2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 654/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр.София, 19.12. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЛЮБКА АНДОНОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 654/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 207 от 14.05.2012 год., постановено по гр.дело № 555/2011 год. в частта, с която е потвърдено решение № 86 от 21.04.2011 год., постановено по гр.дело № 403 по описа за 2009 год. на Районен съд Ботевград, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Л. Н. Д., Б. Г. С. и Н. Г. С. срещу Ц. А. Ц., Ц. И. М., С. Д. С., Л. И. Ф., Ц. И. М., С. К. И., И. К. И., В. Г. И., Л. М. Д. и В. М. Г., за установяване, че ищците са собственици на част от имот пл.№ 2442 от 423 кв.м., които са извън регулационния план на Б., Софийска област, за който имот ищците твърдят, че са придобили по давност, като са го владели наследодателят им – Г. С. Д. и Д. С. Д., а след това и наследниците им. Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Л. Н. Д. от Б., представлявана от адвокат Г. Д., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е необосновано, неправилно поради противоречие на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответниците по касация Н. Г. С., Б. Г. С., Ц. А. Ц., С. Д. С., Л. И. Ф., Ц. И. М., С. К. И., И. К. И., В. Г. И., Л. М. Д., В. М. Г., всички от Б. и Ц. И. М. от [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че имот с пл.№ 2442 в кв.208 по плана на Б. от 1961 год. е нанесен като контур, без да е даден № на имота и площта между очертанията графично измерена е 1500 кв.м. според приетите съдебно-технически експертизи като в плана от 1991 год. имотът е нанесен с номер и граници, отредени са за него УПИ І и УПИ ІІ /за които искът по чл.124, ал.1 ГПК е уважен и въззивното решение като необжалвано е влязло в сила/, при което площ от 423 кв.м./процесната/ попада и звън регулация – в имот 054101. Взето е предвид, че с решение № 17 от 22.07.1999 год. на ОСЗГ-Б. и скица № Ф02943/01.06.2009 год. имот № 54101, представляващ нива от 2.354 дка е възстановен на наследниците на Д. И. Д./ответниците по спора/. Съобразено е, че съгласно нотариален акт № 1, том ІІ, дело № 3 от 10.01.1973 год. на районния съдия при Районен съд-Ботевград Стамен Д. И. /наследодател на ищците/ е придобил собствеността на дворно място в Б. от 1350 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда като една от границите е зеленчуковата градина на ТКЗС”Б. комуна”, при което част от имот с пл.№ 2442 се застъпва с имот № 054101 извън регулация, поради което е променила предназначението си в селскостопански имот – за това придобиването на имот на ТКЗС чрез прекъсване фактическата власт на селскостопанската организация и установяване на своя от ищците в исковия период е прието за правно невъзможно по аргумент от нормата на чл.86 ЗС. Освен това е отчетено, че не е установено своене в десетгодишен период и след възстановяване на земеделската земя през 1999 год., поради което установителният иск за собственост е приет за недоказан. С определение № 295 от 31.05.2013 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса за възможността да бъде придобит по давност имот по чл.19 ЗСПЗЗ и кои имоти попадат в приложното поле на посочената правна норма както и за доказателствената тежест при предявен установителен иск за собственост при позоваване на придобивна давност. Касационната жалба е допустима и формално редовна като се зачита бланкетния характер на същата с възпроизвеждане само текста на нормата на чл.281, т.3 ГПК без да се навеждат конкретни оплаквания. По въпроса, по който в производството по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл.291 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение намира следното: Възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя изрично е предвидено в чл.12, ал.1 З./отм./ и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и замята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане в сила на ЗСПЗЗ, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, респ. не намира приложение чл.19 ЗСПЗЗ, която разпоредба се отнася само за земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – чл.154 ГПК. Правилно е приложен материалния закон – чл.79, ал.1 ЗС и чл.19 ЗСПЗЗ, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. ,че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира за настъпили. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите, до които въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Отделен е въпросът, че и във въззивната жалба няма конкретни оплаквания (същата дословно е възпроизведена в касационната жалба), при което ограниченият въззив съгласно чл.266 ГПК не е средство за поправяне собствените процесуални пропуски на жалбоподателя при попълване на делото с доказателства и посочване на доводи и възражения, които са преклудирани. Липсват достатъчно доказателства Върховният касационен съд като съд по правото да реши спора по същество или да отмени въззивното решение тъй като не са доказани фактически обстоятелства по спора с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл.288 ГПК, поради което не следва да се обсъжда и приложената съдебна практика. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 207 от 14.05.2012 год., постановено по в.гр.дело № 555/2011 год. по описа на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ