1 РЕШЕНИЕ № 38 София, 15.05.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВ НА ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като взе предвид докладваното от съдия Иванова т.д. 2022 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. „Росилекс“ ООД обжалва решение по т.д. 1934/15 г., Апелативен съд - София, 3 състав, с което е потвъредно решение № 53 от 14.1.2015 г. по т.д. 2203/12 г., СГС, VI-11 състав и решение № 478 от 17.03.2015 г. за поправка на допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, с което е осъден да заплати на „ПТС“ АД, Франция сумата от 26 270 евро, представляваща незаплатена наемна цена за период м. 09-11.2009 г. по договор № 1511 от 28.05.2009 г. ведно със законната лихва от 10.4.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 13 394,53 лв, мораторна лихва за периода от 31.8.2009 г. до 10.04.2012 г. и е отменил определение от 09.02.2016 г. и вместо него е осъден на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Росилекс“ ООД да заплати на „ПТС“ АД, Франция адвокатско възнаграждение за водене на делото в първа инстанция в размер на 2 896,76 лв. и пред въззивната инстанция 2 500 лв. Излага съображения за неуточненост на претенциите. Счита, че е налице нарушение на материалния закон, на нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД в постановеното решение. А също така, че прихващане на изпълнението следва да бъде извършено в хронологичен ред като се започне от най-старото задължение, с цел да се преустанови увеличението на акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за мораторните вреди от неизпълнение на паричното задължение, съизмеримо със законната лихва за времето на забавата по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Неверен бил изводът, че това е съобразно експертизата. Задължение на ответника било да докаже наличие на плащане, а не начин на погасяване, тъй като законът бил категоричен, погасявало се най-обременителното задължение, а при няколко еднакво обременителни, най старото. Обратно на изложеното от САС с кредитно известие AVLO002482/19.11.2009 на обща стойност 12 130 евро , с което френското дружество частично анулирала задължението на „Росилекс“ ООД се анулират суми по две фактури, вместо да се погаси изцяло най-старото и най-обременително задължение. Редът за прихващане на главния иск влияел върху акцесорните искове и върху момента, от който следва да се начислява мораторна лихва по всяка една от фактурите, факт, несъобразен в обжалваното решение според касатора. Моли да се отмени решението изцяло и вместо него да се отхвърлят исковете, респ. ако не се уважи това искане да се отмени решението и да се върне за ново разглеждане. Моли да се присъдят разноски. Ответникът „ПТС“ АД не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното съдебно решение Апелативен съд - София е приел, че между страните е налице облигационно отношение по договор за временно възмездно ползване на движима вещ № 1511 от 28.05.2009 г. Уговорената месечна наемна цена била в размер на 19 000 евро, платима в края на съответния месец както и минимален срок за ползване 3 месеца като наемната цена е дължима до връщане на наемната цена. Прието е с помощта на вещо лице, че са издадени фактури на обща стойност 74 400 евро по договор, както и че е налице погасяване на задълженията от „Росилекс“ ООД в размер на 48 130 евро, авансово плащане от 15 500 евро, плащане от 10 500 евро на 15.10.2009 г. , 19.11.2009 г. кредитно известие за сторниране на 12 130 евро, плащане на 10 000 евро на 07.02.2010 г. Въззивният съд е приел, че всички задължения са еднакво обременителни и следва да се погаси най-старото. Прието е, че прихващане на изпълнението следва да стане в хорнологичен ред като се започне от най-старото и се преустанови увеличаване на акцесорното, като поредността на погасяване е чл. 76, ал.1 изр. 3пр.1 от ЗЗД. Прието е ,че сумата от 13 394,53 лв за лихви е според заключението на вещото лице, съобразно което експертизата е съобразила размера на главницата и периода на забава до дата на погасяване на всяко отделно вземане, респ. до исковата молба. Поради това е потвърдено решението на Софийски градски съд, с което е прието, че е дължима сумата от 26 270 евро, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за периода 09.11.2009 г. и 13 394,53 лв мораторна лихва за периода 31.08.2009 г. до 10.04.2012 г. С определение от 23.10.2019 г. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, на основание чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: В хипотезата на няколко еднородни парични задължения, каква е поредността на погасяване, когато изпълнението не е достатъчно да покрие всички задължения ? С Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС е прието задължително тълкуване относно частично изпълнение на парично задължение и редът за погасяването им. Съгласно тълкуването на нормата на чл. 76 от ЗЗД, редът за погасяване на парични задължения се определя по уговорено общо съгласие на длъжника и кредитора. Ако липсва такова общо съгласие, се прилага поредността, предвидена в чл. 76, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД. Когато длъжникът предложи изпълнение и това частично изпълнение е различно от договореното или определено в закона погасяване на задълженията, но е прието от кредитора, нормата на чл. 76 от ЗЗД не се прилагат. Прието е ,че за погасяване на парични задължения се прилага правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД като задължението се състои от главница и лихва. Под лихва следва да се има предвид и паричното задължение на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължимо по силата на закона при неизпълнение на парично задължение съобразно неговия падеж. Предвид задължителното тълкуване на нормата в конкретния случай на поставения правен въпрос следва да се отговори, че при наличие на възникнали задължения за заплащане на месечна наемна цена и обезщетение за забава от неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена в уговорения срок, на първо място следва да се прецени има ли съгласие на страните за реда за погасяване на задълженията. Ако не се установи такова съгласие, то когато има предложено изпълнение на частично задължение и то е прието от кредитора като са погасени задълженията в определена поредност чрез погасяване на главница, то тогава не се прилага правилото на чл. 76 от ЗЗД. Изпълнение на парично задължение винаги е възможно съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД. Такова задължение е винаги лихвоносно, на основание чл. 86 от ЗЗД. Съгласно разясненията в тълкувателното решение, лихвата за забава става част от дълга при неизпълнение на задължението, като представлява лихва по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД . При приложение на посоченото правило, че когато кредиторът е приел предложеното парично задължение и отнесъл плащането към погасяване първо на главницата, то това е в интерес на длъжника и следва да се приеме това погасяване в приетата от кредитора поредност на погасяване на задълженията за плащане на наемна цена по реда на възникването им от най-старото към последното. По този начин се намаляват задължението за заплащане на главница, което ако не бъде намалено, ще бъде лихвоносно за по-голям период. С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос в конкретния случай се установява следното: Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение на искове с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както следва: по фактура от 10.6.2009 г. 15 500 евро, извършено авансово плащане - 15 500 евро, по фактура 29.7.2009 г. наем юли 2009 г. 15 500 евро, по фактура 31.08.2009 г. наем август 2009 г - 15 500 евро, по фактура от 28.9.2009 г. 7 750 евро, по фактура за месец октомври 2009 г. 15 500 евро, фактура 18.11.2009 г. месец ноември 4 650 евро, кредитно известие 12 130 евро за частично анулиране на фактури от 10.6.2009 г. Със сумата 7 233 евро и частично анулиране на фактура от 28.10.2009 г. със сумата 1033 евро, резервни части, закупени от „Росилекс“ ООД на стойност 3 864 евро. Плащания били извършени на 5.6.2009 г. , 15 500 евро, 15.10.2009 г. 10 500 евро и на 17.2.2010 г. 10 000 евро. Сочи, че първата фактура е платена авансово и е налице неизпълнение на задълженията от месец юли 2009 г. до месец ноември 2009 г. за заплащане на наемна цена в общ размер на главницата 26 270 евро. Ищецът е посочил как е формирал претенциите си, именно сочейки, че е приел за погасени първо възникналите задължения за заплащане на наемната цена и е отнесъл плащанията хронологично към възникналите задължения, от най- старото към последното. Претендира мораторна лихва от падежа на задължението по всяка фактура до датата на погасяване на задължението чрез плащане, по фактура от 29.7.2009 г. с падеж 31.08.2009 г. 685,83 лв, мораторна лихва с падеж 30.09.2009 фактура от 31.8.2009 г. - 837,16 лв и се отнася за периода 30.09.2009 г. до 17.02.2010 г., 3 588,83 лв обезщетение за забава по фактура от 28.9.2009 г. за периода от 31.10.2009 г. до 10.4.2012 г., 6 924,35 лв по фактура от 28.10.2009 г. за периода 30.11.2009 г. до 10.04.2012 г. и сумата 2 143,01 лв по фактура от 18.11.2009 г. за периода от 31.12.2009 г. до 10.04.2012 г. Предвид така формираната претенция съобразно молбата от 10.9.2014 г. настоящият съдебен състав намира, че е налице претенция за заплащане на главница с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД и обезщетение за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД от датата на предварително определения падеж - последния ден на месеца до определена дата. Липсва неопределеност на претенциите. Не се установява изложеното оплакване от касатора, че не са уточнени по основание и размер исковете, предявени при условията на обективно кумулативно съединение на искове. При така заявените претенции, се установи, че действително между страните е сключен договор за наем. Установено е изпълнение на задълженията от страна на наемодателя. От страна на наемателя не е установено изключване на отговорността му поради липса на изпълнение на задълженията от МРРБ по договор между ответника и него. На основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнение на парично задължение винаги е възможно, като съобразно уговореното между страните се дължи обезщетение за забава от падежа на всяко месечно задължение. Налице са периодични задължения, възникнали по време, от м. юни 2009 г. до м. ноември 2011 г. по един сключен договор за наем. Така съгласно първата издадена фактура от 10.6.2009 г. в размер на 15 500 евро, е налице авансово плащане, което е отнесено от кредитора по тази фактура. Следващата фактура е от 29.07.2009 г. като падежът на задължението е 30.9.2009 г.стойността е 15 500 евро. Поради това, че е издадено кредитно известие, със стойността на това кредитно известие 11 097 евро № AVLO002482 се погасява задължението за месец юли и по тази фактура остава дължима разликата 15 500 евро – 11097 евро. Остатъкът в размер на 4 403 евро е погасен окончателно на 15.10.2009 г. с плащане , извършено на тази дата 10 500 евро. Остатъкът от това плащане погасява задължението по фактура от 31.08.2009 г. като окончателно тази фактура е погасена на 17.2.2010 г. с плащане от 10 000 евро. От това плащане, частично се погасява задължението по фактурата от 28.9.2009 г. на стойност за сумата от 7 750 евро със сумата от 597 евро. От фактурата за месец октомври са погасени 1033 евро, към което задължение е отнесена част от сумата по кредитно известие 1033 евро и остава задължение 14 467 евро, а по последната фактура 18.11.2008 г. задължението е 4 50 евро. Така дължима остава сумата, претендирана от ищеца 26 270 евро по фактура от 28.9.2009 г. 7 153 евро, по фактура от 28.10.2009 г. 14 467 евро, по фактура от 18.11.2009 г. 4 650 евро. Общо 26 270 евро. След като има погасяване на задължението при прието частично плащане от кредитора и отнесено към главницата, то следва да се приеме, че редът по чл. 76 от ЗЗД не се прилага. Като отчита периода на забава от падежа на всяко задължение до датата на плащане, включително и сумите, които са след издадено кредитно известие, т.е. вече недължими от ответника, отнесени хронологично, с приспадане изпълнение на задължението, вещото лице изчислява дължимите лихви в общ размер 13 394,53 лева. Това отчитане е правилно и в съответствие с посоченото прието плащане и отнесено погасяване от кредитора. Като констатира, че е налице съвпадане с крайния изход на спора, настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила решението на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 876 от 12.04.2017 г. по т.д. 1934/15 г., Апелативен съд - София, 3 състав. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: