4 Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 21 април 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети и пети февруари две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Божидар Джамбазов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №102 по описа за 2015 година Производството е за възобновяване на нохд.№871/2014 г. на Районен съд гр.Сливен и внохд.№308/2014 г. на Окръжен съд гр.Сливен, образувано по искане на осъдения Ю. К. Х.. В съдебно заседание , искането с доводи за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието ,се поддържа от осъдения лично и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона,а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 22.10.2014 г. постановено по внохд.№308/2014 г. на Окръжен съд гр.Сливен е потвърдена присъда по нохд.№871/2014 г. на Районен съд гр.Сливен,с която подсъдимия тогава Ю. К. Х. и още три лица са признати за виновни ,в периода 8.04.2014 г.-14.04.2014 г. в [населено място] , в условията на продължавано престъпление ,за някои от подсъдими при опасен рецидив,а за Х. при условията на повторност ,след предварителен сговор , използване на МПС и технически средства извършили кражба на вещи -800 метра линеен кабел на стойност 30 643,20 лв. собственост на [фирма] С. ,като вещите не са били под постоянен надзор и кражбата е в големи размери ,поради което и на основание чл.195 ал.2 вр. с ал.1т.2,т.4 ,т.5 и т.7 НК вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.54 НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години ,което на основание чл.58 а ал.1 НК е редуцирано до две години.На основание чл.25 ал.1 НК вр. с чл.23 ал.1 НК на осъдения Х. е определено общо най-тежко наказанието по влезлите в сила присъди по нохд.№1402/2013 г. и по нохд.№1168/2013 г. , и двете на Районен съд гр.Сливен ,като общото наказание е в размер на осем месеца лишаване от свобода ,което е приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието , и е зачетено предварително задържане считано от 14.05.2014 г. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Х. : В саморъчно подаденото искането(въззивна жалба) ,осъдения твърди ,че квалификацията на извършеното от него е неправилна,тъй като той е извършил кражбата за първи път и следва да се квалифицира по чл.195 ал.1 НК.Твърди също ,че двама от останалите съподсъдими са рецидивисти и наказанията им не се различават от неговото ,което било „неправомерно”. Защитата на Х. претендира съществени процесуални нарушения в обвинителния акт ,където неправилно била изписана квалификацията на извършеното деяние и поддържа оплакванията му посочени по горе. Доводите и на осъдения и на защитата му са неоснователни и това е така защото: Вярно е ,че обвинителния акт е пестелив от към аргументи ,за правната квалификацията на извършеното от всеки от подсъдимите тогава,но по отношение на Х. са посочени и двете му осъждания(за кражби),съобразени са разпоредбите на чл.28 и чл.30 НК ,както бе посочено по горе съдът е съобразил ,че престъпленията по нохд.№1402/2013 г. и по нохд.№1168/2013 г. са в съвкупност,т.е. налице е едно осъждане ,поради което и правилната квалификация на извършеното е като повторност и във вр. с т.7 на ал.1 на чл.195 НК. Доводите на осъдения нямат основание ,защото отразеното в писмената въззивна жалба няма опора в данните по делото-Х. е осъждан общо три пъти за кражби,като последните две са съвкупност.Квалификацията на сега извършената кражба е по ал.2 на чл.195НК, във връзка с квалифициращото обстоятелства големи размери,а не във връзка със съдимостта му. Наказанието определено на Х. е колкото и на тези осъдени ,с квалификация на деянието по чл.196 ал.1 НК ,защото е отчетен личния му принос за извършеното престъпление, обстоятелството ,че наказанието е определено в предвидения в закона(чл.195 ал.2НК ) минимум ,с редукцията на чл.58 а ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение(по отношение на осъдения Ю. К. Х.) , при спазване на процесуалните правила и закона ,а искането на осъдения неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. К. Х. за възобновяване на нохд.№871/2014 г. на Районен съд гр.Сливен и внохд.№308/2014 г. на Окръжен съд гр.Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :