О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 836 София, 17.12.2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 4812 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№4046/17.06.2013 г. подадена от „П. газ”-О. чрез процесуални представители адв.Г. Ч. и адв.К. Б., срещу определение № 1278/29.05.2013 г. по ч.гр.д.№432/2013 г. на Апелативен съд-гр.П. и по частна касационна жалба вх.№4045/17.06.2013 г. подадена от „П. газ”-О. чрез процесуални представители адв.Г. Ч. и адв.К. Б., срещу определение № 1279/29.05.2013 г. по ч.гр.д.№437/2013 г. на Апелативен съд-гр.П. В първата частна касационна жалба се прави оплакване за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното определение , поради неправилност на изводите за недопустимост да бъдат разглеждани паралелни частични искове, за приложимостта на чл.126 ал.1 ГПК и за обвързаността на страните от отхвърлянето на претенция по частичен иск. Във втората частна касационна жалба се прави оплакване ,че неправилно са присъдени разноски на ответника единствено въз основа на списък, представен от него и в който е отбелязано, че е направено плащане.Твърди се, че присъдената сума е прекомерна, тъй като производството е прекратено и е направена само първоначална размяна на книжа по делото Ответникът по частните касационни жалби А. С. Е. в писмени отговори, подадени чрез пълномощника му адв.Б. П. ги оспорва. По допускането на касационно обжалване на определенията настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното: Първата частна касационна жалба е подадена срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение, в законовия срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима. Втората частна касационна жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима, тъй като е насочена срещу определение , разрешаващо материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство- ТР № 1/17.07.2001 г.ОСГК, т.6. С първото обжалвано определение е потвърдено определение № 175/ 07.02.2013 г. по гр.д.№235/2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставен без разглеждане предявения от касатора частичен иск по чл. 72 ал.1 ЗС в размер на сумата 250 000 лв., чийто общ размер е 616 398,82 лв. за заплащане на извършени от него подобрения в имот с идентификатор 31111.36.315 по кадастралната карта на [населено място], собственост на ответника, като недопустим и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че касаторът е закупил от ответника посочения недвижим имот, като договорът за покупко-продажба е оформен с нот.акт №141, т.1, рег.№1824, нот.д.№140/2001 г. на нотариус с рег.№184. С влязло в сила решение по гр.д.№ 247/2008 г. на Смолянския окръжен съд /гр.д.№66/2005 г. на Смолянския районен съд/ договорът е развален на основание чл.87 ал.3 ЗЗД. В това производство е разгледан насрещен иск , предявен като частичен от касатора, за присъждане въз основа на чл. 72 ЗС стойността на направените от него подобрения в имота, представляващи мобилна газстанция за зареждане на автомобили и пълначно за газови бутилки, уважен в размер на сумата 9 900 лв., като част от 616 298,82 лв.Срещу касатора впоследствие бил предявен иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на процесния имот за периода от 24.12.2008 г. до 18.03.2010 г. в размер на 33 104,30 лв. В това производство е разгледано направено от него възражение за прихващане за стойността на направените в имота подобрения за сумата от 33 104,30 лв. като част от 616 298,82 лв. С влязло в сила решение по гр.д.№856/2011 г. на Пловдивския апелативен съд/гр.д.№33/2010 г. на Смолянския окръжен съд/ същото е отхвърлено до размер на сумата 33 104,30 лв., като е прието, че стойността на подобренията над размер от 9 900 лв. не е установена и че вземането е погасено поради изтичането на погасителен давностен срок на 13.04.2010 г. По предявен от ответника по частната жалба иск по чл. 108 ЗС с предмет процесния имот е образувано гр.д.№359/2012 г. на Златоградския районен съд. По това дело касаторът е предявил частичен насрещен иск , изпратен по пощата на 05.12.2012 г., за направените в имота подобрения в размер на 24 900 лв., като разлика между сумите 9 900 лв. и 616 398,82 лв. Същият е приет за съвместно разглеждане. С исковата молба по настоящото дело, подадена по пощата на 06.12.2012 г., е предявен частичен иск за сумата 250 000 лв. от сумата 616 398,82 лв., без да са упоменати всички предходни производства ,включително и последното образувано дело пред Златоградския районен съд. Така са налице два паралелни частични иска предявени в две отделни производства, пред различни по степен съдилища и по тях отново не се претендира целия останал размер на вземането. Въззивният съд е приел , че подобно предявяване е правно нетърпимо след уважаването вече на един частичен иск, че с оглед разпоредбата на чл.6 ал.2 ГПК ищецът може да търси защита на своето право в ограничен обем, но вторият процес трябва да е само един и да се проведе след приключване на процеса по първия частичен иск, че изискването за добросъвестно процесуално поведение по чл. 3 ГПК при предявяване на частичен иск ще е спазено, когато е налице несигурност на ищеца относно съществуването или размера на неговото вземане , като средство да се спестят разноски от държавна такса при неясен изход на спора, или когато страната е затруднена да заплати висока държавна такса , че в случая са платени значителни по размер държавни такси по двата частични иска . Приема, че такова предявяване на два частични иска за едновременно разглеждане, след като вече има постановено предходно решение по частичен иск по начало се преценява като злоупотреба с процесуално право с оглед размножаване на процесите и осуетяване окончателното решаване на правния спор. Съгласно нормата на чл.126 ал.1 ГПК в случая на прекратяване подлежи второто заведено дело, това по настоящия иск, доколкото е неприложим чл. 213 ГПК поради различната родова подсъдност по двата иска. Разликата в размерите на исканията заявени като части от вземането пред двете съдилища не обосновава разлика в предявеното вземане, което се индивидуализира като спорно материално право с юридическия факт от който произтича, с неговото съдържание, субекти и правно естество.Наличието на висящо дело пред районния съд за част от вземането е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за второ тъждествено дело относно същото вземане в друга негова част, като второто дело следва да се прекрати служебно от съда. Въззивният съд е счел, че е налице и още една абсолютна отрицателна предпоставка, с оглед създадената сила на пресъдено нещо по направеното възражение за прихващане на сумата 33 104,30 лв. по гр.д.№856/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, като е прието, че тя обхваща разликата над 9 900 лв. до общия размер на претендираните подобрения от 616 298,82 лв.Счел е , че със сила на пресъдено нещо се отрича цялото вземане на ответника, а не само тази негова част, която е равна на вземането, предявено с първоначалния иск и поради това за разликата е недопустим нов процес, тъй като съдът се е произнесъл по спорното материално право и спорът по него не може да се пререшава. Когато е приет за установен факт, който е релевантен за погасяване на цялото вземане по направеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да се приеме, че е постигната окончателна защита по спора.Силата на пресъдено нещо погасява правото на иск, с възражението за частично прихващане материалноправното правоотношение между страните не се разделя на отделни части , предмет на спора е правоотношението относно вземането и при отричане основателността на претенцията се дава защита и се налага санкция в пълен обем , по целия размер на вземането. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Касаторът извежда следните процесуалноправни въпроси: -предявяването на два паралелни частични иска , чрез които се претендират различни части на едно вземане , след като вече е уважен веднъж частичен иск за същото вземане, представлява ли злоупотреба с процесуално право по смисъла на чл.3 ГПК. -налице ли е идентичен правен спор по по-рано предявен частичен иск между същите страни, с които са предявени различни части на едно вземане на едно и също основание. -след като е отхвърлено възражение за прихващане за направени подобрения на основание чл.72 ЗС, недопустим ли е частичен иск за присъждане на извършени подобрения на основание чл. 74 ал.2 ЗС. С второто обжалвано определение е потвърдено определение № 274/ 01.03.2013 г. по гр.д.№235/2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което въз основа на чл. 248 ал.1 ГПК е допълнено определение № 175/07.02.2013 г. постановено по същото дело и касаторът е осъден да заплати на ответника сумата 5 450 лв. направени разноски по делото. Въззивният съд е приел, че с допълненото определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за заплащане на подобрения върху недвижим имот, предявен като частичен в размер на сумата 250 000 лв. при общ размер на вземането от 616 398,82 лв.С подадените отговор и молба по чл. 126 ал.1 ГПК ответникът е поискал прекратяване на производството по делото , поради недопустимост на иска, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Приложил е списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 30.01.2013 г., в който е отразено ,че посочената сума е внесена в брой и че негов предмет е защита по делото и изготвяне на молба по чл. 126 ГПК. Въззивният съд е счел, че искането е основателно, тъй като съгласно чл. 78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по искането му с определението за прекратяване, че договорената защита е осъществена в двете й части- изготвяне на отговор и на молба по чл. 126 ГПК,че в договора за правна помощ не е посочено,че платеното възнаграждение е за защита по делото за цялото негово производство, че присъдената сума е съобразена с извършените от защитата процесуални действия и минималния размер , установен за случая съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , чл.7 ал.2 т.4. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Касаторът извежда следните процесуалноправни въпроси: -доколко отбелязването в договор за правна помощ за извършено плащане е достатъчно основание да се приеме, че такова е извършено. -длъжен ли е съдът при присъждане на разноски в хипотезите на прекратяване на делото да отчете липсата на проведени съдебни заседания, участие на страните и техните представители в тях и следва ли да намали възнаграждението, когато е уговорено за цялото производство, като вземе предвид, че процесът е приключил след предявяване на исковата молба. ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определенията. Според разрешенията , дадени с ТР №1/ 19.02.2010г. по тълк.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания, не се отнася до валидността и допустимостта на въззивния съдебен акт. Съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните актове във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото в т.1 от цитираното ТР въпросът относно евентуалната недопустимост се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора и в случай, че бъде констатирано основание , обуславящо извод за недействителност или недопустимост на съдебния акт, следва да се допусне касационното му обжалване. В настоящия случай касационният съд констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба. Тяхно задължение е служебно да осъществят проверка за редовността й .В обстоятелствената част на исковата молба по делото е изложено, че дружеството-ищец е реализирало подобрения в описан недвижим имот,собственост на ответника , в резултат на които стойността му се е увеличила със сумата 616 398,82 лв. Поискано е осъждането на последния да заплати на ищеца сумата 250 000 лв.,представляваща частична стойност на тези подобрения. Според така изложените обстоятелства частичният иск се предявява за пръв път . Но според твърденията на ответника в отговора на исковата молба и служебните констатации на въззивния съд, настоящият процес е четвърти, в който се въвежда като предмет на разглеждане част от вземането за 616 398,82 лв.Две от делата- по насрещен частичен иск и по възражение за прихващане с част от стойността на подобренията, са приключили. Налице е и друго висящо дело, образувано по ревандикационен иск предявен срещу ищеца, по което също е предявен насрещен частичен иск. В исковата молба само е упоменато завеждането на това дело, но без да се каже за насрещния частичен иск по него. В случай на последващо предявяване на частичен иск, задължение на ищеца е да посочи в обстоятелствената част всички проведени предходни съдебни производства , произнасянето по тях , отражението му върху общия размер на вземането.Това е необходимо с оглед изясняване предмета на частичния иск в настоящото производство. В конкретния случай е необходимо да бъде уточнена и причината, обуславяща поредното предявяване на частичен иск с оглед преценяване наличието на процесуална възможност за това. Поради изложеното, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на определение № 1278/29.05.2013 г. по ч.гр.д.№432/2013 г. на Апелативен съд-гр.П., без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допустимост на касационния контрол.При произнасяне по нередовна искова молба обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да се обезсилят, а делото да се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва исковата молба да бъде оставена без движение за отстраняване на посочените нередовности. По същия начин следва да се процедира и относно второто обжалвано определение № 1279/29.05.2013 г. по ч.гр.д.№437/2013 г. на Апелативен съд-гр.П..То е с обусловен характер и следва съдбата на обуславящия го съдебен акт. Поради това то и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд също следва да се обезсилят. Делото следва да се върне на Окръжен съд-гр.С. за произнасяне по искането за разноски съобразно изхода на спора. Исканията за разноски направени в настоящото производство следва да се разгледат съобразно правилото на чл.294 ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1278/ 29.05.2013 г. по ч.гр.д.№432/2013 г. на Апелативен съд-гр.П. и на определение № 1279/29.05.2013 г. по ч.гр.д.№437/2013 г. на Апелативен съд-гр.П.. ОБЕЗСИЛВА определение № 1278/29.05.2013 г. по ч.гр.д.№432 / 2013 г. на Апелативен съд-гр.П. и потвърденото с него определение № 175/07.02.2013 г. по гр.д.№235/2012 г. на Окръжен съд –гр.С.. ОБЕЗСИЛВА определение № 1279/29.05.2013 г. по ч.гр.д.№437/ 2013 г. на Апелативен съд-гр.П. и потвърденото с него определение № 274/01.03.2013 г. по гр.д.№235/2012 г. на Окръжен съд-гр.С.. ВРЪЩА делото на Окръжен съд –гр. С. за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: