Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 4216_16_dec_290gpc_54(2)zkir Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 10.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 4216 //2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 200 от 03.04.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 14.05.2016 г. по възз. гр. д. № 98 /2016 на Великотърновския апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е уважен иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: при разглеждане на спора по същество въззивният съд дължи ли произнасяне по направено по реда на чл.193 ГПК оспорване на доказателствената сила на документ, на който основава решението си и длъжен ли е да прецени оспорения документ във връзка с представените от насрещната страна доказателства. Прието е че въпросът е разрешен в противоречие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : решение № 97 /29.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 431 /2010 г., ІІ г.о., в частта му, с която в отговор на правен въпрос е прието, че когато акт за държавна собственост бъде изрично оспорен, съдът е длъжен да открие производство по чл.154,ал.1 ГПК, в което да се произнесе по оспорването; решение № 210 /15.08.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6605 /2013 г. ІV г.о., в частта му, с която в отговор на правен въпрос е прието, че при постановяване на своето решение въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, като следва да изложи съображения по всички важни и съществени положения; при изграждане на фактическите и правни изводи трябва да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства и да направи заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото; решение № 125 /29.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 534 /2011 г., ІV г.о.; в частта му, с която в отговор на правен въпрос при разясняване на правомощията на въззивния съд като съд по същество на спора е прието, че той формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустимите доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред само след цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност и като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес Решението не е обжалвано от останалите ответници ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ - [населено място] и Държавата чрез Министерство на земеделието и храните в частта, с която срещу тях са уважени субективно съединени искове за същата част от имот. Решението не е обжалвано от ищеца [фирма] в частта, с която искът е отхвърлен за част от имота, индивидуализирана в решението. В тези части въззивното решение е влязло в сила. Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Н. и Държавата не са изразили становище по касационната жалба, която им е връчена. По правния въпрос : Настоящият състав споделя разрешенията в посочените решения, които отразяват установена съдебна практика, по изложените в тях съображения. По съдържанието на въззивното решение : Въззивният съд е основал изводите си за основателност на иска на представения от ищеца А. № 2118 /16.03.1989 г. на ОНС-Т., който е посочен като придобивно основание и в диспозитива на решението, без да се произнесе по направеното от [фирма] с отговора на исковата молба оспорване на доказателствената сила на този документ. По основателността на касационната жалба: При дадения отговор на правния въпрос следва извод за основателност на довода, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като се е отразило на основателността на иска. Основателен е и доводът, че въззивният съд не е обсъдил представените от касационния жалбоподател (ответник по иска) документи за собственост на процесния имот, на които се основават доводи, че имотът не е бил собственост на ищеца, а на друго лице (че не е осъществено наведеното основание на иска, за неоснователност на иска). От изложеното следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. За правилното решаване на съществото на спора е необходимо да бъдат извършени съдопроизводствени действия – да бъде извършено произнасяне по направеното оспорване. След това в зависимост от резултата по него (дали оспорването е доказано или не следва да бъде извършена и съвкупна преценка на оспорения документ с всички останали доказателства по делото, както и произнасяне по останалите доводи за неоснователност на иска (че ищецът не е доказал наведеното като основание на иска придобивно основание), между които са доводите, че в оспорения акт за държавна собственост имотът не е индивидуализиран чрез посочване на граници, поради което не може да бъде установен, че процесният имот е предоставен на ищеца по силата на този акт; че никъде в останалите представени от ищеца документи във връзка с предоставянето на имота за стопанисване от праводателя на ищеца имотът не е индивидуализиран с посочване на граници, че описаният в А. имот (процесният имот) към момента на актуването не е съществувал като самостоятелен обособен имот (като отделен обект на право собственост). В зависимост от изводите по извършеното оспорване и обсъждане на представените от касационния жалбоподател (ответник по иска) документи и съвкупната преценка на резултатите от тях с останалите събрани по делото доказателства, въззивният съд следва да отговори последователно на въпросите дали на праводателя на ищеца въз основа на представения от ищеца А. процесното дворно място е предоставено за стопанисване и управление, за което трябва да отговори дали в акта имотът е описан с определени или определяеми граници. При извод, че в акта границите са определени съдът следва да прецени дали описаните граници съответстват на границите, които са посочени в исковата молба, а при извод, че границите не са определени, а определяеми, съдът следва да прецени дали те могат да бъдат определени въз основа на приетото по делото заключение на съдебно –техническа експертиза или чрез допълнителни задачи на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на спорния въпрос за границите на процесния имот след проучване на приложените планове за територията, на която попада описаният в А. имот (процесният имот). В случай, че определи границите на предоставения за стопанисване и управление имот, съдът следва да отговори на въпроса дали имотът (площта, заградена от границите) е попадал в територия на приложен кадастрален или регулационен план и ако е попадал, дали описаният имот съответства на съществуващ имот или част от имот по плана (дали е бил нанесен в плана) или не, а в случай, че не съответства (не е бил нанесен, не съществува по плана), да отговори на въпроса дали и какъв имот е предоставен за стопанисване и управление (дали по силата на А. е предоставен за стопанисване и управление определен имот по действащия план или не е, след като описаният в акта имот не съществува по плана). При извод, че именно процесният имот е предоставен за стопанисване и управление и че такъв имот е съществувал към момента на предоставянето на стопанисването, съдът следва да отговори на възраженията на ответника по иска след като обсъди представените от него доказателства за фактите, на които са основани възраженията. Доколкото се налага извършване на съдопроизводствени действия и съгласно правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото на основание чл.294,ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 105 от 14.05.2016 г. по възз. гр. д. № 98 /2016 на Великотърновския апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е уважен иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.