Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1401/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 384 гр.София, 28 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1401/2014 година Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия С. С. Г. и от служебният му защитник против решение № 100 от 11.VІІ.2014 год. по внохд № 109/2014 год. на Варненския апелативен съд.Оплакването в двете жалби е за явна несправедливост на наложеното наказание и искане да се намали по размер. В съдебно заседание Г. със служебния си защитник /различен от този, изготвил касационната жалба/ поддържат наличието на касационното основание по чл. 348,ал.1,т.3 НПК. Представителят на ВКПр не намира оплакването за основателно и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 5 от 20.ІІІ.2014 год. по нохд № 41/2014 год. на Силистренския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК, С. С. Г. е признат за виновен в това, че през нощта на 14 срещу 15.VІІІ.2013 год. в [населено място], умишлено е увъртвил 85-годишната Ф. Х. С., за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”б” НК, с проявена от дееца особена жестокост и по начин, особено мъчителен за убитата, и на основание чл. 116,ал.1,т.6 и 12 НК, на Г. е определено наказание доживотен затвор, заменено по реда на чл. 58а,ал.2 НК с 25 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.В полза на Е. С. Ю. и П. С. Ш. -пълнолетни низходащи на Ф.Х.С.- са присъдени по 20 000 лв. за причинените им неимуществени вреди. С обжалваното въззивно решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не са налице обстоятелства,които да налагат допълнително смекчаване положението на подсъдимия извън тези,произтичащи от провеждането на съдебното следствие по реда на Глава двадесет и седма НПК.Действително Г. е признал извършеното от него престъпление /л. 46-49 от досъд. разсл./, но и без това признание авторството му би се установило по оставените множество зацапани с кръв дактилоскопни следи, намерени върху входната врата към и в жилището на Ф.С. /експертна справка на л. 143 и дактилоскопна експертиза на л. 150-163 от досъд. разсл./, от показанията на свидетелите П.К. и Д.Г. /л.73 и 74 от досъд. разсл./ ,на Х.И. и извършеното от последния разпознаване /л.94 и 118-121 от досъд.разсл./.Все пак двете предходни инстанции справедливо са оценили направеното признание и това се вижда от съпоставката между наложеното на Г. наказание и съществуващата в чл. 58а,ал.2 НК възможност то да бъде значително по-тежко.Всички останали обстоятелства – 10-те миналите осъждания на Г.,включително за грабеж и два пъти за тежко посегателство срещу личността /изнасилване/; проявената изключителна и непредизвикана от пострадалата жестокост, при която освен останалите многобройни вътрешни и външни наранявания, са били отчупени 5 костни фрагмента от лицевата част на черепа й, жестокост, проявила се както с тежкия побой, на който С. е била подложена, още с последващо наранявания в шийната й област, удушаване и, накрая, след като С. видимо не е давала признаци на живот,нанасяне на 5 прободни рани,проникващи в лявата гръдна половина на трупа на жертвата;не само значителната продължителност на изживяните от пострадалата страдания,но и последващото й умъртвяване по един от най-мъчителните начини-отегчават отговорността на подсъдимия и значително омаловажават факта на направеното признание за стореното.Изброените отегчаващи обстоятелства, коментирани и с информацията от експертното освидетелстване на Г. /комплексна СППЕ на л.166-174 от досъд. разсл./, определено го очертават като лице с особено висока степен на обществена опасност, върху което с досега налаганите му наказания не е бил постигнат който и да било от целяните с чл. 36 НК положителни резултати, и всичко това задължава към една продължителна изолация от обществото, постижима с размера на наложеното наказание. По изложените съображения и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК, ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 11.VІІ.2014 год. по внохд № 109/2014 год. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: