Ключови фрази


18
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 539

гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2858 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 262453/31.05.2021 г. от ответника „Юробанк България” АД , чрез адвокат М. В. срещу решение № 260073/07.05.2021 г. по в.т.дело № 565/2020 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260114/27.07.2020 г. по т.дело № 455/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са прогласени за нищожни на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.143, вр.чл.146,ал.1 ЗЗП клаузите на чл.3,ал.5, чл.12 и чл.22 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29484 от 19.11.2007 г. по иск на К. Й. М. и Д. Т. М. и двамата от [населено място] срещу „Юробанк България” АД и е осъдена „Юробанк България” АД [населено място] да заплати на К. Й. М. и Д. Т. М. на осн.чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД сумата 37 604.36 лв., представляваща надплатена за периода 20.03.2014 г. до 21.12.2017 г. и в периода 20.01.2018 г. до 02.11.2018 г. сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL29484 от 19.11.2007 г. в резултат на валутната разлика между швейцарски франк, евро и лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане и е осъдена „Юробанк България”, АД да заплати на К. Й. М. и Д. Т. М. на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 128.56 швейцарски франка, представляваща сума, получена от ответника без правно основание, в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL29484 от 19.11.2007 г. за периода от 20.05.2017 г. до 20.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените в тежест на жалбоподателя съдебни разноски.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по поставените въпроси в изложението, да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което предявените установителни искове и искове с правно основание чл. 55,ал.1,т.1 ЗЗД се отхвърлят.
В изложението са формулирани въпросите: 1. В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума реално е предоставена на разположение на ищците/кредитополучателите/ и е използвана от тях в резервната валута на страната/евро/, а не в чуждестранната валута/швейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута/швейцарски франкове/, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната/евро/ и в коя валута се дължи връщане на кредита? 2. Уговорена ли е на ясен и разбираем език и, съответно, трябва ли да се разглежда въпросът за евентуална нейна неравноправност, клауза в договор за кредит, по който кредитополучателят е потребител, която клауза предвижда, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на определена сума в резервната валута на страната/евро/? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и с актове на Съда на ЕС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по касационнота жалба К. Й. М. и Д. Т. М., чрез адв. М. К. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че по Договор за покупка на недвижим имот НL 29484 от 19.11.2007г. и Приложение №1 от 20.11.2007г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД е предоставила на кредитополучателите К. Й. М. и Д. Т. М. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 325 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора /чл.1/. Приложимият в деня на усвояване на кредита курс „купува“ за швейцарски франк на банката към еврото, съгласно Приложение №1 към договора е в размер на 1.674643 шв.фр., съответно стойността на предоставения и усвоен кредитен лимит е 77 578 шв.франка.
Според чл.2 от договора разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка в шв.франкове на кредитополучателя К. Й. М.. Усвоеният кредит в шв.франкове по сметката се превалутира служебно от банката по търговски курс „купува“ шв.фр. към евро на банката за съответната валута към деня на усвояването като се превежда по открита в банката сметка на същия кредитополучател в евро-чл.2, ал.3.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора дължимата годишна лихва се формира от сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в шв.фр., валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора посочения БЛП е в размер на 4.5 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискумост на кредита, дължимата лихва се формира от сбора на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта /чл.3, ал.3/. Според чл.3 ал.5 действащият БЛП за шв.фр. не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за шв.фр. и датата, от който той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят.
Прието е, че кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, посочена в погасителен план /чл.6, ал.1/, като крайния срок за издължаване е 324 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Договорено е погасяването да става във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен-чл.6, ал.1. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в шв.фр. по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или в евро, след служебно превалутиране на тези средства в шв.фр. по курс „продава“ на банката за шв.фр. към лева/евро /чл.6, ал.2/. Курс „продава“ на шв.фр. към евро на банката се формира от официален курс „купува“ за евро към лева, разделен на официалния курс „продава“ за шв.фр. към лева на банката за съответния ден. Според чл.6 ал.3 от договора - ако банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната.
Съдът е приел, че съгласно Приложение 1 към договора, кредитът е усвоен на 20.11.2007г.
Според специалните условия на договора /раздел VІ/ кредитополучателите имат право да поискат от банката да превалутира предоставения им кредит в шв.фр. съответно в български лева или евро, като за услугата се заплаща съотвената комисионна, съгл.действащата тарифа на банката /чл.20, ал.1/. Съгласно чл.20 ал.2 кредитополучателят се съгласява банката да превалутира кредита в лева или в евро по обявения курс „купува“ на банката за шв.фр. за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл.12, ал.2 за съответната валута и вид на кредита. Според чл.21 от договора по смисъла на договора - превалутиране се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. Съгласно чл.22 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на шв.фр. към лева или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредите, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /вкл. и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложим по превалутирания кредит.
В чл.12, ал.1 от договора банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в шв.фр. или др.валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Кредитополучателят може да се осведоми за промените чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата на банката.
Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Д. Й. М. и Г. Б. И. - брат на ищеца и негова снаха и свидетелите А. Г. Д., управител в клон на ответното дружество.
Според показанията на св. М. същият придружавал веднъж ищеца до клон на банката, от която последният бил получил средства, за да закупи жилище. Не е присъствал на разговор, състоял се между него и банков служител. От брат си знае, че преди подписването на документите не е получил екземпляр от тях, за да се запознае със съдържанието им. Знае, че брат му е закупил жилище, като цената била в евро. Св.И. също била чувала от ищцата Д. М., че й било отказано да получи екземпляр от проектодоговора, за да се запознае с него преди подписването му.
Св.Д. работи в ответното дружество от 2007г. като експерт жилищно кредитиране. Излага, че продукти за кредитиране с цел покупка на жилище били предоставяни в лева, евро и шв.фр. при различни условия като вида на валутата била посочвана от кредитополучателя в искането за отпускане на кредит. Твърди, че преди тяхното одобряване екземпляр от документите се предоставят на клиентите за запознаване. Промени в клаузите могат да бъдат извършвани само след решение на правен отдел на банката. Свидетелят е работил в друг клон на банката, а не в клона, от който са предоставени паричните средства.
Прието е за установено от заключението на вещите лица по допусната по делото Съдебно-счетоводна експертиза, че на 20.11.2007г. след усвояване на кредита и заверяване на сметката на кредитополучателя К. М. в шв.фр. със сумата 78 879.83 шв.фр., след удържане на комисионна за управление на кредит и плащане на застраховка, сумата от 77 578 шв.фр. е превалутирана в евро, като е заверена сметката му в евро със сумата от 46 325.01 евро.
Според заключението на вещите лица общо внесените за погасяване суми по кредита възлизат на 127 912.93 шв.фр. За процесния период -20.03.2014год. - 02.11.2018год. размера на погасителните вноски по погасителния план, по падежни дати до датата на окончателното погасяване - 02.11.2018год. са в общ размер 67 627,31 швейцарски франка. Прието е за установено въз основа на заключението на ССЕ, че кредитът е бил предсрочно погасен на 02.11.2018год. с вноска № 132 по която е внесена сумата от 45 339,19шв. франка. Според заключението, през периода м. януари 2005год.-м. ноември 2007год. е налице нарастване на курса на шв. франк спрямо курса на еврото със 7,21%. Според заключението, общите тенденции на пазара и въз основа на динамиката от 2005-2007год. е била възможна евентуална краткосрочна прогноза за поскъпване на швейцарския франк, но не и глобална такава. За периода м.11.2007г. – м.10.2018г.също е налице изменение в курса –като същият значително поскъпва.
От заключението на ССЕ е установено - таблица 1.1.-1 - стр.242, че на 20.03.2014год. - началото на процесния период, курсът на шв.франк към лева е 1,604450лв., а към датата на последното плащане - 02.11.2018год. е 1,712540лв. Левовата равностойност на заплатените швейцарски франкове по курса към падежа на всяка вноска - т.е при отчитане фиксинга на БНБ в деня на плащането е на обща стойност 116 586,87лв. Равностойността на посочената сума шв.франкове по фиксинга на БНБ в деня на усвояване на кредита е сумата от 78 982,52лв. Формиран е извод за установена разлика в размер на 37 604.36 лева., вследствие на поскъпване на курса на швейцарския франк към българския лев. Прието е, че според неоспореното заключение на извършената допълнителна ССЕ, за периода - 20.03.2014год. - 20.10.2018год.т.е.-преди кредитът да бъде предсрочно погасен на 02.11.2018год. с внасяне на сумата от 45 339,19шв. франка, размера на погасителните вноски по погасителния план, по падежни дати, са в общ размер 22 289,12 швейцарски франка. Левовата равностойност на заплатените швейцарски франкове по курса към падежа на всяка вноска-т.е при отчитане фиксинга на БНБ в деня на плащането е на обща стойност 38 952,48лв. Равностойността на посочената сума шв.франкове по фиксинга на БНБ в деня на усвояване на кредита е сумата от 26 031,60 лв. Изведен е извод за установена разлика в размер на 12 920,78, вследствие на поскъпване на курса на швейцарския франк към българския лев.
Съдът е приел въз основа на ССЕ, че кредитът е бил предсрочно погасен на 02.11.2018год. с внасяне на сумата от 45 339,19шв. франка.
Прието е, че движението на ГЛП по кредитната сделка за периода 2007-2018г. е следното: от 20.11.2007г. – 5.65 % при БЛП 4.5 % + надбавка 1.15; от 20.07.2008г. – 6.15 % при БЛП 5 % + надбавка 1.15; от 16.10.2008г. – 7.15 % при БЛП 6 % + надбавка 1.15; от 20.02.2010г. – фиксиран лихвен процент от 4.32; от 20.08.2010г. – 7.31 % при БЛП 7.2 + надбавка 0.11; от 20.09.2010 – фиксиран лихвен процент от 4.41; от 20.03.2011г. – 7.48 % при БЛП 7.2 % + надбавка 0.28 и от 20.10.2012г. – 7.23 % при БЛП 6.95 % + надбавка 0.28.
Прието е още, че според отговора на допълнителната задача от ССЕ, допусната и приета от първоинстанционната съдебна инстанция-табл.3 доп., разликата в стойността на вноските при лихва по първоначалния лихвен процент и по приложения от банката погасителен план за периода от 20.05.2017год. до 20.12.2017год. е в размер на 128,56 CHF. Формиран е извод, че това е размера на сумата, вследствие на увеличението на лихвения процент за посочения период.
Съдът е формирал правни изводи по исковете за заплащане на сумата от 37 604.36 лева., представляваща курсова разлика, вследствие на поскъпване на курса на швейцарския франк към българския лев както следва:
Приел е, че претенцията се основава на твърдения за неравноправност, респективно за недействителност /по см. на чл.146 ал.1 ЗЗП/ на клаузи на договора за кредит. Неравноправни клаузи в него, са клаузите, чрез които върху кредитополучателите се прехвърля целия валутен риск. –чл.6 ал.2 и чл.22 пораждащи задължение за ищците да го погасяват в левовата /евровата/ равностойност на шв.франкове по курса към дата на съответната погасителна вноска. Затова тези клаузи прехвърлят целият валутен риск от устойчивото повишаване на швейцарският франк в периода 2007г.-2018г. върху кредитополучателите, с което равновесието между правата и задълженията на търговеца и потребителя значително се нарушава във вреда на последния, което обуславя неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожност на основание чл.146 от ЗЗП. Посочено е, че са изложени съображения в подкрепа на становището за недействителност на въпросните клаузи на договора, поради неравноправния им характер, като е цитирана и относима съдебна практика. Поддържано е, че в резултат на нищожните клаузи уреждащи превалутиране на кредита, размерът на дължимите вноски са се е увеличили значително-в размера на процесните суми.
В чл. 22 ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларирал - в чл. 22 ал.2 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Въззивният съд е извършил преценка дали посочените от ищците клаузи не са индивидуално договорени /арг.чл.146 ал.1 ЗЗП/.
Прието е, че по делото не е установено наличието на проведено индивидуално договаряне по повод сключването на процесния договор от банката съобразно вменената й доказателствена тежест по чл. 146, ал.4 ЗЗП. Прието е още, че индивидуално уговорена клауза е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел /решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на I т. о. на ВКС/. Посочено е, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. Според въззивния съд индивидуалното договаряне следва да се извлече от събрани доказателства за водените преговори и за обстоятелствата по сключването на договора за кредит. Приел е, че доказването следва да установи, че при сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител. Прието е, че сключването на последващи споразумения за преструктуриране на дълга не прави уговорките, поети в първоначалния договор индивидуално уговорени. Съдът е анализирал събраните доказателства и е приел, че индивидуално договаряне на оспорените клаузи не е установено. Посочил е, че воденият от ответника св. Д. не е участвал при сключване на договора и няма преки впечатления, но самият той сочи, че договорите са типови и предварително изготвени и че на място при сключването им, промени не може да се правят, а това ставало в правния отдел. Формиран е извод и с оглед на посочената доказателствена тежест, че не е установено наличие на индивидуално договаряне при включване в договора на оспорените клаузи.
Въззивният съд се е произнесъл относно възражението за неравноправност на оспорените клаузи.
Относно валутата на кредита и валутния риск и тълкуване и прилагане на практиката на СЕС и в частност на актовете по С-186/16 и С-119/17 съдът е посочил, че са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 170, 16.03.2021год. по т.д. № 1901/2019год. на ВКС, второ т.о. Посочил е, че в цитираните съдебни актове е прието, че: - Неравноправна е договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
В решението е посочено, че за да дадат този отговор, съдебните състави са се позовали на задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, решение от 20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750, решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др. /.
Съдът е приел, че съвкупният анализ на договорните клаузи сочи, че процесният кредит се предоставя в швейцарски франкове/77 578 шв.фр./ в размер на равностойността им на 46 325 евро. Приел е още, че липсват данни, към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута-швейцарски франкове, на кредитополучателя да е била предоставена цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си-/която е с фиксиран курс към резервната валута евро/. Посочил е, че по смисъла на даденото от СЕС тълкуване не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока на повишаването му. Прието е, че на потребителя като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване от 324 месеца какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. Приел е, че с такава информация като част от професионалната си дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на предоставена информация, според съда не позволява на средния потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк –започнал през 2005год. и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Прието е, че клаузата на чл. 20 ал. 1 на договора не дава достатъчна защита на потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е свързано със заплащането на комисионна и е обвързано с курс "купува" на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, който е едностранно определен.
Въззивният съд е приел, че банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове. Посочено е, че ако кредитодателят беше постъпил добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
Съдът е извел извод, че клаузите за прехвърляне на валутния риск върху потребителя създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 /предишна т.18/ от ЗЗП. Посочил е, че същите са неравноправни, тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от които са свързани с цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Същите не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. Формиран е извод, че поради неравноправния си характер, спорните клаузи – чл.22 ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.2 от договора се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 19, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Посочил е, че независимо, че няма искане,за прогласяване нищожността на чл.6 ал.2 от договора, същата е в пряка връзка и обуславя приложението на чл.22 от договора, а и твърдения за нейната нищожност се съдържат в исковата молба. Поради това съдът се е произнесъл и по това възражение.
Прието е, че установяването на неравноправния характер на посочените клаузи, свързани с поемането на целия валутен риск от промяна на валутния курс CHF /евро, респективно български лев, само от кредитополучателя-потребител, позволява да се възстанови правното и фактическо положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи. Прието е, че договорът за кредит може да се прилага и без тези неравноправни клаузи, които са свързани с поемането на валутния риск само от едната страна по договора-т.е. без наличието на чл.22, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.2от договора Прието е още, че това следва от разпоредбата на чл.430 ТЗ, съгласно която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума при уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва сумата съгласно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според въззивния съд при уговорка за предоставяне на сума в размер на 77 578 CHF, и при установяване на нищожност на посочените клаузи от Договора за кредит, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута-по първоначалния курс на швейцарския франк към евро /каквато е валутата, в която реално е предоставен паричния ресурс/ към 20.11.2007год., по който страните са изразили съгласие със сключване на договора за кредит-а именно- 1 евро при курс към шв.франк-1,674643 CHF, респективно 1 лев при курс към шв.франк 0,8457 CHF.
Прието е, че кредитът следва да бъде върнат по първоначално определения при сключването на договора курс към евро. В противен случай, банката би получила облага – възнаграждение веднъж от договорените лихви, които представляват цената на отпуснатия паричен заем и които са договорени при сключването на договора и втори път- от курсовата разлика от поскъпване на CHF към лева, респективно към еврото. Съдът е приел, че запазването на действието на договора, не противоречи на интересите на кредитополучателя-потребител, тъй като се възстановяват първоначалните условия по договора, по които същият е изразил съгласие. Прието е, че по този начин не се накърняват и интересите на кредитора, понеже същият би получил договорената с договора цена на паричния ресурс.
Въззивният съд се е произнесъл относно претенцията, основаваща се на нищожност поради неравноправност на клаузите на процесния договор, касаещи лихвата–т.е относно възможността на кредитора да променя едностранно размера на възнаградителната лихва:
Прието е, че съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункт. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %. Изведен е извод, че с тази клауза е определен размера на годишната лихва за усвоения кредит като този размер е ясно посочен и се равнява на 5.65 %.
Прието е, че в чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Посочено е, че съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Посочено е, че измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В ал. 2 на същата клауза е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.
Въззивният съд е посочил, че по въпросите за начина на формиране на лихвата по договора за кредит, критериите към възнаградителната лихва и съответно към компонентите й, както и за приложимостта на БЛП за кредити в швейцарски франкове по кредити във валута, различна от швейцарския франк и промяната в условията на договора за кредит също е формирана константна практика на ВКС /решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 6/17.07.2018 г. по т. д. № 2111/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК,II т. о. Решение № 170/16.03.2021год. по т.д. № 1901/2019год. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/. Посочил е още, че съгласно константната практика уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора.
Съдът е посочил, че съдебните състави на ВКС са приели, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит е необходимо между страните да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя.
Прието е, че когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Цитирано е Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., в което е направено разграничение, че при клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената /лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер. По процесния договор клаузата на чл.3, ал.1-определяща размера на лихвата при сключване на договора, съдържа конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора – възнаградителна лихва по договор за кредит и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 от ЗЗП, тя не следва да се преценява като неравноправна.
Въззивният съд е приел за нищожни договорните клаузи, регламентиращи едностранна промяна на уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП. Приел е още, че поради това действието на посочените клаузи-чл.3, ал.5 и чл.12 от договора, като недействителни, следва да бъде игнорирано, като се приеме, че уговорената възнаградителна лихва е в нейния размер, определен при сключването на договора-т.е. в размер на 5,65%.
Посочено е, че според отговора на допълнителната задача от ССЕ, допусната и приета от първоинстанционната съдебна инстанция-табл.3 доп., разликата в стойността на вноските при лихва по първоначалния лихвен процент и по приложения от банката погасителен план за периода от 20.05.2017год. до 20.12.2017год. е в размер на 128,56 CHF. Формиран е извод, че това е размера на сумата, вследствие на увеличението на лихвения процент за посочения период.
По осъдителните искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1-во ЗЗД:
Прието е, че с оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от потребителите и на вредите, свързаните с този риск, действието на посочените клаузи следва да бъде игнорирано. С оглед на това е прието, че ищците са дължали сумите по курс на швейцарския франк към евро, определен в договора при усвояването на сумата.
Въззивният съд е приел, че надплатените от кредитополучателите суми са в размер на 37 604.36 лева, според ССЕ и представляват сумата от курсови разлики за периода от 20.03.2014г. до 02.11.2018г. Посочил е, че същите, с оглед установената нищожност на клаузите, за поемане на валутния риск, са заплатени при начална липса на основание по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и са дължими от ответника.
Прието е, че липсва основание да не се отчита сумата по вноска №132, с която е извършено окончателно погасяване на дълга в размер на 45 338.19 шв.фр. въпреки, че са закупени по преференциален курс шв.фр., същият, макар и преференциален е по -висок, от този на чуждестранната валута към лева към датата на усвояване на кредита. Изведен е извод, че искът по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД е основателен в претендирания размер и първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Приел е, че с оглед нищожността на чл.3, ал.5 и чл.12 от договора за кредит частично основателен се явява и осъдителния иск за връщане на лихвени разлики за периода 20.05.2017г. до 20.12.2017г. в резултат на увеличение на БЛП. Приел е още, че лихвените разлики са в общ размер на 128,56 шв.фр., като е възприето заключението на вещите лица по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Изведен е извод, че за разликата до претендирания размер от 450 шв.франка, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Прието е, че първоинстанционното решение тази част е неправилно и следва да бъде отменено, а в останалата част следва да бъде потвърдено.
По правните въпроси:
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 – противоречие с практиката на ВКС и т.2 ГПК – противоречие с актове на Съда на Европейския съюз по първия въпрос от изложението.
С определение на Съда на Европейския съюз от 22.02.2018 г. по дело С-119/17 е дадено следното тълкуване: Член 4, пар.2 от Директива 93/13 на Съвета от 05.04.1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че клауза като разглежданата в главното производство в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора”, без да е била предмет на преговори и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор услуга. Със същото определение е дадено и тълкуването: Членове от 3 до 5 в Директива 93/13 трябва да се тълкуват в този смисъл, че клауза на договор за кредит като разглежданата в главното производство, в резултат на която целият валутен риск се прехвърля на кредитополучателя и която не е съставена прозрачно, така че кредитополучателят не е в състояние да прецени, въз основа на ясни и разбираеми критерии, икономическите последици, произтичащи от подписването на договора, може да се разглежда като неравноправна от националния съд при разглеждането на тази клауза, когато се установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Във връзка с това националната юрисдикция трябва да направи оценка, с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство, и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на продавача или доставчика, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл.3, пар.1 от Директива 93/13.
С решение №С-186/16 на СЕС е прието, че чл.3,пар.1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност и познания на продавача или доставчика в случая банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута.
С решение № 68/29.01.2021 г. по т.дело № 2184/2019 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решение № 136 от 20.01.2021г. по т. дело № 1467/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение, според която: „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/.”
Посочено е, че за да даде този отговор, съдебният състав се е позовал на задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703/, както и на практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.
Съдебният състав е приел, че съгласно чл. 1, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори посочената Директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител. Съгласно чл. 288 ДФЕС директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Съобразно чл. 291, т. 1 ДФЕС държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки по вътрешното право за прилагане на правнообвързващите актове на Европейския Съюз. В изпълнение на това задължение с § 13а, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП посочената Директива е въведена във вътрешното ни право. Поради това и с оглед факта, че разпоредбите на чл. 143, ал. 1, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП са идентични с чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. посочените национални правни норми следва да се тълкуват в тяхната взаимна връзка, в духа и целите на Директивата и съобразно даденото от СЕС тълкуване на чл. 3 – 5 от нея.
Посочено е, че преюдициалните въпроси, по които е било образувано дело С-119/17 на СЕС, се отнасят до тълкуване на разпоредбите на чл. 4, параграф 2 и чл. 3-5 от Директива 93/13/ЕИО в хипотеза на договор за кредит, в който е записано, че кредитът се отпуска и погасява във валута /швейцарски франкове/, но фактически цялата сума е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална валута /румънски леи/, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление. В т. 20 от определението от 22.02.2018г. по дело С-119/17, постановено по чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС, е изразено становище, че кредитът следва да се погасява в чуждестранната валута, независимо, че е предоставен в националното платежно средство и въпреки че договорът предвижда преобразуване на налични по банковата сметка на кредитополучателя ликвидни средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел, че този договор не следва да се приравнява на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешения в постановеното от СЕС решение от 30.04.2014г. по дело С-26/13, EU:C:2014:282. С определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към своето решение по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, параграф 1 и чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. В т. 40 от посоченото решение е прието, че съществува разлика между договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, които трябва да се изплащат в национална валута по прилагания от банковата институция курс „продава“ на чуждестранната валута, от една страна, и договорите за кредит в швейцарски франкове, при които месечните вноски по кредита следва да се погасяват в същата валута, в която е бил договорен, т. е. швейцарски франкове.
Съдебният състав е посочил, че цитираните решения на ВКС са постановени във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, съответно в резервната валута на страна /евро – чл. 29 ЗБНБ/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута /предоставя се кредитен лимит от равностойността в швейцарски франкове на определена сума евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита/ и е поето задължение за погасяване в същата чуждестранна валута. В цитираната практика на ВКС е прието, че в посочената хипотеза кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на страната – евро, с оглед валутния режим на Република България – Паричен съвет /Валутен съвет или Валутен борд/ и именно в тази хипотеза са изследвани критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане на валутния риск само от потребителя - кредитополучател.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от цитираната практика на СЕС и ВКС. С въззивното решение е прието, че в настоящият случай въз основа на сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29484 от 19.11.2007 г., между банката жалбоподател и К. и Д. М. в качеството на кредитополучатели процесният кредит се предоставя в швейцарски франкове – 77578 кв.фр. в размер на равностойността им на 46 325 евро и е поето задължение от кредитополучателите за погасяване в същата чуждестранна валута. Не са формирани изводи на съда, че кредитът е в лева или в резервната валута на страната – евро.
С обжалваното въззивно решение съдът е преценил, че клаузите на чл.6,ал.2 и чл.22 за прехвърляне на валутния риск върху потребителя създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по смисъла на чл.143,т.19/предишна т.18/ от ЗЗД, че същите са неравноправни, тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от които са свързани с цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Формирани са и изводи, че цитираните клаузи не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. Прието е, че с оглед неравноправния характер клаузите на чл.22,ал.1 и 2 и чл.6 , ал.2 от договора са нищожни на основание чл.143,т.19,вр.чл.146,ал.1 ЗЗП. С въззивното решение съдът е формирал и изводи, че клаузите на чл.3,ал.5 от договора относно действащия БЛП на банката за жилищни кредити и чл.12,ал.1 и ал.2 от договора относно правото на банката по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните са нищожни. Изводът е обоснован с обстоятелството, че тези клаузи регламентират едностранна промяна на уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП. Всички тези изводи на въззивния съд са в съответствие с цитираната практика на СЕС и с практиката на ВКС, обективирана в решения на състави по чл.290 ГПК, включително и в цитираното от жалбоподателя.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по втория въпрос от изложението. Съгласно т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Независимо от предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл.280,ал.2 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Вторият въпрос касае правилността на въззивното решение, възприемането на фактическата обстановка от съда и обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това въпросът не е правен и не подлежи на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК. Неустановяване на общото основание по втория въпрос от изложението е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изхода на делото в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъди сумата 2000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 260073/07.05.2021 г. по в.т.дело № 565/2020 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. № 262453/31.05.2021 г., подадена от ответника „Юробанк България” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район Витоша, [улица], № 260, чрез адв. адв.М. В..
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район Витоша, [улица] да заплати на К. Й. М., ЕГН [ЕГН] И Д. Т. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.8, ап.117 сумата 2000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: