Ключови фрази
приобщаване на веществени доказателства * активен подкуп * съставомерност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

230

 

С  о  ф  и  я, 26 април 2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  16  а п р и л  2010  година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

                                                                          ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

 

при секретар Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Димитър Генчев

изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски

касационно наказателно дело № 97/2010 година.

Подадена е касационна жалба от името на подсъдимия Ю от София, която има за предмет решение № 444 от 18.11.2009 г. по ВНОХД № 597/2009 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалния представител на подсъдимия адв. Хр. Л. от САК.

 

Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 3 от 27.01.2009 г., постановена по НОХД № 411/2007 г. на Софийския окръжен съд отговорността на подсъдимия Ю от София е ангажирана за престъпление по чл.304, ал.1 от НК, извършено на 22.10.2006 г. в по пътя от с. Г., област София за Самоков, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и ал.3 от НК му е наложено наказание от 6 месеца пробация с налагане на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК и не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба.

Разпоредено е с веществените доказателства по делото, принадлежащи на подсъдимия – две банкноти от по 50 лева, които като предмет на престъплението по чл.304, ал.1 от НК, на основание чл.307а от НК са отнети в полза на Държавата.

Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. С от САК с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова с оневиняване по предявеното му обвинение, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло.

В касационната жалба на подсъдимия се поддържат наново оплакванията за незаконосъобразност и на въззивното решение, постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се свързва с неоснователен, според жалбоподателя, отказ на двете инстанционни съдилища да изключат от доказателствената съвкупност двете банкноти от по 50 лв, които били дадени на св. Б от подсъдимия като подкуп, но за които не бил съставен съответен протокол. Това възражение не отчита установяването на тези обстоятелства чрез други доказателствени средства, поради което съдилищата с основание са приели липсата на съответен процесуален документ за приобщаването им към доказателствената основа за несъществен. За даването от жалбоподателя на двете банкноти от по 50 лв на полицейския служител св. Б свидетелстват колегите му св. В, св. М св. Низамски, та дори и пострадалият от предоставянето на управлението на “Субаро Форестър” на подсъдимия св. К, парите са били предадени от Б. с докладна записка, в която са били описани по серия и номер, запечатани в плик и приложени по започналото досъдебно производство като веществени доказателства. При така установените обстоятелства, това възражение с нищо не обслужва тезата на защитата най-малкото и поради другите изпълнителни деяния на престъплението активен подкуп, които не изискват настъпването на определен престъпен резултат ( наказуемо е и когато се предлага, обещава дар…..). В случая обаче се е стигнало до реално преминаване на дара (парите) от подс. Д. у св. Б, макар и при липса на умисъл у последния да ги свои.становени са правомощията на последния по установяване на допуснатото административно нарушение на водача Д. , предизвикал ПТП с автомобила на св. К. Правилно въззивният съд не се е занимавал с въпроса чия е вината за това ПТП и последиците от него, но в същото време категоричен и безпротиворечив е изводът му какво се е искало от св. Б каква е връзката между даването на парите и преките му служебни задължения, достатъчно за съставомерността на деянието като активен подкуп, като в тази насока липсва твърдяното в жалбата противоречие в мотивите и на двата съдебни акта. Още по-малко може да се говори за липса на мотив за извършване на деянието от подс. Д. , при извършваната в РПУ-Самоков проверка за това кой е управлявал автомобила преди ПТП, в какво състояние е бил водачът му (като неговото пияно състояние е било явно), от което за него са следвали редица сериозни “вредни” последици – както административно наказване, така и опасността да му бъде търсена гражданска отговорност за увредения автомобил. Тези последици св. К не е успял да преодолее чрез св. Д, което с основание го е накарало да влезе в открит конфликт с подсъдимия както в хотела, така и после при придвижването им към РПУ-то с полицейския автомобил. Именно тогава, непосредствено след преместването на св. Б на задната седалка при подсъдимия, последният започнал да му предлага (“буташе му”) парите и след няколко отказа последният ги задържал, а по-късно със съответното обяснение предоставил в запечатан плик с докладната си записка. Тези факти обясняват житейски и логически деянието на жалбоподателя, а оборват и версията му за случилото се, правилно приета за защитна, неподкрепена от каквито и да е доказателства по делото.

ВКС намира, че правно релевантните факти са били извлечени по надлежен ред, въз основа на годни доказателства и доказателствени средства, няма игнорирани или превратно ценени такива, като страните са получили дължимия се от съда отговор на възраженията им в хода на въззивното производство, с което са изпълнени в пълнота задълженията му по чл.339, ал.2 от НПК. Не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Недоволството на подс. Д. и защитата му идва и от изводите на съда относно наличието на признаците на престъплението по чл.304, ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден, намирайки деянието за недоказано или несъставомерно било заради липса на установен със съответните доказателствени средства предмет (парите), било заради липса на мотив да го извърши. И тези оплаквания са били наведени пред апелативния съд и правилно са отхвърлени. Когато е разбрал, че няма да се постигне целеното благосклонно отношение от страна на полицейските служители и пред опасността да бъде установено и извършеното в колата престъпление, подс. Д. е настоявал да му бъдат върнати от св. Б парите с надеждата поне последното да остане недоказано и да не понесе съответната отговорност.становените факти от кръга не тези по чл.102 от НПК обаче сочат на противоправно, укоримо и наказуемо поведение у жалбаподателя. ВКС намира, че и в тази посока няма допуснато нарушение на закона и не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, доколкото са налице всички обективни и субективни признаци на възведеното му като обвинение престъпление по чл.304, ал.1 от НК.

Не се навежда оплакване за несправедливост на наложеното на касатора наказание, което е определено при условията на чл.55 ал.1 и 3 от НК и е твърде снизходително за това деяние със сравнително висока степен на обществена опасност, независимо от ниския размер на дадената като подкуп сума.

 

С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 444 от 18.11.2009 г. по ВНОХД № 597/2009 г., постановено от Софийския апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :