3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 333 [населено място], 27.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.03.22 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3574/21 г., намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 и чл.295 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Енерго-Про Продажби”АД, [населено място] срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №796/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Ж. В. срещу касатора иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6 603,83 лв., представляваща начислена чрез извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за посочения обект, за периода 18.04.18 – 17.04.19 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.последно ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните процесуални въпроси от предмета на спора: 1. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила? 2. Подлежат ли на установяване факти, които на са включени в предмета на доказване от първоинст. съд с доклада по делото? 3. Въззивният съд може ли да приема за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване? 4. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено с косвени доказателства и може ли то да се осъществява чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства? Касаторът намира, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради допуснати от съда нарушения на основополагащи съдопроизводствени/ процесуални/ правила, гарантиращи обективното и безпристрастно при равенство на страните решаване на спора. В случая, според касатора е ограничено правото му за доказване на релевантни за спора факти с всички допустими по ГПК доказателствени средства. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел при повторното разглеждане на делото, че в отношенията на страните се прилага общото правило на чл.183 ЗЗД за заплащане от купувача на цената на доставената му стока – в случая ел.енергия. Необходимо е доставчикът да докаже при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на клиента за процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото от него за получената ел. енергия. Според въззивния съд от доказателствата по делото, вкл. изслушаната при повторното разглеждане СТЕ, не се установява кога точно е извършено претарифирането на електромера и кога е започнало отчитането на ел. енергия в невизуализирания регистър, за да се свържат по несъмнен начин отчетените в този регистър количества с получаването им в обекта на ищцата. Не може да се приеме със сигурност, че отчетената в регистър 1.8.3 ел. енергия е преминала през СТИ след датата на монтажа му на обекта на ищцата. В протокола за монтаж на СТИ не са посочени показанията на всички тарифи, както това е направено по –късно при замяна на СТИ с ново, като в протокола за монтаж са посочени нулеви показатели по всички четири тарифи. Сумата, начислена на клиента след извършена корекция на сметката му за ел. енергия, е недължима, защото не се установява ел. енергията да е доставена на обекта и преминала през СТИ в посочения период или поне след монтирането на СТИ в обекта на ищцата. Затова отрицателният установителен иск е приет за основателен и е уважен. При данните по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроси 1 и 4, поради твърдяното в изложението противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №796/21 г. от 22.06.21 г. Указва на касатора „Енерго-Про продажби” АД, [населено място] да внесе в едноседмичен срок д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 133 лв. и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: