Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
София, 04 юли 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 918/2013 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Й. Н. С. подадена чрез защитника му-адв. В. Б. от АК-София против решение № 46 от 13.03.2013год. по внохд № 535/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
Касационната жалба е бланкова като в нея са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 от НПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. В допълнението към се поддържа довода, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите присъствали като поемни лица на действието „претърсване и изземване“ в дома на подсъдимия, тъй като те не удостоверяват факта, че откритите и иззети наркотични вещества са държани от С.. Процесуалната негодност на протокола за претърсване и изземване като доказателствено средство, с оглед на съдържащия се в него порок-липса на подпис от съставителя му и обстоятелствата, за които са дали показания поемните лица, според защитата, не са достатъчни, за да се направи с категоричност извода, че С. е „държал“ инкриминираните с обвинителния акт наркотични вещества. Алтернативно се поддържа оплакването за явна несправедливост с довода, че въззивната инстанция е увеличила наказанието на подсъдимия като е изменила присъдата и го е определила при условията на чл. 54 от НК без да се съобрази в достатъчна степен с изключително тежкото здравословно състояние на подсъдимия. Иска се изменяване на въззивното решение, определянето му при условията на чл. 55 от НК, така както го е наложил първоинстанционният съд, но при значително по-малък размер.
Пред касационната инстанция подсъдимият Й. Н. С. и защитникът му адв. В. Б. поддържат жалбата по изложените в нея основания и доводи. Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 254 от 20.11.2012год. по нохд № 156/2012год. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Й. Н. С. за виновен в това, че на 04.10.2011г. в [населено място] без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (амфетамин с н.т. 536.531 гр. и съдържание на активен компонент от 0,6 до 5,1%, марихуана с н.т. 72.1497 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол от 0,9 до 6,9%, МДМА /екстази/ с н.т. 0,2240 гр. със съдържание на активен компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин 27%) на обща стойност 16 534.43 лева и разпространил високорискови наркотични вещества - марихуана с н.т. 0.1207 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол 3,9 % на стойност 0.72 лв. и амфетамин с н.т. 1,7810 гр. със съдържание на активен компонент 0,7% на стойност 53.43 лева, поради което и на основание чл.354а, ал. 1 пр. 1-во вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказания: „лишаване от свобода" за срок от 1(една) година и 11 (единадесет) месеца, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг" режим и „глоба" в размер на 2 500( две хиляди и петстотин) лева.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. Й. С. е бил задържан под стража от 05.10.2011 год. до 03.03.2012 година и е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест", считано от 04.03.2012г, като два дни домашен арест е зачел за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, произнесъл се по веществените доказателства и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия.
С решение № 46 от 13.03.2013год. по внохд № 535/2012год. на Пловдивския апелативен съд присъдата е изменена като С. е признат за невинен да е разпространил високорискови наркотични вещества - марихуана с н.т. 0.1207 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол 3,9 % на стойност 0.72 лв. и амфетамин с н.т. 1,7810 гр. със съдържание на активен компонент 0,7% на стойност 53.43 лева, и да е държал с цел разпространение марихуана за разликата от 72,029гр. до 72,1497гр., /0.1207гр. със съдържание ТХК 3,9%/ и относно общата стойност на наркотичните вещества от 16 533.71лв. до 16 534.43лв, като е оправдан по това обвинение.
Обжалваната присъда е изменена, като е отменена в частта по приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наказанието на С. е определено при условията на чл.54 от НК, като е увеличено от една година и единадесет месеца на две години и шест месеца лишаване от свобода, а наказанието „глоба“ от две хиляди и петстотин лева е увеличено на пет хиляди и петстотин лева. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за частично основателна. ВКС, извършвайки собствена проверка на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ от двете съдебни инстанции с оглед разпоредбите на чл. 14, ал.1 и чл. 339, ал.1 и чл. 305, ал.3 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1 т. 2 от НПК. Въззивната инстанция е провела съдебно следствие като е допълнила събраната доказателствена съвкупност чрез разпита на свидетелите В. К. Д. и В. Д. Ц., като е изслушала и заключението на назначената от нея комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична тройна експертиза. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и от тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е обективирана волята на решаващия съд да не кредитира протокола за претърсване и изземване от 04.10.2011год. в жилището на подс. Й. С. в [населено място], приложен към чнд № 543/2011год., като от друга страна, ясно е посочено защо въззивната инстанция не е възприела фактическите и правни доводи на обжалващия подсъдим.
При обсъждане на доказателствата Апелативният съд правилно се е солидаризирал със съдебния състав от Хасковския окръжен съд, който е изключил от доказателствената съвкупност протокола за претърсване и изземване на веществени доказателства, относими към предмета на доказване /л. 30 от досъдебното производство/. Правилно е прието, че протокола не е годно доказателствено средство, тъй като не е подписан от дознателя извършил процесуално-следствено действие.
Данните, обаче, за иззетите при претърсването на обитаваното от подсъдимия жилище веществени доказателства-наркотични вещества, съответно опаковани, запечатани в пликове, носещи подписите на поемните лица, са изяснени по неоспорим начин от Апелативния съд при проведения разпит на свидетелите В. К. Д. и В. Д. Ц., които разпознали подписите си върху опаковките, обяснили къде са открити наркотичните вещества, както и за резултата от направения на място полеви тест.
Показанията на останалите свидетели са били анализирани и от двете инстанции по фактите, като са изразили в съдебните си актове убеждението си кои се кредитират и кои не. При тяхната оценка не се констатира, каквото и да е нарушение на принципите на чл.13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, поради което изводимите от тях факти не биха могли да бъдат оспорени пред настоящата инстанция.
В отговор на доводите на защитата по оспорения доказателствен способ следва да се отбележи, че разпитът на двете поемни лица в процесуалното им качество на свидетели не е недопустим, а напротив – в случая, той е бил препоръчителен с оглед задълженията на съда по чл. 13, ал. 1 от НПК да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина.
След като чл. 137 от НПК придава на поемните лица качеството на особени независими участници в процеса и допуска техния разпит съгласно чл. 118 ал.1 т. 3 от НПК, то чрез провеждане разпитите на В. К. Д. и В. Д. Ц., втората съдебна инстанция е допълнила доказателствената съвкупност, въз основа на която наред с останалите писмени и гласни доказателства и заключения на физикохимическата и оценителна експертиза изградила своето вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, авторствата на подсъдимия в престъплението и неговата вина. Законът е приложен правилно като подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК.
Ето защо, ВКС не констатира да е допуснато, каквото и да е процесуално нарушение или нарушение на закона, което да обуславя касационните основания на чл. 348, ал.1 т.т. 1 и 2 от НПК, поради което искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Оплакването на касатора за явна несправедливост е основателно. При индивидуализиране на наказанието със съобразяване обстоятелствата по чл. 54 от НК, въззивният съд е наложил на С. наказание лишаване от свобода близо до максималния размер, предвиден в санкцията на чл. 354а, ал. 1 НК. Отчел е завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, предвид специфичните особености на предмета на престъплението и многократните му осъждания. Наред с това, въззивният съд е приел за смекчаващо отговорността обстоятелство тежкото му здравословно състояние, но не го е приел за изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съображенията за липсата на условията за приложение на чл. 55 от НК се споделят от настоящия съдебен състав, но независимо от това, при преразглеждане на въпроса за наказанието и определяйки го по чл. 54 от НК, въззивният съд е отмерил размер, който следва да бъде намален.
От заключението депозирано пред въззивната инстанция от тройна комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза е видно, че подсъдимият Й. Н. С. страда от хроничен остеомиелит на лявото ходило, което е довело до ампутиране на част от ходилото. При него има наличие на нарушено хранене на тъканите на долните крайници, поради вроден дефект на гръбначния стълб и гръбначния мозък, т. н. спина бифида /незарастване на поясните прешлени/. Посочените заболявания с неговите усложнения/трофични рани/ са хронични и прогресивни. Според експертите лечението на подсъдимия е спазване на хигиенен режим с ежедневна подмяна на превръзките и прилагане на епитилизиращи медикаменти, като той може сам да подменя превръзките на раните на двете си ходила, но това той не може да направи със задната повърхност на двете си бедра и се нуждае от помощник, като с оглед състоянието му е необходим периодичен медицински контрол. Това състояние на подсъдимия с необходимостта да бъде обслужван от друго лице ще представлява трудност при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, но съдебното минало на С. не позволява института на условното осъждане, а от друга страна, грижи за него могат да се полагат в здравно заведение на затворническо общежитие.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че наказанието, което се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще доведе до постигане целите на чл.36 от НК, следва да бъде в размер на две години лишаване от свобода, в какъвто смисъл обжалваното решение следва да се измени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 46 от 13.03.2013год. по внохд № 535/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, като намалява наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Й. Н. С. от две години и шест месеца лишаване от свобода на две години лишаване от свобода.
В останалата част оставя въззивното решение в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: