Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр.София 23.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

с участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гражданско дело № 3144 по описа за 2019 г и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ш. Б. от [населено място], представляван от Адвокатско дружество „Д-р П., П. и парньори“ срещу решение № 204 от 5.6.2019 г, постановено по гр.дело № 286/2019 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, Първи въззивен състав, с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 347 от 18.3.2019 г по гр.дело № 4649/2018 г като е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Ш. Б. от [населено място] срещу „Център за спешна медицинска помощ“, гр.Пазарджик иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в тази част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба „Център за спешна медицинска помощ“, гр.Пазарджик оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Ж. К. от АК-Пазарджик.Счита, че искът е неоснователен, а въззивното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Производството по делото е било образувано по предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2, 3 и т.4 КТ.За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „медицински фелдшер“.На 28.7.2016 г дежурният шофьор на линейката подал до директора на Спешна помощ докладна, в която посочил, че на 17.6.2016 г ищецът го помолил да натоварят и закарат до нивата му тор-амониева селитра, което им отнело около 30 мин.Във връзка с докладната, директорът на Център за спешна медицинска помощ поискал от ищеца писмени обяснения, които последният депозирал на 1.8.2016 г.На 4.8.2016 г Б. излязъл в продължителен отпуск по болест, въз основа на няколко болнични листове, като последният до 30.12.2016 г.На 22.12.2016 г служителят подал до работодателя заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.12 КТ, считано от 31.12.2016 г, поради придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 3.8.2016 г работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.188 т.3 КТ вр.чл. основание чл.190 т.7, поради неизпълнение на възложената работа ; злоупотреба с доверието на работодателя ; уронване на доброто име на предприятието ; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред и други системни нарушения на трудовата дисциплина.По делото липсва спор, че заповедта не е връчена, тъй като работодателят изчаквал да изтекат сроковете на болничните листове, а когато предприел действия по връчването, не могъл да открие служителя на адреса.От събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че през м.декември 2016 г ищецът е пребивавал при баща си в [населено място], който е получил инсулт и се е нуждаел от чужда помощ.На 13.3.2017 г Б., считайки, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.12 КТ по негова молба, считано от 31.12.2016 г, е подал заявление до директора на ЦСМП, гр.Пазарджик с искане да бъде назначен като медицински фелдшер във филиала в [населено място].Работодателят с писмо от 20.3.2017 г го е уведомил, че е уволнен дисциплинарно, като наказанието е наложено за деянието извършено на 17.6.2016 г, описано с неговите обективни и субективни признаци, времеизвършване и правна квалификация.Това писмо е връчено на Б. на 24.3.2017 г, а исковата молба за отмяна на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ е подадена на 14.11.2018 г, т.е, 18 месеца след като е узнал за уволнението.Действително, съдът е приел в мотивите си, че трудово-правната връзка между страните е била прекратена на основание отправеното от работника едностранно изявление по чл.327 ал.1 т.12 КТ, а наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с императива по на чл.194 ал.1 КТ, доколкото обаче искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е погасен по давност, същият е отхвърлен като неоснователен.Искът по чл.344 ал.1 т.4 КТ също е отхвърлен като неоснователен.Този иск е приет за евентуален и акцесорен и поради неоснователност на иска за отмяна на уволнението на посоченото основание, не може да бъде уважен.Наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не е признато за незаконно, поради което това прекратително основание следва да фигурира в трудовата книжка на служителя.
С определение № 78 от 14.2.2020 г, постановено по гр.дело № 3144/2019 г, ВКС, Четвърто ГО не е допуснал касационно обжалване на решение № 204 от 5.6.2019 г, по гр.дело № 286/19 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, Първи въззивен състав, с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 347 от 18.3.2019 г по гр.дело № 4649/18 г, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ответника искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ
С определение № 78, постановено в закрито заседание на 14.2.2020 г по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ за проверка на съответствието му със съдебната практика на ВКС по процесуалноправния въпрос : какво е съотношението между исковете по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.4 КТ, при упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се правни основания, както и в частта относно разноските.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
С определение № 150 от 19.3.2014 г, по ч.гр.дело № 808/2014 г на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК на въпроса „какво е съотношението между исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ, при упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение“ е даден отговор, че съдебната практика константно приема, при наличие на конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение, че конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.Въпросът, за това кое от двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение е разрешим като преюдициален и по двата иска-с правна квалификация чл.344 ал.1 т1 КТ и с правна квалификация чл.344 ал.1 т.4 КТ.Изборът за защита чрез самостоятелно предявяване на един от двата иска, разкрива риск за работника или служителя.От една страна, прекратяването на трудовото правоотношение на основание, различно от това, посочено в заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ.Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го погасява.Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати несъществуващата правна връзка с работника или служителя.От друга страна искът по чл.344 ал.1 т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение.С иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ работникът разполага когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е действително осъщественото.При спор на кое основание е прекратено трудовото правоотношение, единственото адекватно средство за защита на неговите права е предявяването на двата иска-по чл.344 ал.1 т.1 КТ и по чл.344 ал.т.4 КТ.Съотношението между двата иска е на главен към евентуален.Искът по чл.344 ал.1 т.4 КТ е съединен под отрицателното процесуално условие за неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение не споделя приетото в цитираното определение на ВКС виждане относно съотношение, при което са съединени двата иска, а именно главен към евентуален.Евентуалният иск се счита предявен под вътрешнопроцесуално условие-уважаването или отхвърлянето на главния иск.Ако условието не се сбъдне, съдът се десезира от разглеждането на евентуалния иск и няма право да постанови решение по него.Исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен, а съдът дължи произнасяне и по двата иска.Изходът по иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ-ако уволнението на извършеното основание бъде прието за законно, то същото следва да фигурира в трудовата книжка на ищеца.
По основателността на касационната жалба.
С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос, ВКС намира следното : Действително въззивният съд е приел, че исковете са съединени в съотношение главен към евентуален, но в мотивите си по съществото на спора всъщност ги е разгледал в действителното им съединяване- на обуславящ към обусловен.При този извод, оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни.
С иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ ищецът разполага когато не оспорва прекратяването, а само основанието за това.Настоящият случай не е такъв, касаторът е оспорил законността на уволнението, затова при отхвърляне на иска/дори при погасяването му по давност/, работникът не може да се сдобие с целения правен резултат-промяна на прекратителното основание в трудовата книжка, тъй като този иск не е средство за защита срещу незаконно уволнение.
Като краен резултат въззивното решение е правилно и на основание чл.293 ал.1 предл.1 ГПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него пред ВКС разноски за един адвокат в размер на 850 лв, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 5.6.2019 г, постановено по гр.дело № 286/2019 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, Първи въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 347 от 18.3.2019 г по гр.дело № 4649/2018 г като е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Ш. Б. от [населено място] срещу „Център за спешна медицинска помощ“, гр.Пазарджик иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ
ОСЪЖДА А. Ш. Б. от [населено място], [улица] да заплати на „Център за спешна медицинска помощ“, гр.Пазарджик, ул."Болнична" № 17, ет.4, с адрес за получаване на съобщения : гр.Пазарджик, ул."Иван Вазов" № 3, офис 20, адв.Ж. К. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени пред ВКС за един адвокат в размер на 850 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.

2.