Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  155   гр. София,  12 май  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ………………………………. в присъствието на прокурора …..…… Михайлова ……………………......... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 102 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. К. Ф. против въззивно решение № 270 от 23.12.2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 154/08 г. В жалбата е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК - нарушение на материалния закон. Според подсъдимата, изводът на въззивния съд, че съзнателно се е ползвала от документи с невярно съдържание, е необоснован и в противоречие със събраните по делото доказателства. Поради това иска да се отмени въззивното решение и да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание защитникът (адв. Янакиев) поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 270 от 23.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 154/08 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъда № 16 от 21.11.07 г. на Пернишкия окръжен съд по н. о. х. д. № 385/07 г., с която подсъдимата М. К. Ф. е призната за виновна в това, на 5.10.2001 г. в гр. П. съзнателно да се е ползвала от официални документи с невярно съдържание – трудов договор и удостоверение за доходи, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата е лишена от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК за срок от една година. С присъдата е оправдана подсъдимата В. С. С. за престъпление по чл. 282, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК. Касационната жалба, която почива на доводи за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Поначало проверката за правилното приложение на материалния закон може да се основава единствено на фактическите положения, които въззивният съд е приел за установени. Затова съображенията за тяхното несъответствие със събраните и проверени доказателства представляват аргументация за необоснованост, което не е касационно основание за отменяване на въззивното решение. От фактическа страна съдът е приел за установено, че подсъдимата Ф. и св. И имали нужда от парични средства.говорили се подсъдимата да вземе банков кредит, който да си поделят. Св. И. поела ангажимент да съдейства пред съответната банка. Трудовото възнаграждение на подсъдимата Ф. било недостатъчно и се наложило длъжник по кредита да стане и нейният съпруг -. Същият бил безработен. За целта бил изготвен фиктивен трудов договор № 001 от 1.04.2001 г. между ЕТ „В” и съпругът на подсъдимата, както и удостоверение за месечен доход. Документите били приложени към молбата им за кредит до банка ДСК, клон „Изток” – гр. П.. Въз основа на договора за кредит от 5.10.2001 г. подсъдимата Ф. усвоила изцяло отпуснатата сума в размер на 6 000 лева. При така установените релевантни за деянието на подсъдимата факти въззивният съд е констатирал всички съставомерни елементи на престъплението по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК. Законосъобразно е извел прекия умисъл от специфичните белези в обективното поведение на подсъдимата Ф. , анализирайки целия обем от доказателствени материали, включително и дадените пред съда обяснения. Приел е, че тя добре е знаела за неверността на отразените обстоятелства в документите, тъй като фактически К. Ф. не е работел през предходните няколко месеца при ЕТ „В” и не е получавал оттам трудово възнаграждение, респективно самият трудов договор и удостоверението са били издадени единствено за да се използват пред банката за получаване на съответния размер паричен кредит. Ето защо доводите на подсъдимата М. К. Ф. са неоснователни - материалният закон е приложен правилно към приетите за установени по делото факти. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 270 от 23.12.2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 154/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: