О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     № 372   гр. София, 14.11.2008 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 413   по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по „частна жалба” на „З” АД, гр. П. чрез процесуалния му представител адв. Г срещу определение № 355 от 31.07.2008г. по ч. гр. д. № 605/2008г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, ІV в. гр. с., в която са инкорпорирани частна касационна жалба и частна жалба срещу посоченото определение в различните му части. С частната касационна жалба се обжалва въззивното определение в частта, с която е оставено в сила определение от 11.06.2008г. по гр. д. № 230/2008г. на Плевенски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника В поради недопустимост на иска. Частният жалбоподател поддържа становище, че в посочената част определението е незаконосъобразно. Неправилно съдът е приел, че В. А. Д. не може да бъде самостоятелна страна в производството. Според частния жалбоподател определянето кой да бъде надлежен ответник в производството е право на ищеца и зависи от твърдените факти и обстоятелства в исковата молба, а в конкретния случай се твърди, че физическото лице В. Д. владее и ползва процесния автомобил. В писмено изложение частният жалбоподател релевира доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – Плевенски окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С частната жалба се обжалва определението на Плевенски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по ч. гр. д. № 605/2008г. на Плевенски окръжен съд в останалата част поради недопустимост на частната жалба на „З” АД в несъстоятелност, гр. П. против определението на Плевенски районен съд от 11.06.2008г. в частта, с която е прекратено производството пред Плевенски районен съд по иска срещу „А” Е. , гр. С. и на основание чл. 81 от ГПК /отм./ делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Поддържа се становище за незаконосъобразност на определението на Плевенски окръжен съд в посочената част, тъй като съдът не е съобразил, че пътят на защита е преграден пред сезирания съд. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на Плевенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „А” Е. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Л оспорва частната жалба, поддържа становище, че правилно съдът е приел, че В. А. Д. като физическо лице не може да бъде самостоятелна страна в процеса като ответник и че законосъобразно производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:   По частната касационна жалба: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Плевенски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила определение от 11.06.2008г. по гр. д. № 230/2008г. на Плевенски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника В поради недопустимост на иска, е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция в посочената му част до касационно обжалване, е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. От данните по делото може да се направи извод, че същественият процеусалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, е за начина на определяне на ответника в гражданския процес. Предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не е налице. Съобразно посочената разпоредба същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос е наложено от непълнота в закона или е свързано с тълкуване на закона, на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Практиката на ВКС по отношение на въпроса за начина на придобиване на качеството главна страна в процеса е единна и безпротиворечива, поради което определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да потвърди определението на Плевенски районен съд в частта, с която производството по отношение на В. А. Д. е прекратено, въззивният съд е приел, че В. Д. не може да бъде самостоятелна страна в производството и дори същият да упражнява фактическа власт върху претендираната вещ, той осъществява владение за юридическото лице, което представлява, а не лично за себе си. Обжалваният съдебен акт в посочената му част е неправилен. Ищецът определя страните в процеса чрез предявения от него иск, като посочва от чие име и срещу кого предявява иска. Страната се индивидуализира съгласно изискванията на чл. 98, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./ и чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства относно претендираното от ищеца или отричаното от ответника право. Тъй като процесуалната легитимация на страните зависи от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, тя се обуславя от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. В конкретния случай ищецът твърди, че „А” Е. , гр. С., представлявано от В. А. Д. , и лицето В. А. Д. ползват и владеят процесното МПС без правно основание. Предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, се налага изводът, че ответниците „А” Е. , гр. С. и В. А. Д. са процесуално легитимирани като ответници по предявения ревандикационен иск. Въпросът дали В. Д. упражнява фактическа власт върху претендираната вещ, осъществявайки владение за юридическото лице, което представлява, или лично за себе си, или лично за себе си и за дружеството, е въпрос по съществото на спора, на който съдът следва да отговори при постановяване на решението си. Въз основа на изложените съображения определенията на Плевенски окръжен съд и Плевенски районен съд следва да бъдат отменени в частта за прекратяване на производството по отношение на ответника В.   По частната жалба: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Плевенски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по ч. гр. д. № 605/2008г. на Плевенски окръжен съд в останалата част поради недопустимост на частната жалба на „З” АД в несъстоятелност, гр. П. против определението на Плевенски районен съд от 11.06.2008г. в частта, с която е прекратено производството пред Плевенски районен съд по иска срещу „А” Е. , гр. С. и на основание чл. 81 от ГПК /отм./ делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК /чл. 213, б. „а” от отменения ГПК/, поради което частната жалба е процесуално допустима. За да прекрати производството въззивният съд е приел, че частната жалба относно изпращане на делото за разглеждане от друг равен по степен съд е недопустима, тъй като не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението в посочената част е неправилно. В чл. 213, б. „а” от ГПК /отм./ и чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК се предвижда обжалване на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Към прекратителните определения се причисляват и тези, с които производството по делото се прекратява пред сезирания съд и се препраща по подведомственост на административен орган - чл. 10 от ГПК /отм./, чл. 15 от ГПК или подсъдност на друг съд - чл. 92 и чл. 93 от ГПК /отм./, чл. 118 от ГПК. Въпреки, че в посочените хипотези се запазва висящността на производството, пътят за защита е преграден пред сезирания съд, поради което определението за прекратяване и изпращане на делото на друг съдебен или административен орган подлежи на обжалване пред въззивния съд. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по дело № 1/2001г. на ВКС на РБ, ОСГК, т. 5. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Плевенски окръжен съд в горепосочената част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ изцяло определение № 355 от 31.07.2008г. по ч. гр. д. № 605/2008г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, ІV в. гр. с. и вместо това постановява: ОТМЕНЯ определение от 11.06.2008г. по гр. д. № 230/2008г. на Плевенски районен съд, ІХ граждански състав в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника В поради недопустимост на предявения срещу него иск. ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба на „З” АД в несъстоятелност, гр. П. срещу определението от 11.06.2008г. по гр. д. № 230/2008г. на Плевенски районен съд, ІХ граждански състав в частта, с която е прекратено производството пред Плевенски районен съд по иска срещу „А” Е. , гр. С. и на основание чл. 81 от ГПК /отм./ делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.