Р Е Ш Е Н И Е № 105 София 25.09.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …шестнадесети септември …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …ИВАЙЛО СИМОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 438.. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения С. З. Я. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 1/25.02.2020 г. по нохд № 92/2019 г. на Районен съд гр. Бяла поради неучастието му в наказателното производство. В последствие, на същото основание са постъпили искания за отмяна на присъдата и от осъдените А. Ю. Ю. и Р. А. А., които са присъединени към образуваното касационно дело. В съдебно заседание осъдените и техните защитници поддържат подадените искания. Освен съображения за наличие на основанието по чл. 423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство, защитниците на осъдените Ю. и А. излагат доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното и съдебното производства, относими към основанието по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира за основателно единствено искането на осъдения Я. и предлага производството да бъде възобновено само по отношение на него. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по нохд № 92/2019 г. на РС гр. Бяла, установи следното: С присъда № 1/ 25.02.2020 г. Районният съд в гр. Бяла признал подсъдимите С. Я., А. Ю. и Р. А. за виновни в извършване на престъпления по чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.А от НК и по чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, като за всяко от тях наложил съответно наказание, а на осн. чл. 23 от НК им определил общи наказания от по три години и шест месеца лишаване от свобода. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 12.03.2020 г. Исканията и на тримата осъдени са процесуално допустими, тъй като са депозирани в законния шестмесечен срок от узнаване за постановената присъда. По същество е основателно само искането на осъдения С. Я.. Досъдебното производство е образувано на 17.05.2016 г. по обединени три полицейски преписки по сигнали на трима пострадали за извършени кражби на 9/10.04.2016 г. На 11.04.2016 г. А. Ю. е дал обяснения по ЗМВР и с протокол за доброволно предаване е предал регистрационните табели на отнетия л.а. „Хюндай“. Предприети са действия по издирване на Я. и А., за да бъдат разпитани като свидетели, но местонахождението им не е установено и с постановление на прокурора от 07.07.2017 г. производството по делото е спряно. След възобновяването му, с постановления от 03.05.2018 г. и от 24.10.2018 г. Р. А. е привлечен като обвиняем и е разпитан по повдигнатото обвинение по чл. 196 ал.1 т.2 от НК. Процесуално следствените действия са извършени в присъствие на защитник. С постановление от 15.05.2018 г. е привлечен като обвиняем по чл. 196 ал.1 т.2 от НК и е разпитан и А. Ю.. Призован е за предявяване на разследването на 26.10.2018 г., но не се е явил. От материалите по делото се установява, че С. Я. е търсен на постоянния му адрес, но не е намерен. Обявен е за местно издирване за установяване на адрес с цел призоваване за разпит като свидетел, но издирването не е дало резултат. Изяснено е, че той живее във Франция, тъй като през м.януари 2018 г. е подал заявление за издаване на лична карта в посолството ни в Париж, но е пребивавал и в страна, като има данни за напускането й през ГКПП „Дунав мост“ на 13.06.2018 г. Първоинстанционното производство е образувано на 27.03.2019 г. по внесен обвинителен акт срещу тримата подсъдими. Подсъдимите са призовавани от известните по делото адреси за връчване на обвинителния акт, за провеждане на разпоредително заседание и за съдебно заседание, но не са намерени. Производството е проведено по реда на чл. 269 ал.3 т.2 от НПК, с участие на служебни защитници. От така изложените данни е очевидно, че осъденият Я. изобщо не е бил информиран за образуваното досъдебно производство, за привличането му като обвиняем, за внасянето на делото в съда с обвинителен акт, за проведеното съдебно производство и за постановената присъда. Същото не важи за осъдените Ю. и А., които са привлечени като обвиняеми на досъдебното производство и са дали обяснения по обвинението. По отношение на двамата е взета мярка за неотклонение „подписка“, която те са нарушили, като са напуснати местоживеенето си без разрешение на органа на досъдебното производство. Разпоредбата на чл. 423 ал.1 от НПК изисква делото да бъде възобновено когато осъденият не е участвал в наказателното производство, освен ако се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство и поради това е невъзможно да се изпълни процедурата по чл. 247б ал.1 от НПК, както и когато тя е изпълнена, но той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини. В случая, хипотезата на укриване по отношение на осъдения З. не може да се обсъжда, доколкото той не е имал познание за обвинението срещу него. Налице са основанията за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената присъда, като делото следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Като взе предвид обстоятелството, че З. е осъждан многократно за извършени престъпления срещу собствеността, както и че е пребивавал продължително време извън границите на страната, касационният състав намери, че по реда на чл. 423 ал.4 от НПК следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като е налице реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление ако бъде освободен от затвора. По отношение на осъдените Ю. и А. не е налице основанието по чл. 423 ал.1 от НПК за възобновяване на делото. Те са знаели за воденото срещу тях наказателно производство, напуснали са местоживеенето си без разрешение на органите на досъдебното производство и са се укрили, като така сами са се лишили от правото лично да участват в процеса. Подадените искания следва да бъдат оставени без уважение. В тях осъдените се позовават единствено на обстоятелството, че съдебното производство е проведеното в тяхно отсъствие и искат възобновяване му, за да сключат споразумение с прокурора. Поради това наведените в съдебното заседание пред ВКС доводи от защитата за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са неотносими към предпоставките по чл. 423 ал.1 от НПК и касационният състав не им дължи отговор. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 92/2019 г. по описа на Районен съд гр. Бяла по отношение на осъдения С. З. Я.. ОТМЕНЯ присъда № 1/ 25.02.2020 г. в частта, с която подсъдимият С. З. Я. е признат за виновен и осъден за извършени престъпления по чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.А от НК и по чл. 216 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК и на осн. чл. 23 ал.1 от НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което на осн. чл. 57 ал.1, чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. ВРЪЩА делото по отношение на С. З. Я. на прокурора за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. На основание чл. 423 ал.4 от НПК взема мярка на неотклонение „задържане под стража“ по отношение на С. З. Я.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените А. Ю. Ю. и Р. А. А. за възобновяване на нохд № 92/2019 г. по описа на Районен съд гр. Бяла поради неучастието им в наказателното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: