6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
гр. София, 6 февруари 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Галина Захарова
при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………....... в присъствието на прокурора … Долапчиев ……………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1196 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения П. И. Л. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 78/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Искането се позовава на разпоредбата на чл. 422, ал.1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Осъденият твърди, че Великотърновският окръжен съд не е обсъдил съображенията на защитника за несъставомерност на деянието; че не е изпълнил задълженията си да използва всички процесуални способи за разкриване на обективната истина; че неясното обвинение е лишило подсъдимия от възможност ефективно да се защитава; че делото е било решено от първоинстанционния съд в нарушение на правилата за местна подсъдност; че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, а като алтернативна позиция – приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
В съдебно заседание защитниците (адв. К. и адв. В.) поддържат искането на осъдения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С присъда № 109 от 5.12.2013 г. по н. о. х. д. № 649/2012 г. Великотърновският районен съд е признал подсъдимия П. И. Л. за виновен в това, на 20.05.2011 г. в [населено място] в качеството на длъжностно лице - управител на [фирма] да е присвоил чужди пари в големи размери, поверени в това му качество да ги пази и управлява - сумата от 89 980 лв., собственост на [фирма], поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода. Определил е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е лишен от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за срок от шест години и осъден да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 89 980 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди. В негова тежест са възложени разноските по делото.
С решение № 91 от 4.07.2014 г. по в. н. о. х. д. № 78/2014 г. на Великотърновския окръжен съд присъдата е изменена, като наказанието е намалено на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Процесуално допустимото искане в частта, с която се навеждат доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1-2 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Осъденият твърди, че неяснотата в обвинителния акт относно мястото и начина на извършване на деянието, както направеното изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК, го е лишило от правото да разбере за какво точно престъпление се обвинява, за да има възможност да организира защитата си и ефективно да я осъществява.
Обвинителният акт не е страдал от посочените недостатъци. Той е съдържал подробно описание на всички съществени факти и обстоятелства, в т.ч. за мястото и механизма на деянието. В рамките на процедурата по чл. 287 НПК достатъчно ясно е било формулирано обвинението, а с отлагане на делото, на подсъдимия са били осигурени нужното време и ефективна възможност да упражни в пълнота правото си на защита, което не е понесло ограничения, подкрепящи изтъкнатото основание за съществено процесуално нарушение. По същата линия доводът на осъдения за нарушение на правилата за местна подсъдност, допуснато от първоинстанционния съд, който след изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК не уважил искането на защитника за прекратяване на съдебното производство, следва да бъде отхвърлен като неоснователен със същите съображения, с които законосъобразно го е направил Великотърновският окръжен съд. Като цяло мотивите произтичат от изричната разпоредба на чл. 288, т. 2 НПК, според която съдебното производство се прекратява от първоинстанционния съд, когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд, от специализирания наказателен съд или от военния съд. Следователно въззивният съд поначало не е имал законно основание да отмени присъдата на първоинстанционния съд поради претендираното от защитника нарушение.
Мотивите на въззивното решение не потвърждават и следващото оплакване на осъдения Л., че Великотърновският окръжен съд не е обсъдил основните доводи и възражения.
Осъденият не открива отговор на възражението, че прокурорът е изграждал обвинителната теза единствено на база недостоверните показания на св. М., които били в непреодолимо противоречие с останалите доказателствени източници, а в такава ситуация съдът бил длъжен или да оправдае подсъдимия, или да използва други процесуални способи за разкриване на обективната истина.
От една страна, преценката на прокурора, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, зависи изцяло от неговото вътрешно убеждение (чл. 246 НПК), респ. защитникът не може да оспорва достоверността на доказателствата, на които почива обвинението. От друга страна, искането на осъдения за възобновяване е основано на допуснати съществени нарушения не от прокурора, а от съда при решаване на делото (чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК). Проверката на оплакването не установява осъденият и неговият защитник да са повдигали въпроса за противоречия между показанията на св. М. и други доказателствени материали. Видно от мотивите въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите, които е преценил като непротиворечиви и напълно хармонични както помежду си, така и с писмените доказателства, а обясненията на подсъдимия е оценил като частично недостоверни и убедително опровергани от достоверни доказателствени източници. В искането на осъдения не са посочени и онези конкретни противоречия, за чието изясняване съдът е бил длъжен да използва всички доказателствени възможности, предоставени от НПК, поради което да не е изпълнил стриктно процесуалните си задължения, предвидени в чл. 13 и чл. 14 НПК.
Въззивният съд обстойно е разгледал и аргументите, с които са били оспорвани съставомерни признаци на престъплението. В подкрепа на оплакването си осъденият представя съображения, които са насочени да опровергаят решението на фактическия въпрос за умисъла на подсъдимия от съда по същество, основавайки се на твърденията, че паричните средства, с които се е разпоредил са негови собствени, внесени като допълнителни парични вноски в капитала на [фирма] и след като по същия начин са били върнати парите на другия съдружник – св. М..
При собствен анализ на доказателствените източници, включително обясненията на подсъдимия и с помощта на специализираните заключения на експертите, Великотърновският окръжен съд е приел за фактически установено, че в периода 5.01.2009 г.- 8.11.2010 г. подсъдимият е направил допълнителни парични вноски по смисъла на 134 от Търговския закон, които същият е имал правото да му бъдат възстановени. Паричните средства по тези вноски обаче не са били включени в инкриминирания предмет на престъпление, за което подсъдимият е имал обвинение и за което е бил осъден с присъдата на първоинстанционния съд, потвърдена в тази й част от Великотърновския окръжен съд.
Не е бил пренебрегнат и другият основен довод за липсата на ощетяване на дружеството, мотивирано във въззивната жалба на защитника със съображенията, че подсъдимият внасял непрекъснато парични средства, придобити от дейността на дружеството, които не били осчетоводявани по съответния ред и в случая се е поддържала т. нар. „черна каса”, в която той е внесъл парите.
Тезата е напълно несъстоятелна и основателно е била отхвърлена от въззивния съд. Паричните средства са принадлежали на дружеството, щом са били придобити от търговската му дейност, а неправомерно воденото счетоводство не променя собствеността им и не ги превръща в лични пари на подсъдимия, респ. не му дава правото да се разпорежда с тях като със свои.
В рамките на приетите за установени фактически положения, съдът е извел всички признаци на престъплението, излагайки надлежни съображения. Правната квалификация на деянието по чл. 202, ал. 2, т.1 вр. чл. 201 НК е законосъобразна и от гледна точка на закона не е било допуснато нарушение.
Искането на осъдения за нарушение на чл. 348, ал.1, т. 3 НПК е ОСНОВАТЕЛНО.
Изтъква се явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК с отказа на въззивния съд да приложи чл. 66, ал. 1 НК. Вярно е отразеното в мотивите на Великотърновския окръжен съд, че условното осъждане е една законова възможност, към която съдът пристъпва когато, съобразявайки обстоятелствата по делото и личността на дееца, достигне до убеждението, че за постигане на целите по чл. 36 НК липсва необходимост от ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода, т.е. целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолация на подсъдимия от обществото. При преценката си обаче съдът е длъжен да отчете както степента на обществена опасност на конкретното деяние, чрез което безусловно се характеризира и личността на дееца, така и цялостното поведение на подсъдимия преди и след извършеното престъпление.
Отказът си от приложението на чл. 66, ал.1 НК Великотърновският окръжен съд е подкрепил с единственото съображение, че ефективното изтърпяване се налага, за да се постигнат целите на наказанието с оглед „зачестилите напоследък присвоителни посегателства върху чуждата собственост” и видимо отдавайки незаконосъобразно приоритет на генералната над индивидуалната превенция. Мотивите на решението разкриват поредица от конкретни и доказани обстоятелства, очертаващи личността на подсъдимия - чисто съдебно минало, което свидетелства за изолиран случай на извършено престъпление, положителни характеристични данни, семейното положение, наличието на нетрудоспособен родител, заболявания, негови и на майка му, с която живее. Въззивният съд е игнорирал от комплексното си обсъждане установеното по делото обстоятелство, изиграло улесняващо влияние за мотивацията на подсъдимия, че св. Г. М. М. – другият съдружник, е получила няколко дни преди деянието на подсъдимия суми, внесени при увеличението на капитала на дружеството. Ето защо, Върховният касационен съд намира, че преценката на данните за личността на подсъдимия Л., направена и чрез конкретно извършеното от него престъпление, позволяват заключение, че липсва стриктна необходимост той да бъде отделян от досегашната си среда и реално изолиран от обществото. Целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и чрез условното наказание, каквато възможност следва да бъде дадена с приложението на чл. 66, ал. 1 НК при подходящия и достатъчно дълъг изпитателен срок от четири години. В съчетание с кумулативно определеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за максимално възможната продължителност от шест години с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК, съвкупната санкция е в състояние да постигне както поправянето и превъзпитанието на дееца, така и предупредително възпиращото въздействие върху подсъдимия и останалите членове на обществото. Въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл.
В частта, с която Великотърновският окръжен съд е потвърдил осъждането на подсъдимия Л. да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди на гражданския ищец [фирма] в искането не са изложени доводи, поради което не се налага да бъде изрично обсъждана.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 78/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
ИЗМЕНЯ решение № 91 от 4.07.2014 г. по в. н. о. х. д. № 78/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, като отлага изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия П. И. Л. в размер на три години лишаване от свобода за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Оставя без уважение искането в останалата му част.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |