О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 76 [населено място], 07.02.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1999 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №206/24.06.2016г. по ч.гр.д. №174/16г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение №463 от 21.04.2016г. за прекратяване на т.д.№549/14г. на Бургаски окръжен съд поради недопустимост. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизвоствените правила. Поддържа, че за него е налице правен интерес да установи по отношение на [фирма], че е заплатил задълженията, които са обезпечени с негови имоти и на това основание да иска от съда да постанови заличаването на ипотеките. Поддържа, че правният интерес от заличаването на ипотеките е свързан с отпадане на привилегията на банката, с оглед на останалите обезпечени кредитори при едно производство по принудително изпълнение. Счита, че прогласяването на относителната недействителност на апорта по реда на чл.135 от ЗЗД има връзка само с принудителното изпълнение и привилегията на банката, но не изключва интереса на дружеството, което е собственик на имотите, да претендира заличаването на ипотеките. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. Допустим ли е иск за установяване, че ипотечното право не съществува, предявен от лице, което е заплатило задълженията, обезпечени с ипотеката? 2.Има ли правен интерес лицето, което е заплатило задължения, обезпечени с договор за ипотека, да заведе иск за установяване, че сумите по договора за ипотека са заплатени от него и като обективна последица на установяване на плащане на задължението, обезпечено с ипотека, да иска заличаване на договора за ипотека на основание чл.179 от ЗЗД? 3. Получаването на плащане от страна на кредитор и незаличаване от негова страна на обезпеченията, които са му предоставени за гарантиране на вземанията му, представляват ли злоупотреба с права и как следва да се защити лицето, което е погасило тези задължения? 4. Отразява ли се решението по успешно проведен иск по чл.135 от ЗЗД на правния интерес на лицето, което е заплатило задължения по ипотечен акт, да иска установяване, че задълженията по ипотеките, обезпечени с имоти, включени в прогласената за относително недействителна сделка, са погасени и като последица заличаването на ипотечния акт? 5. Обявяването на относителна недействителност на сделка в резултат на успешно проведен иск по чл.135 от ЗЗД рефлектира ли върху правния интерес на лицето, което е заплатило задълженията по ипотечен акт, обезпечени с имоти, включени в прогласената за относително недействителна сделка, да иска установяване, че задълженията по ипотеките са погасени? Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №431 от 08.11.2011г. по гр. д. №1759/2010г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Поддържа и че по въпросите е налице противоречива практика на съдилищата, както и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът [фирма] представя писмен отговор, в който посочва, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси нямат отношение към изводите на съда. Също изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявен от [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], иск да бъде прието за установено, че ищецът е погасил сумите по договори за кредит и като последица на основание чл.179 ал.1 от ЗЗД да бъдат заличени вписаните договорни ипотеки, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011г. на нотариус М. В. с район на действие РС-Ц. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №125, т.3, рег.№7582, н.д.№ 475/ 29.11.2011г. на нотариус Бинка К. с район на действие РС-Б., вписани в полза на ответната банка чрез регионалния й клон в Б. или при условията на алтернативност да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на двете сделки в посочените нотариални актове, като сключени поради липса на съгласие и липса на представителна власт от страна на пълномощника по сделките Н. З. за обезпечаване на вземане на банката в размер, по-голям от 50 000 евро и лихви и разноски върху тази сума. За да потвърди определението на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по предявените искове, въззивният съд е приел, че придобилият обременен с ипотека имот, несъмнено разполага с правен интерес да отрича съществуването на ипотечното право, още повече, когато твърди, че е погасил ипотечното вземане. Приел е, че когато прехвърлителната сделка не е произвела правно действие, съществуването на ипотеката не рефлектира върху правното положение на приобретателя. Посочил е, че в случая заличаването от момента на прехвърлянето на транслативния ефект на апорта, като резултат от успешно проведеното производство по иска по чл.135 от ЗЗД, макар и с относителен характер, разпростира действието си и по предявената установителна претенция. Изложил е доводи, че в отношенията между тези страни прехвърлените имоти се считат върнати в патримониума на прехвърлителя и с оглед недействителността на разпореждането, ищецът не би могъл да се позовава на права, придобити по сделката, спрямо банката. При тези данни първите два формулирани от частния касационен жалбоподател въпроси отговарят на общото изискване за достъп до касация, доколкото въззивният съд е направил извод за липса на правен интерес у ищеца от установяването, че ипотечните права на [фирма] върху процесните имоти не съществуват. Този извод е в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ, обективирана в решение №431 от 08.11.2011г. по гр. д. №1759/2010г. на ВКС, IV г.о., с което е прието, че във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена и в този случай заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване. Поради това касационното обжалване на определение №206/24.06.2016г. по ч.гр.д. №174/16г. на Бургаски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Останалите формулирани от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси, също са свързани с предмета на спора, но по отношение на тези въпроси не са налице селективните основания по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т. 3 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. въппросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В случая касаторът не е представил влезли в сила решения на районни и въззивни съдилища или на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, с които на поставените от него въпроси е дадено различно разрешение. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г./ формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая касационния жалбодател не посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси по т.3,4 и 5 не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По първите два поставените процесуалноправни въпроси настоящият съдебен състав намира следното: Относно правния интерес от предявяването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.179 от ЗЗД е налице задължителна практика, обективирана в решение №431 от 08.11.2011г. по гр. д. №1759/2010г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което е прието, че във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена и в този случай заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване, която настоящият състав на ВКС изцяло споделя. В решение №153/29.12.2016г. по т.д.№986/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., се приема, че правният интерес на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, да установи по исков реда, че задължението на длъжника не съществува, произтича от изричната норма на чл.151 от ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. С оглед на това е прието, че установителният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.179 от ЗЗД, предявен от собственика на ипотекирания имот, е допустим. В трайната непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 942 от 30.12.2014 г. по ч. т. д. №2164/2014г., на ВКС, ТК, I т. о., определение №840 от 29.11.2010г. по ч.т.д.№722/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., последователно се приема, че при спор относно съществуването на вземането, обезпечено с ипотеката, лицето, претендиращо самостоятелни права върху ипотекирания имот има правен интерес от предявяването на иска по чл.179 ал.1 от ЗЗД. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е съобразил тази практика, като не е взел предвид изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи правния интерес на ищеца от предявяването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.179 от ЗЗД. Същият посочва, че по силата на извършена в капитала на [фирма], апортна вноска от съдружника [фирма], вписана в търговския регистър на 24.04.2013г., е придобил правото на собственост върху недвижими имоти, върху които в полза на ищеца са били учредени ипотеки с договори от 28.11.2011г. и 29.11.2011г. Поддържа, че е заплатил сумите, за които са вписани ипотеките в размер на 236 118,55 лева, по образуваното срещу [фирма] изпълнително производство и моли да бъде признато за установено по отношение на ипотекарния кредитор, че обезпечените вземания не съществуват. Действително по делото е установено безспорно,че с влязло в сила решение по чл.135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на [фирма], извършеният от [фирма], апорт от 17.04.2013г., вписан в търговския регистър на 24.04.2013г., в капитала на [фирма], [населено място]. Успешното провеждане на иска по чл.135 от ЗЗД и обявената относителна недействителност на извършения апорт обаче нямат вещноправни последици. Имуществото, предмет на увреждащата сделка, не се реституира в патримониума на длъжника. Това имущество се счита за имущество на длъжника, но само в отношенията между кредитора и длъжника и то доколкото срещу имуществото кредиторът може да насочи принудително изпълнение. В случай, че претендираното от кредитора вземане бъде отречено с влязло в сила решение или бъде погасено доброволно от длъжника, то тогава изпълнение въз основа на съдебното решение по иска по чл.135 от ЗЗД няма да се осъществи и имуществото ще остане в собственост и владение на третото лице - приобретател. В настоящата хипотеза дори и при уважаване на предявения иск по чл.124 от ГПК вр. чл.179 ал.1 от ЗЗД и съответно заличаване на вписаните ипотеки, кредиторът, успешно провел иска по чл.135 от ЗЗД, ще може да се удовлетвори от стойността на апортираното от длъжника [фирма] в капитала на [фирма] имущество. Това е само една от възможностите за погасяване на задължението, което също така може да бъде погасено доброволно от длъжника или чрез насочване на принудителното изпълнение върху друго негово имущество. Поради това за приобретателя [фирма] съществува правен интерес от заличаване на вписаната ипотека, доколкото при насочване на принудително изпълнение върху други имоти на длъжника, приобретателят ще запази правата си на собственик върху имота, съответно като такъв има интерес имотът да бъде освободен от тежести. Допустим е и предявеният като алтернативен иск по чл.26 от ЗЗД за установяване на нищожност на договорите за учредяване на ипотека поради липса на съгласие, доколкото на нищожността може да се позове всяко трето лице, което има правен интерес. Като не е съобразил това съдът е постановил обжалвания акт в частта по тези два иска при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за отмяна, съгласно чл.281, т.3 от ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение на Бургаски апелативен съд следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на Бургаски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.179 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази, че длъжникът по материалното правоотношение, от което е възникнало обезпеченото вземане - [фирма], следва да бъде конституиран като ответник по исковете, заедно с обезпечения кредитор, тъй като решението следва да бъде еднакво за страните по материалното правоотношение. Поради това съдът следва да даде възможност на ищеца да заяви дали желае да бъде конституирано като ответник и дружеството – длъжник [фирма]. Правилен е крайният извод на въззивния съд относно недопустимостта на предявения иск по чл.42 от ЗЗД, въпреки, че не са изложени изрични мотиви. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, какъвто ищецът не се явява по отношение на длъжника [фирма]. Поради това в частта, с която е потвърдено прекратяването на производството по предявения като алтернативен иск по чл.42 от ЗЗД, обжалваното определение на Бургаски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №206/24.06.2016г. по ч.гр.д. №174/16г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение №463 от 21.04.2016г. за прекратяване на т.д.№549/14г. на Бургаски окръжен съд поради недопустимост в частта по предявените от [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], при условията на алтернатвност иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.179 ал.1 от ЗЗД за признаване несъществуване на вземането, за което са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011г. на нотариус М. В. с район на действие РС- Ц. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №125, т.3, рег.№7582, н.д.№ 475/ 29.11.2011г. на нотариус Бинка К. с район на действие РС-Б., вписани в полза на ответната банка чрез регионалния й клон в Б., както и иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на двете сделки в посочените нотариални актове поради липса на съгласие, както и потвърденото с него определение на Бургаски окръжен съд в същата част. Връща делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по тези искове . ПОТВЪРЖДАВА определение №206/24.06.2016г. по ч.гр.д. №174/16г. на Бургаски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.