Р Е Ш Е Н И Е № 421 София, 10 януари 2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1433/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 447/12г. по описа на Окръжен съд-Ямбол и отмяна на постановеното по него определение от 27.12.2012г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че ОС-Ямбол при одобряване на споразумението е допуснал нарушение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за уважаване искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него. Осъденият И. Ж. К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, защитата му и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В Окръжен съд-Ямбол е било образувано нохд № 447/12г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия И. Ж. К. с обвинение за престъпление по чл.244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2 от НК. В хода на съдебното производството, прокуратурата е постигнала споразумение с подсъдимия и защитата му. С определение от 27.12.2012г., ОС-Ямбол е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу И. К.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че м.януари 2012 г. в [населено място] е придобил и до 27.09.2012 г. си е служил с подправен платежен документ-държавна ценна книга- годишен винетен стикер за 2012г. „Г-12” със сериен номер № , при управление на л.а.„марка” с ДК № , лична собственост, като е знаел, че е подправен, поради което и на основание чл.244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2 от НК и чл.55 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години. В искането за възобновяване се сочи единствено касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, като се твърди, че деянието, осъществено от И. К. е следвало да се квалифицира по чл.276, ал.1 от НК, тъй като винетките са официални удостоверителни знаци за извършено плащане, и не притежават характеристиките и качествата на държавни ценни книжа. В подкрепа на тази аргументация се цитира практика на ВКС, касаеща сходен удостоверителен знак - „знак за технически преглед”. Искането е неоснователно, тъй като при одобряване на споразумението, ОС-Ямбол не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно е прието, че деянието осъществено от осъдения И. К. покрива признаците от състава на престъплението по чл.244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2 от НК, тъй като винетката е държавна ценна книга, а не удостоверителен знак, по смисъла на чл.276 от НК. Двата престъпни състава касаят защита на различни по вид обществени отношения, като единствено законоустановените характеристиките на винетката, преценени в контекста на наказателноправните норми, отнасящи се до тези престъпни състави и съдебната практика, могат да дадат отговор по кой текст следва да се квалифицира деянието, свързано с използване на подправен винетен стикер. На първо място, следва да се посочи, че удостоверителните знаци, независимо от тяхното многообразие, имат общи характеристики, а именно материализират определени права и имат определен стойностен израз. Предвид липсата на легално определение в НК за това, какво е удостоверителен знак, посочените характеристики са изводими от практиката на ВКС-ТР № 116 от 25.11. 1983г. по н.д. №100/82г. но ОСНК, Решение № 409 от 04.07.2002г. по н.д. № 304/02г., ІІ н.о. На следващо място е необходимо да бъде изяснена правната природа на винетката, като се проследи нормативната уредба, визирана в съответните актове - Закон за пътищата/ЗП/, Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Съгласно разпоредбите на Закона за пътищата и по-точно чл.8, ал.2 от ЗП- републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Също така нормата на чл.10 от ЗП регламентира въвеждането на такса за преминаване по републиканските пътища, която може да бъде една от следните: такса за ползване на пътна инфраструктура-винетна такса или такса за изминато разстояние-ТОЛ такса. Заплащането на винетна такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Размерът на винетната такса, включително и административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от МС. Текстът на чл.10а, ал.5 от ЗП предвижда, че при заплащане на винетна такса се издава ценна книга, наречена “винетка”, която удостоверява правото на собственика или ползвателя на превозното средство да ползва републиканските пътища. Тази разпоредба е резултат от законодателни промени в Закона за пътищата - ДВ бр.39 от 20.05.2011г. Предходната редакция на чл.10а, ал.5 от Закона за пътищата - ДВ бр.64 от 08.08.2006г. е следната-“при заплащане на винетна такса се издава документ, наречен “винетка”, удостоверяващ правото на ползване на републиканските пътища...”. Видно е, че настъпилите изменения са по отношение статута на винетката и тя вече е определена изрично за “ценна книга”, а не само като документ, удостоверяващ определено право, между впрочем по естеството си последното e и характеристика на ценните книжа по принцип/те са писмени документи, при предявяването на които се материализират права-вещни, облигационни и други/, без оглед на това дали става въпрос за държавни ценни книжа или такива, издадени от физически или юридически лица. Тази промяна, наред с други изменения в Закона за пътищата, възведени със ЗИДЗП - ДВ. бр.39 от 20.05.2011г. е продиктувана от необходимостта от въвеждане на основните изисквания на Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Също така не може да бъде пренебрегнат и факта, че дори преди тази промяна, която е изрична по отношение статута на винетката, Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа/последните изменения са в сила от 18.03.2011г./ и по-точно чл.2, ал.1, т.1 и 4 от същата дефинира, че по смисъла на тази наредба “ценни книжа” са всички образци на документи, формуляри и бланки, които служат за събиране на държавни приходи, или удостоверяват упражняването на права и са издадени от държавни органи. Издателят по смисъла на тази наредба е лицето, което взема валидното решение за издаването на ценните книжа и от чието име те се издават. Винетките изцяло се вписват в тези критерии за ценни книги, при това с белезите на държавни такива, което е особено значимо, тъй като разпоредбата на чл.244, вр. чл.243, ал.2 от НК визира не всички ценни книжа, а само държавните такива.Това от своя страна сочи, че разделителният критерии за квалифициране на действията при използване на подправен писмен документ, материа лизиращ определени права, имащ характеристиките на ценна книга, е дали тя е със статут на държавна такива. Обстоятелствата, свързани с нормативно определените характеристики на винетката, времеизвършване на деянието - м.януари 2012г./в сила е редакцията от 20.05.2011г. на чл.10а от ЗП/, както и фактът на издаването й от държавни органи, определят същата не като удостоверителен знак по смисъла на чл.276 от НК, а като държавна ценна книга. Ето защо, квалификацията на престъпната деятелност на осъдения И. К. по чл.244, вр. чл.243, ал.2 от НК е правилно изведена, в съответствие с разпоредбите, визирани в НК, касаещи престъпленията против паричната и кредитна система, поради което не е допуснато твърдяното в искането за възобновяване нарушение на материалния закон, относно правната квалификация на престъплението. При гореизложеното, ВКС не намери основание за възобновяване на наказателното производство и отмяна на оспорения акт, поради което искането на Главния прокурор за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по нохд № 447/12г. по описа на Окръжен съд-Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: