Р Е Ш Е Н И Е № 454 София, 14.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 467 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 570 от 13.07.2012г. по касационна жалба на Д. Г. С., в качеството му на ЕТ-“Д.-Д. С.” е допуснато касационно обжалване на решение от 22.12.2011г. по гр.д.№ 15076/2010г. на СГС, с което е оставено в сила решение № І-47-9 от 07.03.2010г. по гр.д.№ 12857/2007г. С последното са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС и чл. 59 и 86 ЗЗД против [фирма] [населено място] за премахване на две разпределителни касети поставени в собствения му имот ресторант “Ч.” в южен парк [населено място], които обслужват осветлението на парка, за заплащане от ответното дружество на сумата 6 000 лв. обезщетение за лишаване от ползване и мораторна лихва върху тази сума в размер на 100 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – Закон за енергетиката, тъй като разпределителните касети не следва да се третират като енергиен обект и за тях не възниква законов сервитут и за необоснованост Ответникът по касация [фирма] не взема становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. По делото е безспорно установено, че ищецът с договор от 23.09.1999г. и допълнително споразумение към него от 2001г. е станал собственик на обект ресторант “Ч.” в Ю. парк”, че в предверието на тоалетната, на 1,05 м. от санитарен възел са монтирани разпределителни касети с размери 2,50х120х1,5, които служат само за осветлението на Ю. парк и не обслужват обекта. От разпита на св. К. се установява, че поради местонахождението им и това, че предверието е тясно, а и с оглед предназначението им, те не могат да бъдат почиствани, а това е причина за налагане санкции от Х.. РС е приел, че не е установено кой е собственик на двете касети, поради което не може да се установи дали ответното дружество създава пречки на ищеца за упражняване правото му на собственост. Въззивният съд е приел, че разпределителните касети са били изградени при действие на Закона за електростопанството и са съставлявали държавна собственост. При влизане в сила на ЗЕЕЕ от 1999г. /отм/ пар.1 т.17, респективно пар.1 т.23 от ЗЕ това съоръжение е съществувало и се счита енергиен обект, за който на осн. чл. 60, ал.2 ЗЕЕЕ е възникнал сервитут, запазил действието си на основание пар.26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ. При закупуване на обекта по приватизацията, ищецът не е придобил правото на собственост върху касетите на основание пар. 67,т.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм/ Установеният със закона сервитут задължава ищеца да държи в имота си разпределителните касети. Не е налице неоснователно действие, поради което е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС и поради това и другите два иска за неоснователно обогатяване и за обезщетение за забавено плащане са отхвърлени като неоснователни. Поставеният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е дали във всички случаи енергиен обект се ползва със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв и в случаите, когато се нарушават строителни правила и норми за изграждане на обекта, за отстояние и за безопасност. С пар.1 т.23 от ЗЕ, респективно пар.1 т.17 от ЗЕЕЕ /отм/ е дадено определение на “енергиен обект”. Такъв е всеки обект, който произвежда, или посредством който се преобразуват параметрите и вида на ел.енергията, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, както и съоръженията, с които тя се разпределя без сградните инсталации на потребителите. Вида на обектите и минимално установения по закон сервитут са определени с приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 16 ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., изм. и доп., бр. 77 от 2.09.2008 г. В т.8 към това приложение като енергиен обект са посочени разпределителните касети и е определен минималния сервитут за тях, т.е. те като съоръжение представляват енергиен обект, за който е установен от закона сервитут. За да се приеме, че енергиен обект е съществуващ и заварен от Закона за енергетиката следва запазването му да отговаря на строителните правила и норми и на правилата за безопасност, Такива са съществували. Изграждането на енергийни обекти при действието на Закона за електростопанството /ЗЕ/ в сила до 20.07.1999г. е следвало да става по реда на З. /чл. 8 от ЗЕ/ и Правилника за капитално строителство /чл. 8 от ППЗЕ/ от Съгласно чл. 53, ал.1 от З. и чл. 48,ар.1,т.12 от ППЗТСУ, сервитутните ивици на подземните съоръжения извън уличната мрежа се предвиждат с уличния регулационен план, а ПКС изисква проект и инвеститорски контрол и приемане на обекта. За съществуващите енергийни обекти към момента на влизане в сила на Закона на енергетиката и енергийната ефективност чл. 60 установява законов сервитут. Установеният със закон сервитут обаче е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност. Ако те не са спазени, не възниква сервитут и изградения обект смущава правото на собственост. /В този смисъл Р № 20 от 12.04.2010г. по гр.д.№ 3514/2008г. ІІІ гр.о. по чл. 290 ГПК/ По касационната жалба: В съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът признава, че преди около година ответното предприятие е демонтирало разпределителната касета. Това ново обстоятелство следва да се съобрази при постановяване на решението. Поради това, че преченето е преустановено, предявеният негаторен иск следва да остане отхвърлен, т.е. следва да се потвърди решението в тази част. На ищеца обаче следва да се присъдят деловодни разноски, тъй като касетите са премахнати в хода на процеса. Искът по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване за периода 15.05.2002г. – 15.05.2007г. е недоказан, поради което е неоснователен. Не е определен средния пазарен наем за площта, която са заемали двете касети. Назначената ССЕ е определила само мораторната лихва върху претендираната сума, но не е определила средния пазарен наем. В този смисъл претенцията е недоказана и като краен резултат, правилно отхвърлена. Като последица от това е неоснователна и акцесорната претенция за обезщетение за забава. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, но на касатора следва да се присъдят разноски за иска по чл. 109 ЗС за всички инстанции, тъй като ответникът е станал причина за предявяване на иска и по аргумент от чл. 78, ал.2 ГПК. Общият размер на разноските по този иск е 2723 лв., като се съобрази неоснователността на иска по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.12.2011г. по гр.д.№ 15076/2010г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на ЕТ-“Д.-Д. С.” деловодни разноски в размер на 2723 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: