Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * обезпечение на бъдещ иск


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 489

[населено място], 09.11.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 362 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] против определение № 638 от 20.04.2012г. по ч. гр.д. № 372/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което оставена без уважение частна жалба на дружеството срещу определение № 563 от 17.02.2012г. по ч.гр.д. № 1575/2011г. на Пловдивски окръжен съд. С последното не е уважена молба на дружеството за отмяна на допуснатите по гр.д. № 1575/2011г. обезпечителни мерки по бъдещ иск на К. срещу П. П. П. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], състоящи се в налагане на запор върху лек автомобил „*”, с рег. [рег.номер на МПС] и „Д. Л.” с рег. [рег.номер на МПС] .
В частната жалба се поддържа, че изводите на съда за недоказаност на правото на собственост на дружеството върху двата автомобила, са неправилни. Изтъква, че не е била необходима нотариална заверка на подписите върху договора за продажба на лекия автомибил „И.”, защото се касае до автомобил, който е внесен от САЩ и не е имал регистрация в страната. На второ място се сочи, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 7 З., на която разпоредба се е позовал съда.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос дали юридическите лица, чиято собственост се запорира, респ. възбранява, следва да бъдат посочени като ответници по бъдещия иск в искането по чл.22 З.. Според жалбоподателя този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната жалба Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./ в писмения си отговор намира частната жалба за неоснователна и сочи, че отмяната на обезпечителната мярка би затруднило комисията в бъдещото производство.
Останалите насрещни страни по частната жалба П. П. П. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] не са представили писмени отговори.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пловдивски окръжен съд с определението си от 17.02.2012г. по ч.гр.д. № 1575/2011г. се е произнесъл по молба на [фирма] за отмяна на допуснати по делото обезпечителни мерки по бъдещ иск на К. против П. П. П. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], а именно налагане на запор върху два леки автомобила: „*”, с рег. [рег.номер на МПС] и „Д. Л.” с рег. [рег.номер на МПС] . Молбата е основана на твърдения на дружеството, че е собственик на двата автомобила и ги е отдало на лизинг на двете дружества - ответници по бъдещия иск. Първоинстанционният съд е разгледал молбата на основание чл. 402, ал.2 ГПК във вр. с чл. 24, ал.2 З. и е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на обезпечението, тъй като не е доказано молителят да е собственик на автомобилите.
С обжалваното определение съставът на Пловдивски апелативен съд е потвърдил определението /оставил е частната жалба срещу него без уважение/. Преценявайки представените от дружеството писмени доказателства, легитимиращи собствеността върху автомобилите, е счел, че правото на собственост върху единия от тях не е доказано. Посочил е, че регистрационния талон на автомобила „*”, издаден от КАТ, не доказва придобиване на право на собственост, а приложения договор за закупуване на автомобила от [фирма] не е в изискуемата от закона форма - с нотариална заверка на подписите - чл. 144, ал.2 ЗДвП. Освен това, съдът е посочил, че сключените от молителя с ответните дружества договори за финансов лизинг представляват възмездни сделки, по които насрещните престации евентуално са извършени с имущество от престъпна дейност. Според чл.7 от закона тези сделки са недействителни по отношение на държавата; даденото по тях подлежи на отнемане като третите лица, договаряли с лицата, придобили имущество от престъпна дейност, се конституират в процеса.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед сочените предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Поставеният правен въпрос дали юридическите лица, чиято собственост се запорира /възбранява/, следва да бъдат посочени като ответници по бъдещия иск в искането по чл.22 З., респективно дали са законосъобразни наложени обезпечителни мерки срещу такива трети лица, които не са посочени като ответници по бъдещия иск, е разрешен в обжалваното определение в противоречие с посоченото от жалбоподателя определение № 264 от 13.05.2011г. по ч.гр.д. № 111/2011г. на ІІІг.о. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и има задължителен характер. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Според разрешението в посоченото определение на Трето гражданско отделение лицата по чл. 5 - 10 З. следва да се конституират като ответници по иска за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност - чл.28, ал.3 закона. Съответно, ако в резултат на мотивирано искане на Комисията обезпечителната мярка е наложена спрямо имущество на трето лице, което не е измежду посочените ответници, то тази мярка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, понеже не кореспондира с бъдещия иск като причина за нейното налагане. Настоящият състав възприема това разрешение.
При даденото разрешение на релевантния правен въпрос обжалваното определение се явява неправилно.
На първо място, необоснован е изводът, че собствеността на молителя [фирма] върху лекия автомобил „*” не е доказана. Представеният писмен договор за придобиване собствеността от [фирма] отговаря на законовото изискване за форма, доколкото нотариална заверка на подписите се изисква само при прехвърляне на регистрирани автомобили - чл.144, ал.2 ЗДвП, а в случая автомобилът не е бил регистриран на територията на страната.
На второ място, съдът е отказал отмяна на обезпечителните мерки, касаещи двата леки автомобила, като се е мотивирал с евентуалната нищожност на възмездните сделки /договори за лизинг/ по отношение на държавата по чл.7 З., но не е взел предвид, че дружеството собственик на автомобилите, което е страна по договора, не е посочено като ответник по иска, каквото изискване поставя чл. 28, ал.3 З. за всички трети лица по чл. 5-10 от закона.
Поради изложеното атакуваното определение на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение на Пловдивски окръжен съд следва да бъдат отменени и вместо това да се постанови отмяна на допуснатите обезпечителни мерки - запор спрямо двата леки автомобила на [фирма].
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 638 от 20.04.2012г. по ч.гр.д. № 372/2012г. на Пловдивски апелативен съд по частната касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], ЕИК[ЕИК].
ОТМЕНЯ определение № 638 от 20.04.2012г. по ч. гр.д. № 372/2012г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение № 563 от 17.02.2012г. по ч.гр.д. № 1575/2011г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ на основание чл. 402 ГПК във вр. с чл. 24, ал.2 З. допуснатите с определение №899 от 16.06.2011г. по ч.гр.д. № 655/2011г. на Пловдивски апелативен съд обезпечителни мерки по бъдещ иск на К. по чл. 28, ал.1 З. срещу П. П. П. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], състоящи се в налагане на запор върху лек автомобил „*”, с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Д. Л.” с рег. [рег.номер на МПС] .
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: