О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е   № 217     София 23.04.2009 г.       В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април, две хиляди и девета година в състав:                                         Председател :    БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                                      Членове :    МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                    БОРИС ИЛИЕВ    при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №193/2009 г.   Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ч”АД, град С., подадена от пълномощника му адвокат Н, срещу определение №546 от 18.04.2008 г. по гр.дело №1495/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила определение от 29.02.2008 г. на Софийския районен съд по гр. д. №5736/2008 г. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист срещу В. С. П., град С., на основание чл.237, б.”в” ГПК /отм./ за сумата 1910.40 лв. – главница и 658.30 лв. – лихва. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно възможността за издаване на изпълнителен лист след 01.03.2008 г. когато влиза в сила на сега действащият ГПК, който е решаван противоречиво от съдилищата. Изложени са и доводи за неправилност на определението. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Формулираният по-горе въпрос отговаря на тези критерии. Обжалваното определение не е съобразено с трайно установената съдебна практика за това, че молбите за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.03.2008 г., както е в случая, се разглеждат по реда на отменения ГПК. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. За да се отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист е прието, че в случая не е налице редовен от външна страна, по смисъла на чл. 243 ГПК/отм./, документ, годен да обоснове твърдяното изпълняемо право. Изложени са мотиви, че представеното извлечение от сметка е подписано от лице, което няма удостоверителна власт относно включената в извлечението информация. Според разпоредбата на чл. 237, б. “к” ГПК/отм./ подлежат на принудително изпълнение документите, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист – в случая Законът за енергетиката. Съобразно разпоредбата на чл.107 от същия закон, в редакцията до 01.03.2008 г., общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да събират вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките. По делото е представено извлечение от сметка, изхождащо от „Ч”АД, което безспорно е електроразпределително предприятие, отразяващо дължимите от В. С. П. суми за периода февруари 2005 г. – май 2005 год. Извлечението е подписано от пълномощник като е представено и пълномощно от двама от членовете на Управителния съвет, представляващи дружеството. Така издадено извлечението се явява годно изпълнително основание. В производството пред съда по молба за издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Извлечението от сметка в разглеждания случай е редовно от външна страна и удостоверява изискуемо и ликвидно изпълняемо право. В ГПК/отм./ не са посочени никакви изисквания относно формата на извлечението от сметка или лицата, които следва да го подписват. Същото не е нито счетоводен документ по смисъла на чл. 6 ЗСчет., нито годишен финансов отчет по смисъла на същия закон, с оглед на което не е необходимо да бъдат спазвани по аналогия при съставянето на извлечението от сметка специалните изисквания, предвидени в ЗСчет. за съставителите и за съставянето на тези документи. С оглед изложеното, съдът счита, че в полза на молителя съществува неудовлетворено парично притезание. Налице са предпоставките на чл.237 б.”к” от ГПК/отм./ вр. чл.107 ЗЕ за издаване на изпълнителен лист в полза на „Ч”АД срещу В. С. П. за заявените суми. Обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение трябва да бъдат отменени, като вместо това се постанови друго, с което да се уважи молбата за издаване на изпълнителен лист. На жалбоподателя следва да се присъдят и направените пред всички инстанции деловодни разноски в размер на 199.06 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №546 от 18.04.2008 г. по гр.дело №1495/2008 г. на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ определение №546 от 18.04.2008 г. по гр.дело №1495/2008 г. на Софийския градски съд и оставеното в сила с него определение от 29.02.2008 г. на Софийския районен съд по гр. д. №5736/2008 г.. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН 5202166506, гр. С., бул. „В”№149 да заплати на „Ч”АД, град С., ул. „Г”№140 на основание чл. 237, б. “к” ГПК/отм./, сумата от 1910.40 лв. - представляваща главница за ползвана електрическа енергия за периода февруари 2005 г. – май 2005 г., заедно със законната лихва, считано от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата 658.30 лв. – лихва за забава за периода 25.03.2005 г. - 09.01.2008 г. ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН 5202166506, гр. С., бул. „В”№149 да заплати на „Ч”АД, град С., ул. „Г”№140 сумата 199.06 лв., представляваща деловодни разноски. Делото да се изпрати на СРС за издаване на изпълнителен лист.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.