О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 10 Гр. София, 26 януари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП А. Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 15/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр. Пловдив по повод тъжба, подадена от В. Т. Т. против В. А. Г.. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд, в чийто район е извършено престъплението по чл. 148 вр. чл. 146 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: В Районния съд – гр. Пловдив е било образувано н. ч. х. д. № 3793/2015 год. по повод тъжба, подадена от В. Т. Т. против /холдинг/. В тъжбата е посочено, че в публикация в /сайт/ от 13. 06. 2015 год. по неин адрес са употребени обидни изрази, а в публикации в сайтовете /сайт/ и /сайт/ от 15. 06. 2015 год. освен думи, обидни по своето съдържание, се съдържат твърдения, определени от тъжителката като клеветнически. В изпълнение на указания, дадени от съдията-докладчик по делото с молба от 20. 07. 2015 год. тъжителката е уточнила, че тъжбата е насочена против физическото лице В. А. Г., като наред с това отново е потвърдила, че в публикацията от 13. 06. 2015 год. в /сайт/ се съдържат изрази с обидно според нея съдържание, както и че й се приписва извършването на престъпление. Аналогични твърдения – за наличието на изрази, които според тъжителката са обидни и за приписване на престъпление, са изложени и по отношение на публикациите от 15. 06. 2015 год. в сайтовете /сайт/ и /сайт/. В изпълнение на последващите указания на съдията-докладчик с молба от 20. 08. 2015 год. тъжителката е приложила „таблица на клеветническите твърдения” срещу нея, като е заявила, че освен, че й се приписват тежки престъпления, й се нанасят явни обиди. С разпореждане от 25. 08. 2015 год. съдията-докладчик е приел, че указанията му са изпълнени и тъй като делото е подсъдно на съда, е предал подс. Г. на съд за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. В съдебно заседание на 14. 10. 2015 год. (първо по делото) защитникът на подсъдимата е направил възражение за местната подсъдност, като е посочил, че компетентен е Софийски районен съд, в чийто район се намира издателят на два от посочените сайтове – /сайт/ и /сайт/. Съдът е възприел становището на защитата и е приел, че подсъдимата е предадена на съд за клевета, а мястото на извършване на престъплението е там, където се намира седалището на сайтовете, в които е публикувана информацията, защото там са разпространени „неверните или обидни твърдения”. По тези съображения производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. С разпореждане от 05. 01. 2016 год. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по образуваното в СРС н. ч. х. д. № 18102/2015 год. и е повдигнал спор за подсъдност. В съдебния акт е посочено, че съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като съобразява единствено посоченото в тъжбата, а не и доказателствата по делото или твърденията на страните в съдебно заседание. Изложени са и доводи, че Пловдивският районен съд незаконосъобразно е направил аналогия с клеветата в печатно произведение, в който случай делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира редакцията на печатното издание, но не е съобразил, че се касае за деяние, извършено чрез интернет, при което е възможно електронните страници да са качени на сървър, намиращ се в друг град или държава. Върховният касационен съд намира, че при така установената фактология компетентен да разгледа делото е Районният съд – гр. Пловдив. Същият правилно е отбелязал в определението си от 14. 10. 2015 год., че когато клеветата е разпространена чрез печатно произведение, делото следва да бъде разгледано от съда, в чийто район се намира редакцията на съответното издание, доколкото най-напред на работещите там стават достояние неистинските позорни обстоятелства. В същото време не е съобразено, че казусът, с който е сезиран съдът, разкрива специфики, които не дават основание да бъде възприето подобно становище. В настоящия случай в тъжбата и уточненията към нея е посочено, че клеветата е разпространена не чрез печатно произведение, а чрез интернет сайт. Деянието е довършено в момента, в който информацията е качена на сайта и е станала достъпна за неограничен кръг потребители в страната и извън пределите й. В същото време от естеството и характеристиките на интернет като глобална информационна мрежа следва, че не е задължително локацията на сървъра, който обслужва електронната страница, да съвпада с мястото, където е ситуирана редакцията на сайта или седалището на издателя му. Сървърът може да се намира дори и извън страната, а установяването на местонахождението му е свързано със значителни трудности. Ето защо критерият „местонахождение на редакцията” е неприложим. В същото време касационната инстанция е имала повод да отбележи в Опр. № 59/2015 год. по ч. н. д. № 559/2015 год. на III н. о., постановено по сходен казус и при съобразяване на относимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, че при клевета, разпространена по интернет, компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район се намира центърът на интереси на засегнатото лице. Понятието "център на интереси" е дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или място, където то упражнява професия и което дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка. От тъжбата и направените уточнения към нея е видно, че тъжителката живее в [населено място]. В същия град и на същия адрес е регистрирано и търговското дружество, чийто управител е Т. и по повод на чиято дейност е извършено инкриминираното с тъжбата деяние. Това обстоятелство недвусмислено показва, че центърът на интереси на тъжителката е в [населено място] и именно там са засегнат доброто й име, честта и достойнството й, а логична последица от това е компетентността на Пловдивския районен съд да разгледа делото. Дори и да не бъде възприета тезата, че местно компетентен е съдът по местоживеене на тъжителката, където се намира центърът на интересите й, и да се поддържа, че не може да се установи къде е извършено деянието, делото отново следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд – гр. Пловдив, защото там е депозирана тъжбата (така и Опр. № 82/2013 год. по ч. н. д. № 821/2013 год. на I н. о.). Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. х. д. № 18102/2015 год. по описа на Софийски районен съд за разглеждане и решаване на Районен съд – гр. Пловдив. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Софийски районен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.