Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр. София, 08.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Петя Колева
при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Гебрев …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 131 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата против решение № 434 от 7.11.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1066/2019 г.
В жалбата се твърди, че при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимата съдът неправилно е игнорирал съпричиняване на резултата от страна на пострадалия И. и не го е отчел като смекчаващо обстоятелство; в експертно заключение по гр. д. № 898/2019 г. по описа на СГС, ГО експертът бил изразил становище, че при поставен предпазен колан уврежданията биха били по-леки и не би настъпил вредоносния резултат; по делото няма данни подсъдимата да е допускала нарушения на правилата за движение по пътищата; същата е с влошено състояние и живее сама, поради което срокът на лишаване от право да управлява моторно превозно средство в случая се явява неоправдано тежко. Направено е искане за намаляване на наказанията или приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление.
В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 151 от 11.06.2019 г. на Софийски градски съд по н. о. х. д. № 1700/2019 г. подсъдимата И. В. С. е призната за виновна в това, на 3.09.2018 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. , марка „С.” с рег. [рег.номер на МПС] като е нарушила правилата за движение по пътищата по непредпазливост да е причинила смъртта на Г. Б. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 55 , ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Подсъдимата е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.
С решение № 434 от 7.11.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1066/2019 г. присъдата е потвърдена.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В нея се съдържа искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Доводи в тази насока няма. В рамките на установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. Извън обхвата на касационната проверка са и твърденията в жалбата на защитника какво точно се установява от показанията на „други двама пътници” и до какви изводи е достигнало вещо лице при изготвяне на експертиза, назначена по друго дело.
В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се изтъкват същите аргументи, които са били представени и пред въззивния съд, ефективно разгледани и отхвърлени с пространни, ясни и законосъобразни мотиви, изложени в решението (л. 49-51). Разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 ЗДП предвижда изрично изключенията от задължението на водачите и пътниците да използват обезопасителен колан при движение на моторните превозни средства. При положение, че приетите за установени по делото факти покриват една от предвидените хипотези, посоченото обстоятелство не може да влияе върху размера на наказанието на подсъдимата. При индивидуализация на наказанието са били съобразени всички изброени в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства. Срокът на наказанието лишаване от свобода държи сметка за конкретното проявление на допуснатото нарушение и очертава в неблагоприятна светлина подсъдимата като участник при движение по пътищата.
Липсва явна несправедливост, която да обуславя намесата на Върховния касационен съд. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 434 от 7.11.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1066/2019 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |