1 Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 02 юли 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 993/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби на подсъдимия Д. М. и защитника му адв.Р. срещу въззивно решение от № 80 от 02.08.2018г., постановено по внохд № 29/18г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата на адв.Р. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Исканията, които се правят са в условията на алтернативност, а именно за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия, или за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване размера на наложеното му наказание. Оплакванията в жалбата на подсъдимия са за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното му наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на двете жалби. Счита, че апелативният съд е изпълнил задълженията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда. След като е извършил самостоятелен анализ на доказателствата е достигнал до изводи, идентични с тези направени от първия съд. Разглеждането на делото по общия ред не е довело на нарушаване правата на подсъдимия. Намира наложеното му наказание за справедливо определено. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение в сила. Адвокат Р., защитник на подсъдимия М. поддържа и двете касационни жалби по съображенията, изложени в тях. Акцентира на обстоятелството, че Окръжен съд – Ямбол не е изпълнил задължението си по чл.274, ал.2 от НПК, като не е разяснил на подсъдимия възможността за провеждане на диференцирана процедура – съкратено съдебно следствие, поради което счита, че делото следва да се върне на първата инстанция за ново разглеждане. На следващо място като съществено процесуално нарушение защитата сочи недопускането на съдебномедицинска експертиза, която да установи здравословното състояние на подсъдимия, предвид данните, че страда от хепатит “С” и дали с това заболяване може да търпи наказание лишаване от свобода. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно, ако съдът не уважи това искане, моли за намаляване на наказанието, което намира за явно несправедливо. Подсъдимият Д. М., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 6 от 18.01.2018г., постановена по нохд №364/17г., ОС - Ямбол е признал подсъдимия Д. П. М. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1, пр.3, 4 и 5 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 10 000лв. Подсъдимият М. е признат за невиновен в това да е извършил две отделни деяния по чл.354, ал.1, пр.3 и пр.4 от НК и по чл.354, ал.1, т.5 от НК. Съдът се е произнесъл по предмета на престъплението, веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 80 от 02.08.2018г., постановено по внохд №29/18г., Апелативен съд - Бургас е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са идентични с тези, направени пред въззивната инстанция, която аргументирано ги е отхвърлила. Невярно е твърдението в двете жалби за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.248 от НПК/жалбоподателите сочат текста на чл.274, ал.2 от НПК, който касае действия по даване ход на делото в съдебно заседание/. Оплакването е досежно нарушения при провеждане на разпоредителното заседание – на подсъдимия не е била разяснена възможността за провеждане на диференцирана процедура – съкратено съдебно следствие. От материалите по делото се установява, че на 19.12.2017г. е било проведено разпоредително заседание, в което са били обсъдени всички въпроси по чл.248 от НПК, като съдът е постановил, че липсват основния за разглеждане на делото по особените правила. Видно от съдебния протокол адв.М., упълномощен защитник на подсъдимия е изразил становище делото да се разгледа по общия ред, а не по особените правила на НПК, като подсъдимият М. е поддържал това становище. Горните данни по несъмнен начин установяват, че сред обсъжданите въпроси от участниците в разпоредителното заседание е и този по чл.248, ал.1, т.4 от НПК, както и, че подсъдимият се е отказал от разглеждане на делото по реда на особените правила, сред които съкратеното съдебно следствие. Твърденията му, че е бил “заблуждаван от защитника си за наказанието”, което е определило и процесуалното му поведение, не могат да бъдат предмет на обсъждане, тъй като освен, че са голословни, касаят отношения между подсъдим и защитник по изграждане на защитата. Също така, неоснователно е и твърдението на М. за нарушени негови права от страна на съда и прокурора. В разпоредителното заседание представителят на прокуратурата е изразил принципното си становище, че са налице предпоставки делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие или да се постигне споразумение, при волеизявление от страна на подсъдимия. При изразеното желание от последния и защитата му делото да се разгледа по общи ред, съдът е изпълнил задълженията си по чл.248, ал.5, т.4 от НПК. С оглед на изложеното настоящият състав не констатира допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при провеждане на разпоредителното заседание, които да са нарушили или ограничили правата на М. за пълноценна защита в тази процедура. Неоснователно е и възражението на защитата за невярна оценка на доказателствената съвкупност. В подкрепа на това оплакване в жалбата на адв.Р. се излагат аргументи в шест пункта, пет от които са общи, принципни и декларативни твърдения, лишени от конкретна аргументация. В отговор на същите е необходимо да се посочи, че въззивният съд в рамките на събрания доказателствен обем е извършил самостоятелен, обстоен анализ на доказателствената съвкупност. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. При доказателствената си дейност АС - Бургас не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Неоснователно е твърдението в жалбата, че действията по претърсване и изземване са извършени в нарушение на закона, тъй като от протоколите не ставало ясно кои поемни лица са присъствали и са се подписали. Това е така, тъй като видно от протокола за претърсване и изземване/ л.5 и сл. от досъдебното производство/ в жилището, обитавано от подсъдимия, при извършване на следственото действие са участвали поемни лица, посочени с три имена и ЕГН, които са положили подписи на всички страници от протокола, обозначени под номера едно и две. На следващо място обстоятелството, че не са иззети дактилоскопни следи от плика, в който са се намирали наркотичните вещества/предмет на обвинението за разпространение/, освен, че не подлежи на саниране, не води до промяна на изводите относно доказателствената обезпеченост, установяваща извършеното деяние и авторството му. Също така фактът, че по делото не е изяснено от колко метра св.И. е възприел срещата между подсъдимия и свидетелите К. и П., не дискредитира показанията му. Съдът аргументирано ги е кредитирал, като логични последователни и допълващи се с другите доказателства. Въпросът за разстоянието от което свидетелят е наблюдавал процесните събития би имало значение ако показанията му бяха неубедителни относно възприетите и възпроизведени от него факти, пред каквато хипотеза не сме изправени. Постановеният отказ на въззивната инстанция да допусне до изслушване на съдебнопсхиатрична експертиза, е убедително аргументиран. Не всеки отказ да се съберат доказателства съставлява нарушение на процесуалните правила, а само в случаите когато доказателствата са свързани с въпроси от предмета на доказване и неизясняването им води до непълнота на доказателствената съвкупност. В случая съдът не е бил изправени пред подобна хипотеза, тъй като по делото липсват данни, които да индикират наличието на психически проблеми или влошено психическо здраве, което да е налагало изследване на психическата му годност като субект на престъплението. С оглед на изложеното неоснователни са твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения от апелативния съд при постановяване на съдебния му акт. Касаторите възразяват и относно неправилно приложение на материалния закон, но само като резултат от допуснати съществени процесуални нарушения. Самостоятелни доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не се сочат. Оплакването за явна несправедливост е аргументирано само в жалбата на подсъдимия. Настоящият състав не констатира смекчаващи обстоятелства, които не са оценени или са невярно интерпретирани от решаващите съдилища и обуславят необходимост от намаляване размера на наложените наказания. Влошеното здравословното състояние на подсъдимия, включващо заболяване възникнало по време на престоя му в ареста/хепатит С/ е ценено сред значимите за индивидуализацията на наказанието обстоятелства и по-точно сред смекчаващите такива. Неоснователно е оплакването, че за установяването на тежкото здравословно състояние на подсъдимия не е назначена съдебномедицинска експертиза. Правилно контролираната инстанция е приела, че не се налага назначаването на такава експертиза, тъй като обстоятелството за наличието на горното заболяване са установени с писмени доказателства. В принципен аспект здравословното състояние на подсъдимия има значение при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, но не изключва наказуемостта, а въпросът дали същото позволява неговото изтърпяване, не е предмет на настоящото производство, поради което доводите на защитата в тази насока, не могат да бъдат предмет на обсъждане. Установените от апелативната инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, са били преценени в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като правилно е прието, че наказания лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 10 000лева, са съответни за постигане целите по чл.36 от НК. Изложеното позволява да се направи извод за липсата на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което да налага ревизия на атакувания съдебен акт относно наложените санкции. В обобщение, въззивното решение, постановено от Апелативен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 80 от 02.08.2018г., постановено по внохд № 29/18г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: