Р Е Ш Е Н И Е № 473 гр. София, 05.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Галина Захарова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1797 / 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане / назовано жалба / от осъдения Д. Г. Ч. за възобновяване на производството по нохд № 1627 / 2012 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В искането се сочи, че решението на въззивния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е постановено при нарушение на процесуалните правила, а в рамките на признатата виновност наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се твърдения за пренебрегване на процедурните изисквания при формулиране на обвинението, довело до ограничаване правото на защита на осъденото лице. В заключение, след заявление, че не оспорва авторството на деянието и вината си, искателят акцентира върху смекчаващите отговорността му обстоятелства и настоява за намаляване на размера на наложената санкция лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира претенцията на Д. Ч. за ревизия на влязлата в сила присъда да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството по делото, установи следното : Пловдивският окръжен съд с присъда № 103 от 29.11.2012 г. по нохд № 1627/2012 г.признал подсъдимия Д. Г. Ч. за виновен в това, че на 09.03.2012 г. в гр. Пл., Пловдивска област, отнел чужди движими вещи - пари на стойност 105 лева от владението на Б. В. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийство на Банков, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2 пр.първо, вр. с чл.198, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК съдът приспаднал от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан под стража. Със същата присъда подсъдимият Ч. бил осъден да заплати на всеки от гражданските ищци и частни обвинители В. Б. В., А. Б. В. и Г. Б. В. по 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, предмет на наказателното производство, ведно със законните лихви от деня на увреждането до окончателното изплащане на главниците. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски и дължимите държавни такси. Пловдивският апелативен съд с решение № 54 от 29.03.2013 г. по внохд № 66/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, която влязла в сила, без да е проверявана по касационен ред, на 23.04.2013 г. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимият, на основание чл. 371, т.2 от НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съгласно задължителните указание на Тълкувателно решение № 1 по тълкувателно дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС в процедурата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК „ подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти.” Искането на осъдения е вътрешно противоречиво и не държи сметка за заетата от него процесуална позиция. В него се повтаря изложеното пред първата инстанция самопризнание и в същото време се атакува съдържателно обвинителния акт. Приведените от искателя аргументи изцяло са почерпени от разпореждането на съдията-докладчик от 24.09.2012 г., с което съдебното производство е прекратено, а делото върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения. Разпореждането съдържа тяхното точно описание и мерките за преодоляването им - уведомяване на пострадалия Г. Б. за процесуалните му права по реда на чл.75, ал.2 от НПК и допълване на обстоятелствената част на обвинителния акт с посочване на времето и мястото на извършване на деянието и размера на отнетата парична сума. Прокурорът съобразил тези указания и внесъл нов обвинителен акт. В него на стр.2 и стр.3 е изложено детайлно описание на изпълнителното деяние и предмета на престъплението. Ето защо е напълно несъстоятелен упрекът за ограничаване на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен за отговаря и въз основа на какви доказателства. Обвинителният акт удовлетворява стандарта на чл.246 от НПК и не създава пречки пред пълноценното реализиране на правото на защита на подсъдимия в условията на съкратено съдебно следствие. Не се установява и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК. Апелативният съд внимателно проверил това оплакване на подсъдимия във въззивното производство. Посочените в искането смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, съдействие на разследващите органи, градивно процесуално поведение са отчетени по най - благоприятен за него начин. Не е вярно твърдението, че не съществуват отегчаващи обстоятелства. Настоящият състав се съгласява с предходната инстанция, че те превалират над смекчаващите, макар и в лека степен. В отговор на направените в искането оплаквания следва де се изтъкне, че съдът не би могъл да пренебрегне престъпната упоритост на поведението на осъдения, употребата на алкохол, жестокостта при умъртвяване на жертвата, посечена с брадва в съня си, както и близките взаимоотношения, свързващи дееца и възрастният пострадал, предполагащи емпатия, а не ожесточеност. Съдебните състави са намерили точното съотношение между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и са наложили санкция, която е адекватна на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция. Срокът на лишаване от свобода е редуциран при точно спазване на чл. 58а, ал.1 от НК до дванадесет години и не подлежи на намаляване по реда на чл.425, ал.1, т.3 от НПК. Обобщено, не се установиха основания по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на производството по делото, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Г. Ч. за възобновяване на производството по нохд № 1627 / 2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.