Р Е Ш Е Н И Е № 60185 София 03.11.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 552 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 320 от 20.04.2021г. по касационната жалба на „Терем- Холдинг“ ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д., чрез процесуалният представител юрисконсулт А. против въззивно решение № 260795 от 2.6.10.2020г. по в.гр.д. № 4683 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 540134 от 20.11.2018г. по гр.д. № 31639/2017г. на СРС и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от Терем- Холдинг“ ЕАД, като правоприемник на „Военно издателство“ ЕООД против П. Х. С., с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 11 065.89лв., неправомерно начислени и изплатени при начална липса на основание месечни възнаграждения за периода 1.01.2014г.- 26.10.2014г., както и за сумата от 1 004.62лв., неправомерно начислено и изплатено при начална липса на основание за м.01.2015г.обезщетение за оставане без работа по чл.28 от Договор за управление ТД-1/16.01.2013г. и иск по чл.86 ЗЗД за изплащане на сумата от 1 028.72лв., мораторна лихва за периода 18.06.2016г. до 17.05.2017г., изчислена върху сумата от 11 065.89лв.и е потвърдено решението в останалата част и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос за възможността на въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателство в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо една част не възприема. В проведеното съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Изразеното от процесуалния представител на касатора становище е за основателност на касационната жалба. Претендира направените разноски, включително за юрисконсулско възнаграждение. Становището, изразено от процесуалният представител на ответника е за неоснователност на подадената касационна жалба, като желае въззивният акт да бъде потвърден. В предоставения срок представя писмени бележки. Счита, че представеното пред въззивната инстанция влязло в сила решение по гр.д.№ 70034/2015г.на СРС между същите страни следва да бъде съобразено, защото тъждество в предмета на две дела има не само при пълен субективен и обективен идентитет, но и когато „ще бъде разрешен по различен начин правен въпрос, включен в предмета на двете дела“. Твърди, че настоящата хипотеза е такава, защото вече разрешеният спор имплицитно включва предмета на настоящия. Смята, че след като в другото производство ищецът не е оспорил, а е признал иска по основание и размер, неговите непредявени възражения са преклудирани, както ако са били предявени. В този смисъл се позовава на решение по гр.д.№ 1015/2011г. на ІV г.о. Счита че съдът се е произнесъл по всички ангажирани по делото доказателства, че част от съдебната експертиза по делото не следва да бъде кредитирана /защото вещото лице сам си е поставил една от задачите и се е произнесъл по правен въпрос/ и че съдът се е произнесъл по иск с неуточнен от ищеца размер. Претендира направените разноски по представен списък в размер на 1 600лв. за адвокатско възнаграждение, реалното заплащане на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 4.01.2021г., в който сумата е посочена като заплатена в брой. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното : По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя единната и непротиворечива трайно установена съдебна практика, която приема, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато съдът счете, че не следва да цени някое от доказателствата, следва да изложи мотиви за това. В конкретния случай безспорни по делото са били следните факти: На П. С. е било възложено управлението на „Военно издателство“ЕООД, понастоящем „Терем-Холдинг“ ЕАД [населено място], за периода 5.02.2013г. - 27.10.2014г. по силата на договор за управление от 16.01.2013г., сключен с министъра на отбраната, в качеството му на упражняващ правата на държавата в дружество с 100% държавно участие. Съгласно чл.33, ал.2 от Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУП/, приет с ПМС № 112 от 3.06.1003г., неговото месечно възнаграждение се определя чрез: „бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблица, съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица“. Точният размер на дължимото възнаграждение на П. С. за процесния период е установен с прието по делото заключение на счетоводна експертиза, съгласно което същото възлиза на 22 131.78лв. /реалната балната оценка е 5 бални единици, а не 2.5/. Със същото още е установено, че вместо дължимото, той е получил възнаграждение от 33 197.67лв., което е с 11 065.89лв. повече от дължимото му. Законната лихва върху надплатеното възнаграждение, за периода 3.06.2016г.- 17.05.2017г., е 1 074.92лв. Заключението следва да бъде кредитирано напълно, защото е изготвено съобразно поставените задачи, при съобразяване на методиката и критериите, определена в чл.33 от ПРУПДТДДУК, при възприемане на останалите ангажирани по делото доказателства – одитен доклад, баланс на дружеството за периода 31.03.2014г. до 31.12.2014г., стойност на дълготрайни активи за първото тримесечие на 2014г., установените задължения на дружеството към бюджета за 2013г.-2015г., средносписъчен състав на дружеството и съгласно приложение № 2 към чл.33. Настоящият иск с правно основание чл.55, ал., изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 11 065.89лв., неправомерно начислена и заплатена при начална липса на основание сума за възнаграждение за процесния период и 1 004.62лв., неправомерно начислена и заплатена при начална липса на основание през м.01.2015г.сума за обезщетение за оставане без работа по чл.28 от договора за управление, е предявен след като въз основа на възложена от министъра на отбраната одитна проверка е установено несъответствието. При тези безспорни данни, въззивният съд е отхвърлил иска с решаващ мотив за наличие на влязло в сила решение по гр.д.№ 70034/2015г.на СРС, постановено между същите страни /прието от въззивната инстанция/, за което е счел, че се ползва със сила на присъдено нещо, която следва да бъде зачетена. Касае се за решение, постановено в производство с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1,вр. чл.286 ЗЗД, влязло в сила на 25.03.2019г., с което е „признато за установено, че „Терем-Холдинг“ ЕАД /като универсален правоприемник на „Военно издателство“ЕООД/ дължи на П. С. суми над признатите 798.28лв. от СРС до пълния предявен размер от 947.65лв. и над признатите от СРС 1 066.55лв. до пълния предявен размер от 3 052.35лв.“ Заявените претенции в това производство са за 947.65лв., компенсация във връзка с увеличен размер на МРЗ за периода 1.01.2014г. до 20.09.2014г. по договор за възлагане на управление от 16.01.2013г. и 1 066.55лв.,обезщетение във връзка с неспазен срок за предизвестие при прекратяване на същия договор, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№ 41619/2015г.на СРС. Видно от мотивите на постановения съдебен акт, в това производство ответното дружество е признало исковете по основание и размер. Съобразявайки това решение, в настоящето производство, въззивният съд е приел, „въпросът за това какъв е размерът на дължимото на П. С. възнаграждение по договора за управление, респ.за размера на дължимото обезщетение при прекратяването му“ за вече разрешен по гр.д.№ 70034/2015г. на СРС, поради което не може да бъде пререшаван. Настоящият съдебен състав не споделя този извод на въззивния съд. Съгласно установената съдебна практика /вж. например решение по гр.д.№ 4298/2014г. на ІV г.о./ със сила на присъдено нещо се ползва съдебното решение, което признава или отрича съществуването на едно субективно право. В обективните предели на силата на присъдено нещо влиза съществуването на това спорно материално право, което е предмет на делото. Предметът на делото е от непосредствено значение за обективните й предели. В случая, предметът на съдебно установяване по процесия иск по чл.55 ЗЗД е различен от този по чл.422 ГПК /касае се за различни фактически състави/. Заявеното по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД спорно право е наличието на неправомерно начислени и изплатени при начална липса на основание месечни възнаграждения на управителя на дружеството за процесния период, дължимо съгласно сключения договор за управление от 16.01.2013г. Подлежи на установяване – размера на сумата, нейното предаване, получаването й и факта, че при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Предмет на производството по чл.422 ГПК са били различни вземания от процесното – за дължима компенсация, във връзка с увеличен размер на МРЗ, дължим за частично покриващ се с процесния период /от 1.01.2014г. до 20.09.2014г./и за обезщетение във връзка с неспазен срок за предизвестие при прекратяване на договора за възлагане на управление от 16.01.2013г. При това, се касае за вземания, чийто размер се изчислява въз основа на конкретно полученото възнаграждение. При определянето им – предмет на изследване и преценка не е бил въпроса дали реално получения размер на възнаграждение е бил дължим и дали е налице основание за получаването му. Затова не може да бъде споделено направеното от ответната страна възражение за това, че разрешеният спор имплицитно включвал предмета на настоящия и за наличие на обективен идентитет поради разрешаване „по различен начин на правен въпрос, включен в предмета на двете дела“. Въпросът за размера на дължимото възнаграждение съгласно сключения договор не е бил включен в предмета на иска по чл.422 ГПК. Член 422 е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя право за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на конкретно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Съгласно т.10в от ТР № 4/2014г. по т.д.№ № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС – „предмет на делото е съществуването на това вземане по заповедта за изпълнение“ и „обективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират относно неговото съществуване както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване“ /вж.т.9/. В това производство на изследване подлежи доколко направените възражения биха имали за последица погасяване на задължението, за което е издадена заповедта и всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Доколкото силата на присъдено нещо е ограничена до предмета на делото и важи в рамките на същото искане и същото основание, които са били заявени с иска, при наличие на образувани дела между едни и същи страни, които са с различен предмет – не е възможно да счита, че е налице преклудиране на непредявени възражения, поради което и цитираната от ответната страна съдебна практика е неприложима. С оглед изложеното и като намира съобразно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, че поради неправилно прилагане на правилата за изчисляване, неправилно е била формирана балната оценка, съответно неправилно е бил определен размера на дължимото възнаграждение, настоящият съдебен състав счита предявения иск за основателен. П. С., при начална липса на основание, е получил като възнаграждение сумата от 11 065.98лв., която не му се дължи, съгласно сключения договор за управление от 16.01.2013г., съответно недължима е и сумата от 1 004.62лв., неправомерно начислена и заплатена при начална липса на основание през м.01.2015г. като обезщетение за оставане без работа, дължима съгласно чл.28 от договора за управление. Фактът на получаване от ответника на изплатените му от ищеца недължими суми е установен освен със заключението на експертизата и с представени РКО и 10 бр.фишове. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят направени разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 1 900лв., при установени като реално направени такива от 1 912лв., включващи държавни такси 759лв. /497лв.за първата и 262лв.за касационната инстанции/, юрисконсултско възнаграждение от 900лв. /по 300лв.за инстанция/ и 253лв.за възнаграждение на вещо лице. Неоснователни са и исковете следва да се отхвърлят за сумата от 63.89лв., от които 13.31лв., разлика над уважената част от 11 065.89лв.до 11 079.20лв. и 50.58лв., разлика над уважената част от 1 028.72лв.до 1 079.90лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 260795 от 2.6.10.2020г. по в.гр.д. № 4683 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 540134 от 20.11.2018г. по гр.д. № 31639/2017г. на Софийски районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА П. Х. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Терем- Холдинг“ ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д., ЕИК[ЕИК], като правоприемник на „Военно издадетлство“ ЕООД, на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, сумите от 11 065.89лв./единадесет хиляди шейсет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, неправомерно начислени и изплатени при начална липса на основание месечни възнаграждения за периода 1.01.2014г.- 26.10.2014г., от 1 004.62лв./хиляда и четири лева и шейсет и две стотинки/, неправомерно начислено и изплатено при начална липса на основание за м.01.2015г. обезщетение за оставане без работа по чл.28 от Договор за управление ТД-1/16.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2017г., както и 1 028.72лв. /хиляда двадесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, мораторна лихва за периода 18.06.2016г. до 17.05.2017г., изчислена върху сумата от 11 065.89лв., както и сумата от 1 900лв. /хиляда и деветстотин лева/, направени разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.