Р Е Ш Е Н И Е № 45 София 10.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 7724/2013 година. Производството е по чл.303 ал.1, т.2,предл.2 ГПК . Образувано е по молба на С. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 68 от 01.07.2011 год., постановено по гр. дело № 97/2011 год. на Разградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 29 от 07.03.2011 год.,постановено по гр.д.№ 76/2010 год. на Районен съд - Исперих,с което са отхвърлени предявените от С. И. Д. против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 КТ,чл.261 КТ,чл.262,ал.2 във вр.чл.150 КТ за заплащане на сумата 2880 лв.за периода 15.10.2008 год.-15.09.2009 год. За да обоснове исканата отмяна молителят е приложил влязло в сила споразумение по нохд № 374/2013 год.на РС-Разград и влязло в сила решение по а.н.д.№ 201/2012 год. на Районен съд – Исперих,за които в обстоятелствената част на молбата се твърди,че удостоверяват „лъжливи показания” на свидетеля Х. И. Х.,работил като мениджър на дружеството и подбирал персонала относно факта за заплащане на процесната сума-дължимо и неизплатено трудово възнаграждение,приети от решаващата инстанция по настоящия правен спор и довели до грешни правни изводи.Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] ,чрез пълномощника си адв.Т.К. е на становище,че същата е неоснователна,тъй като дадените свидетелски показания от лицето Х. пред въззивната инстанция не променят извода на съда,че не е налице правоотношение между страните,поради липса на договор. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.2 ГПК от заинтересована страна,срещу съдебен акт,попадащ в обсега на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е прието ,че между страните не е било налице трудово правоотношение,тъй като договорът за извършване на услуга с личен труд от 20.11.2008 год.не е подписан от представител на ответното дружество,поради което претендираните суми не се дължат. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.2, предл.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетел, върху които е основано решението. В тези случаи неправилността на решението е породена от извършено престъпление, което престъпление обаче трябва да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда или съдебно решение по иск с правно основание чл.124,ал.4 ГПК, с което да е признато за установено престъпно обстоятелство - даване на неверни свидетелски показания. Необходимо е показанията , за които свидетелят е признат за виновен да са в пряка причинна връзка с резултата по съдебното решение. Тези условия в случая са налице.Н.о.х.д. № 374/2013 г. на РС-Разград е приключило със споразумение по реда на чл. 384, ал. 1 НПК, сключено между Х. И. Х. и РП-Р., затова че на 13.06.2011 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление на три пъти пред Окръжен съд-Разград, устно, в качеството на свидетел Х. И. Х. съзнателно е потвърдил неистина в съдебни заседания,както следва: по в.гр.д. № 97/2011 г., заявявайки: „Този договор,който ми предявихте не ми е познат.Не разпознавам положените под договора подписи”, като е прието за безспорно и категорично установено, че с деянието си подсъдимият Х. И. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „лъжесвидетелстване” по смисъла на чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е определено по вид и размер наказание по отношение на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК - пробация с конкретно определени мерки.Именно потвърдената от Х.,в качеството му на свидетел пред ОС-Разград неистина ,относно подписването на договора от 20.11.2008 год.за ответното дружество е взета предвид при формиране на решаващия правен извод за неоснователност на иск – липса на доказателства за наличие на договорни отношения между страните за исковия период. Налице са предпоставките на 303, ал. 1, т. 2, предл.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото на Окръжен съд-Разград за ново разглеждане от друг състав от фазата по събиране на доказателства Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязло в сила съдебно решение № 68 от 01.07.2011 год., постановено по гр. дело № 97/2011 год. на Разградски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Разградски окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата по събиране на доказателства. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: