Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * доказателства * държавна собственост * акт за държавна собственост * отчуждаване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 117
София, 14.07.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 847 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

ДП ”Н. к. ж. и.” С., чрез адв.Б. Д. АК –П. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 107 от 04.03.2010 год. по гр.възз.д. Nо 971/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд по отхвърления иск чл. 108 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон , съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК след като е прието, че поставения процесуално-правен въпрос – за доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 година , в конкретния случай на отчуждаване , извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година /ЗОНИДОП-отм./ налага произнасяне от страна на ВКС поради значението на същия за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна [фирма] [населено място] , с което се оспорва по същество релевираните основания за отмяна .
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС , заявен от ДП „Н. к. ж. и.” С. като процесуален субституент на Д. , да се признае за установено по отношение на [фирма] [населено място] /при участието на 3-то лице помагач [община]/, че е собственик на терен от 7000 кв.м., обособен в парцел *. от кв. 1 по плана на [населено място], [община], като част от ж.п.терен от 31 053 кв.м.- р-н на ж.п. спирка [населено място] като ответника –търговско дружество [фирма] [населено място] бъде осъдено да предаде владението на същия, на основание чл. 108 ЗС.
За да отхвърли иска , решаващият състав на съда е приел, че не може да бъде зачетен като годно доказателство, легитимиращи държавата като собственик на процесния недвижим имот А. Nо 44- А/ 20.12.1993 година, тъй като не е доказано вписаното основание за придобиване правото на собственост- отчуждение по ЗОНИДОП от 1885 година/ отм./.
Поставеният въпрос- за доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 година , в конкретния случай на отчуждаване , извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година /ЗОНИДОП-отм./ е специална хипотези в рамките на зададения процесуален въпрос за зачитане формалната доказателствена сила на А. и вписаните в него обстоятелства и изисква , и налага тълкуване на правни норми на отменения ЗОНИДОП от 1889 година, поради съществуващата празнина на съвременните правни разрешение в рамката на основанията за придобиване право на собственост на държавата при отчуждаване , поради което произнасянето на ВКС би било както от значение за точното приложение на закона , така и за развитие на правото.
С постановено решение по чл. 290 ГПК Nо 601 от 29.09.2010 година по гр.д. Nо 504/2009 година , ВКС- I отделение е дал тълкуване по приложимостта на ЗОНИДОП /отм./, което настоящия състав споделя.
Законът за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година , съдържа общи правила за отчуждаване на недвижими имущества от държавата, както и специални правила. Последните касаят т.е. мълчаливо отчуждаване ,когато собственикът на терена няма възражения и се издава административния акт по чл. 47 или по съдебен ред по чл. 17 от закона . При отчуждаването и в двете хипотези, следващото се обезщетение на собственика не е условие за настъпване на вещно-правния ефект. Съдебната практика на ВКС, повлияна от разрешенията на френската юриспруденция, е възприела и разбирането за т.н. „фактическо отчуждаване”, при което вещно-правният отчуждителен ефект настъпва със завземането на имота от администрацията, дори без да се изпълняват формалностите на закона.
Това разбиране налага извод , че доколкото за конкретен недвижим един имот е издаден А., в който за придобивно основания е посочено отчуждаване по ЗОНИДОП/ отм./, то презумптивната доказателствена сила на акта за държавна собственост по принцип следва да бъде зачетена доколкото е налице закон или княжески указ, с който се прогласява обществената полза, издаден акт на окръжния управител за определяне на обема необходим терен / земя , издава се административен акт или съдебно решение , или са налице категорични данни за фактическо завземане на отчуждените имоти.
Като е приел обратното, че не са налице доказателства за извършеното отчуждаване по ЗОНИДОП/ отм./ ,поради което и не може да се зачете доказателствената сила на А., въззивният съд е допуснал неправилно приложение на закона.
При данните по делото и с оглед доводите на страните , касационната жалба по същество се явява неоснователна от гл.т. на постановения краен правен резултат- отхвърления ревандикационен иск на НК ’Ж. и.”- С. срещу [фирма] [населено място].
Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗБДЖ / действал до 1.01.2001 година / земята и обектите на железопътната инфраструктура, предоставени на Б. за извършване на товарни и пътнически превози, са публична държавна собственост. С чл. 3 от ЗЖТ е установено, че обектите на железопътната инфраструктура и земята върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им са публична държавна собственост, чието ползване е предоставено на НК „Ж. и.”.
При изложените съображения по приложението на ЗОНИДОП/ отм./ и липсата на промяна във виждането на съдилищата , че А. не може да се приеме за титул за собственост , тъй като има само установително-констативно действие , следва , че в рамките на спора за собственост Д. , при позицията си на ищец в спора/ чрез процесуалния субституент/ е доказала придобивното си основание на което е издаден А. Nо 44- А/ 20.12.1993 година за терен от 31 053 кв.м. – „С. [населено място]”- а именно отчуждаване , извършено от 1927 година за ж.п. линията К. –П. и данните за завземането на имотите и др. писмени доказателства касаещи Спискът на отчуждените собственици,Протокол от 14.04.1927 година и др..
За да бъде уважен заявеният ревандикационен иск за процесния имот, обособен като самостоятелна териториална единица , обект на правото на собственост и разпоредена с Писмен договор от 04.12.1996 година от [община], а в последствие разпореден с договор за покупко-продажба от 26.11.2002 година по НА Nо */2002 година на ответното търговско дружество, е следвало да се разреши спора владеели ответното търговско дружество имота на правно основания или не .
Отговорът, даден с решението на въззивния съд, за лиса на доказано основание от гл.т. характеристиката на имота като публична държавна собственост и за наличието на правно основания за осъществяваното владение на имота от ответника, е правилен , обоснован и законосъобразен.
Към момента на сключване на сделката от 1996 година, спорната част от терена с обща площ от 31 055 кв.м. не е съставлявал публична държавна собственост, съобразно действащите нови правила, регламентиращи собствеността на държавата и общините ЗДС/ ДВ. бр.44/1996 г./ и ЗМСМА.
Собствеността на държавата е публична, в уредените хипотези на чл. 2 ал.2 от ЗДС.В редакцията от 1996 година , законът установява в чл. 2 ал.2 т.4 , че публична държавна собственост са и „ други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение за общо ползване”.
Процесният недвижим имот , съставлява терен от 7000 кв.м., обособен в парцел *. от кв. 1 по плана на [населено място], [община], и е част от описания в А. терен от 31 053 кв.м. - р-н на ж.п. спирка [населено място]. Не е спорен факта , че в източната част на този терен , ответното търговско дружество притежава собствеността на масивна сграда - хладилник, бивша собственост на Селкоопа,плодо- хранилище / НА Nо */ 1996 година/ .
Изслушаното заключение на вл.инж.С. Б. дава заключение , че парцел *. в кв. 1 е предвиден с плана на [населено място] по плана от 1995 година. Северната граница на парцела тангира на съществуващата ж.п. линия в района на ж.п. спирката на [населено място] и по плана от 1959 година попада в пл. Nо * отразен като терен 31053 кв.м. по А. Nо 44- А/ 20.12.1993 година.
Данните за включването на парцела в регулационния план на населеното място, за намиращата се стопанска постройка- чужда суперфициарна собственост / до момента на закупуване на терена / , и събраните гласни доказателства , за начина на ползването на тази част , не сочат на характеристиката на имот , публична държавна собственост, дадена от законодателя.Нуждите за който е ползван имота , никога не са били такива от национално значение за общо ползване.
Тази обособена в парцел II част от имота , описан по А. Nо 44- А/ 20.12.1993 година, не попада под понятието и на съоражения и терени на ж.п. инфраструктура на специалния закон, поради което може да се приеме, че действително ищцовата страна не е доказала собствеността на претендирания недвижим имот, а направеното оспорване на основанието , на което ответното търговско дружество владее имота, при алтернативно поддържаното основание и изтекла в полза на дружеството придобивна давност от 1996 година , също не е доказано.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 107 от 04.03.2010 год. по гр.възз.д. Nо 971/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС на „Н. к.-ж. и.” София срещу [фирма] [населено място].
Решението е постановено при участие на трето-лице помагач [община].


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :