5 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 34/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е №134 гр.София, 30.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София С. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ И. търговско дело под № 34/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд, ТО, трети състав № 356/20.07.2012 год., постановено по т.дело № 654/2012 год., с което е обезсилено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 78/04.08.2011 год. по т.дело № 294/2010 год. и върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради липса на мотиви, обосноваващи отхвърлянето на молбата на [фирма], [населено място] по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-касатор. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, тъй като липсата на мотиви и правни изводи не води до недопустимост на постановения съдебен акт, а е основание за отмяната му като неправилен, респ. необоснован. Наведени са доводи, че с оглед правомощията на въззивната инстанция, апелативният съд е следвало да разгледа спора по същество като изложи собствени мотиви, а не да връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок. С определение № 142/11.03.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в касационната жалба процесуалноправни въпроси: 1. Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд. 2. Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение във връзка с постановените процесуалноправни въпроси, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради липса на мотиви и правни изводи за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ [населено място]. Изложени са съображения, че липсата на фактически и правен анализ на събраните доказателства и очевидното несъобразяване с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК прави невъзможна инстанционната проверка от страна на въззивния съд. При тези фактически данни по поставените процесуалноправни въпроси съставът на ВКС приема следното: Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл.236, ал.2 ГПК /аналогичен на чл.189, ал.2 от отменения ГПК от 1952 год./ и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. С приетите при действието на ГПК от 1952 год./отм./ постановления на Пленума на ВС – ППВС № 1/1953 год., ППВС № 7/1965 год. и ППВС № 1/1985 год. са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка една от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации относно правилността на обжалвания с въззивна жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. Постоянна е съдебната практика на ВКС и по въпроса, че нарушаването на изискването за мотивираност, както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна поради неправилност на постановеното решение, но не представляват порок водещ до неговата нищожност. Нищожността е най-тежкия порок на съдебното решение и тя е налице, когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана /не е постановено от надлежен орган в надлежен състав, не е изготвено в писмена форма или е неподписано/ или ако е формирана воля, тя е така изразена,че съдържанието му е абсолютно неразбираемо и не може да бъде установено дори по пътя на тълкуването. Що се отнася до пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви, тези пороци водят до неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, но не до неговата недопустимост или нищожност. В този смисъл е р.№ 432/26.10.2010 год. по гр.дело № 826/2010 год. на ВКС, ГК-ІІ г.о.; р.№ 157/01.07.2011 год. по гр.дело № 1125/2010 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното становище в цитираните съдебни решения. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени в ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС – т.19, в което по категоричен начин е даден отговор на втория процесуален въпрос относно решаващата дейност на въззивния съд като втора инстанция и задължението му да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Посочените указания не са изгубили значението си след влизане в сила на действуващия ГПК от 2007 год. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност при потвърждаване на решението въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство – чл.269 ГПК. В този мисъл е и р.№ 157/08.11.2011 год. по т.дело № 823/2010 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 324/22.04.2010 год. по гр.дело № 1413/2009 год. на ВКС, ГК-ІV г.о.; р.№ 237/24.06.2010 год. по гр.дело № 826/2009 год. на ВКС, ГК-ІV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. По съществото на касационната жалба: При така приетите отговори на поставените процесуалноправни въпроси, основателни се явяват оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. В случая, с оглед данните по делото, апелативният съд, нарушавайки съдопроизводствените правила и в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на окръжния съд по съображения, че в мотивите липсвал правен анализ на фактите и преценка на становищата на страните. Ето защо, на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, а делото-върнато на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в производството пред ВКС. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав № 356/20.07.2012 год., постановено по т.дело № 654/2012 год. ВРЪЩА делото на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: