Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр.София 14.07.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1220/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. С. А. и И. Н. Н., представлявани от адв. Светла Банкова срещу въззивно решение № 55/01.04.2010 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 61/2010 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 173/04.02.2011 г. по материалноправния въпрос от кога започва да тече давностния срок за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД - от датата на извършване на сделката или от датата на узнаването й от ищеца поради наличие на противоречива съдебна практика. Въззивният съд е приел, че правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от момента, в който кредиторът /ищец/ узнае за увреждащата го сделка. Според другото становище, застъпвано в съдебната практика, давностният срок започва да тече от момента на самата сделка, което се споделя и от настоящия състав на Върховния касационен съд. Съображенията са следните: Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не дава изрична уредба по повдигнатия въпрос. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД началния момент на давностния срок е този, в който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежспособност е увреждащо спрямо кредитора. Следователно, от този момент за последния възниква правото да иска отмяната му и това е момента, в който започва да тече и давностният срок за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД /”вземането” става изискуемо/. Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е пречка за течението на погасителната давност за това вземане, нито е причина за прекъсването или спирането й. Разпоредбите относно погасителната давност са с повелителен характер. Общото правило е, че не могат да се скъсяват или удължават установените давностни срокове по съглашение между страните, нито да се прави отказ от давност преди тя да е изтекла /чл. 113 ЗЗД/. Казаното се отнася и до началния момент, от който започва да тече давностния срок – не може са се установява различен от законово определения. Изключенията трябва да бъдат изрично нормативно уредени, както е например при чл. 197 ЗЗД – погасителната давност може да бъде продължена или съкратена със съгласие на страните относно исковете поради недостатъци на подадена или доставена вещ. Хипотезите, в които давност не тече или се прекъсва, са също регламентирани от законодателя. По касационните оплаквания: Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат неговата отмяна и отхвърляне на иска. Ответникът по касация К. К. Б., действаща чрез своята майка и законна представителка Р. А. Ю. чрез адв. Д. Пашова е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Габровски районен съд е уважил иска. Установил е, че в слязла в сила присъда И. С. А. е признат за виновен за това, че на 09.12.2002 г. е убил К. Х. Б.. К. К. Б. е негова дъщеря и законен наследник. Тя е предявила в наказателния процес граждански иск по чл. 45 ЗЗД, който е уважен. На 16.12.2002 г. И. А. продал свой собствен недвижим имот в [населено място] на И. Н. Н.. Съдът е приел, че сделката е увреждаща за кредитора К. Б., като е установил и знание за това у приобретателя, поради което е уважил иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. При служебно извършената проверка за допустимост, съставът на Върховния касационен съд установи, че въззивната инстанция се е произнесла и по иска на К. К. Б., действаща чрез своята майка и законна представителка Р. А. Ю., предявен против М. Д. Л., като Габровският окръжен съд е потвърдил първостепенния съдебен акт и в тази част, която не е била обжалвана. Искът е отхвърлен и решението е влязло в сила. В посочената част въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Въззивна жалба е подадена само от ответниците И. А. и И. Н. против решението на Габровския районен съд, с което иска срещу тях е бил уважен. Въззивното решение в тази част е допустимо, но неправилно. В противоречие с чл. 114, ал. 1 ЗЗД и даденото по-горе тълкуване по чл. 291 ГПК, Габровският окръжен съд е приел, че давността започва да тече от момента на узнаване за сделката от кредитора – в случая законния представител и майка на малолетната ищца. Неправилно също така, съдът е посочил, че в тежест на ответника е да установява възражението за изтекла давност. Ищецът е този, който следва да установи, че е предявил иска си преди изтичане на давностния срок и свързаните с това факти. В случая, срокът е започнал да тече на 16.12.2002 г., а иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предявен на 02.04.2009 г. Възражението е заявено в срока по чл. 131 ГПК и е основателно, поради което въззивното решение следва да бъде касирано и пререшено от състава на Върховния касационен съд, като иска бъде отхвърлен като погасен по давност. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 55/01.04.2010 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 61/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение № 545/19.1.22009 г. на Габровския районен съд по гр.д. № 950/2009 г. по иска на К. К. Б., действаща чрез своята майка и законна представителка Р. А. Ю. против М. Д. Л.. ОТМЕНЯ въззивно решение № 55/01.04.2010 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 61/2010 г. в частта, с която, като е потвърдено решение № 545/19.1.22009 г. на Габровския районен съд по гр.д. № 950/2009 е уважен иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД на К. К. Б., действаща чрез своята майка и законна представителка Р. А. Ю. против И. С. А. и И. Н. Н. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване спрямо К. К. Б., действаща чрез своята майка и законна представителка Р. А. Ю. недействителност на договор, оформен в нот. акт № 154, том І, рег. № 2365, д. № 153 от 16.1.2.2002 г., с който И. С. А. продава на И. Н. Н. 1/2 ид.ч. от дворно място – УПИ ХХ-1176А, кв. 41 по плана на [населено място], 30б и втори жилищен етаж от построената там сграда, предявен против И. С. А. и И. Н. Н.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: