъдат приети в заседанието, което е започнало тяхното изслушване.
Настоящият състав при запознаване с делото установи, че вещото лице е представило заключението в съдебно заседание на в о.с.з. на 20.03.2019 г. (л.234 до 245 по делото), изслушано е и е дало отговор на всички допуснати от съда въпроси, в следващото о.с.з. на 21.02.2020г. (л.482), което е проведено в присъствието на представители на всички страни и при личното явяване на част от тях, съдът, като е констатирал смъртта на вещото лице и че е пропуснал да приеме заключението, е постановил определение, с което го е приел. До края на това съдебно заседание, в което е приключено разглеждането на делото и е даден ход на устните състезания, представителите на страните и самите страни не са оспорили заключението и не са поискали изготвянето на друго, нито изготвянето на допълнително или повторно заключение.
Поради това въпросът, който е основан на твърдение, че не е дадена възможност на жалбоподателите да поискат повторна експертиза, не е обуславящ.
Жалбоподателите се позовават на очевидна неправилност – основание по чл.280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Поради изложеното настоящият състав приема, че са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в частта по исковете с правно основание чл.108 ЗС за магазин № 5 и че не са налице основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване в останалата обжалвана част.
Воден от изложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.05.2020 г. по гр.д. № 858 /2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която с него е потвърдено съдебно решение от 31.01.2017 г. по гр.д. № 44471 /2012 г. на Софийски районен съд, в частта, с която с него са отхвърлени насрещни искове на Й. Г. М., починал в хода на производството и заместен от М. Й. М., и А. Г. М. срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл.108 ЗС за магазин № ....., находящ се в [населено място], [улица], със светла площ 15.30 кв.м..
Не допуска до касационно обжалване въззивно решение от 08.05.2020 г. по гр.д. № 858 /2018 г. по описа на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част, с която са уважени искове на Д. С. Б. и Т. Г. Б. срещу Й. Г. М. и А. Г. М. за установяване на правото на собственост върху складово помещение, заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ 11.56 кв.м., находящо се на кота + 1.25, в [населено място], на [улица], № ....., с вход откъм [улица]и по насрещните искове на Й. Г. М. и А. Г. М. срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл.108 ЗС за същото складово помещение с обща светла площ 11.56 кв.м.
Указва и дава възможност на М. Й. М., А. Г. М. и Г. Н. К. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на по 50 лева (петдесет) лева, като им указва, че в случай, че в определения срок не представят доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това без държавната такса да е платена.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.