Р Е Ш Е Н И Е
№ 391/2010 година
София, 21.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 881/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Д. т. „Н.О. М.” [населено място] чрез процесуалния представител адв.Е. Г.- АК П., ответник по заявения ревандикационен иск, обжалва и иска да се отмени Решение Nо 401 от 10. 03. 2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 817/2008 година на Пловдивския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено частично решение на първата инстанция и е постановено ново решение , с което е иска по чл. 108 ЗС в тази част е уважен като Д. т. [населено място] и М. н. к. С. са осъдени да предадат владението на следните обекти- магазин в партерния етаж на сградата, санитарен възел с площ 4.48 кв.м., стълбище/ склад и 3/8 идеални части от избата по сградата, както и да заплатят разноските по делото. С касационната жалба на Д. т. - П. се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Д. представлявана от М. нл р. р. и б., ответник по делото, също обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 401 от 10. 03. 2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 817/2008 година на Пловдивския окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е отменено частично решение на първата инстанция и е постановено ново решение , с което по иска на М. Т./ М. Т. / на основание чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ е прието за установено, че същият е собственик на следните обекти- магазин в партерния етаж на сградата, санитарен възел с площ 4.48 кв.м., стълбище/ склад и 3/8 идеални части от избата по сградата, намиращи се в и / под сградата на Д. т. „Н.О. М.”- П. . С касационната жалба на Д. се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
М. н. к. С., ответник по делото също обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 401 от 10. 03. 2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 817/2008 година на Пловдивския окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е отменено частично решение на първата инстанция и е постановено ново решение , с което искът на М. Т./ М. Т./ по чл. 108 ЗС е уважен като Д. т. [населено място] и М. н. к. С. са осъдени да предадат владението на следните обекти- магазин в партерния етаж на сградата, санитарен възел с площ 4.48 кв.м., стълбище/ склад и 3/8 идеални части от избата по сградата, както и да заплатят разноските по делото. С касационната жалба на М. н. к. се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
М. Т./ М. Т. Т./ гражданин и живущ в С. чрез процесуалния представител адв.В. З. - АК П., ищеж по делото собжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 401 от 10. 03. 2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 817/2008 година на Пловдивския окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е отменено частично решение на първата инстанция и е постановено ново решение , с което е са отхвърлени исковете по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ и по чл.108 ЗС срещу Д., Д. т. [населено място] и М. н. к. С. по отношение на следните обекти : пространство-проход с площ от 75.26 кв.м.; помещение –каса на Т. с площ от 23.10 кв.м. , 5/8 идеални части от избата и 3/8 идеални части от дворното място. С касационната жалба на М. Т. се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон,основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване по делото е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по повдигнатите материално правени въпроси: за възможността за приложение разпоредите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за реституция на отчуждена собственост ,, когато имотът е придобил статут на публична държавна или общинска собственост за това има издаден АПДС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно Решение Nо 605 от 09.08.2004 година по гр.д. Nо 134/2003 година ВКС- IV отд., като се поддържа теза , че спорът е от значение за точното прилагане на закона винаги, когато той е нарушен и са засегнати правата на гражданите и/или държавата, и за възможността за реституция когато отчуждените обекти не съществуват във вида, който са имали при отчуждаването, произнесен по делото в разрез с трайната съдебна практика, както и поради обстоятелството , че спорът, засягащ еднаквото разрешаване на споровете , свързани с поставения проблем са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касационното обжалване е допуснато и по поставените с касационната жалба на М. Т./ М. Т. материално-правни въпроси, касаещи възможността възстановената собственост ЗВСОНИ и ЗОСОИ да се защити с ревандикационен и положителен установителен иск, разрешени в противоречиво с практиката на съдилищата.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК са подадени писмени възражения-отговор от Д. т. „Н.О.М.”-П., с който се оспорва наличието на основанията за допустимост на касационното обжалване по жалбата и основателността на същата на М. Т./ М. Т./ , а изцяло се подкрепя касационната жалба на М. н. к.-С. и от адв. В. З.,като процесуален представител и пълномощник на М. Т. , с който отговор се поддържа , че подадените касационни жалби от Д. чрез М., МК и Д. т.- П. са неоснователни и не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в частите , атакувани от тези жалбоподатели.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наведените доводи в рамките на правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция, в частта , с която ДТ ”Н.О.М. „ и М. н. к. С. са осъдени да предадат на М. Т. владението на цялата изба, под триетажната сграда и 3/8 идеални части от дворното място, представляващо имот пл.Nо *, включен в УПИ *-Н. т. по плана на [населено място] кв. *, както и в отхвърлената част на иска на М. Т. / М. Т./ по чл. 108 ЗС срещу Д. т. и М. н. к. до пълния предявен размер за предаване владението на целия партерен етаж от застроената в дворното място триетажна сграда , както и по отхвърления положителния установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ срещу Д. и е постановено ново решение , с което на основание чл. 208 ал.1 ГПК / отм./ е признато за установено по иска на М. Т. по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ срещу Д., правото на собственост на същия , възстановена на основание чл. 1 ал.1 , чл. 2 ал.2 и 3 ЗВСОНИ , по отношение на следните имоти, находящи се в триетажната сграда/ двуетажна с партер/, построена в дворно място имот пл. Nо *, включен в УПИ . - Н. т. по плана на [населено място] кв. * – 1./ МАГАЗИН ситуиран в партерния етаж, южна част, едно помещение с площ от 38.33 кв.м., в вход от улицата,2./САНИТАРЕН ВЪЗЕЛ, ситуиран в северната част на партерния етаж, с площ 4.48 кв.м. с вход откъм помещение на стълбище/склад; 3./ помещение СТЪЛБИЩЕ/ СКЛАД с площ от 8.40 кв.м. , ситуирано в северозападната част на етажа с вход откъм прохода за театъра и 4./ 3/8 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от избата на сградата , като по отношение на останалите обекти- площ от 75.26 кв.м. пространство-проход , помещение –каса на Т. с площ от 23.10 кв.м. , 5/8 идеални части от избата и 3/8 идеални части от дворното място , положителния установителен иск е отхвърлен. Със същото решение е уважен ревандикационния иск на М. Т. срещу ДТ ”Н.О.М.”-П. и М. н. к. –София, като на основание чл. 108 ЗС ответниците са осъдени да предадат владението на следните обети, намиращи се в приземния етаж на триетажната / двуетажна с партер/ сграда в имот пл. Nо * включен в УПИ *-Н. т. по плана на [населено място] кв. *, а именно- магазин ситуиран в партерния етаж, южна част, едно помещение с площ от 38.33 кв.м., в вход от улицата, 2./санитарен възел, ситуиран в северната част на партерния етаж, с площ 4.48 кв.м. с вход откъм помещение на стълбище/склад; 3./ помещение стълбище/склад с площ от 8.40 кв.м. , ситуирано в северозападната част на етажа с вход откъм прохода за театъра и 4./ 3/8 идеални части от избата на сградата , а в останалата част , по отношение на площ от 75.26 кв.м. пространство-проход , помещение –каса на Т. с площ от 23.10 кв.м. , 5/8 идеални части от избата и 3/8 идеални части от дворното място , искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен.
Ищецът М. Т./ М. Т. Т./, заедно с покойната си майка А. Т. Т. /п. 1992 година / към 1948 година са притежавали сграда в [населено място] , ул.”В.К. „ Nо 36/ 40/ - къща на три етажа, състояща се от 4 жилища на втория и третия етаж и 6 магазина – на първия/ партерен / етаж и изба, заедно с дворно място , в кв. * , парцели * и *., общо с пространство от 776 кв.м., при права от 1/3 идеална част за майката и 2/3 идеални части за сина/ НА */32 година , на Nо */1934 година /.
Правото на собственост , претендирано от М. Т./ М. Т. Т./ от отношение на партерния / първи етаж/, изба на сградата и 3/8 идеални части от дворно място , със заявените субективно и обективно съединените искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ и чл. 108 ЗС , е на основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ - възстановена собственост на недвижим имот, отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред от държавата , общините и народни съвети за времето 9.09.1944 година -1989 година.
Според Решение на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС [населено място] по препика Nо 3463/1948 година от М. Т. е отчужден по ЗОЕГПНС следния недвижим имот- 2/3 идеални части от три магазина от триетажна сграда в [населено място] [улица]Nо 40, застроена на 166 кв.м. с 168 кв.м. незастроено, състояща се от 4 жилища, 6 магазина със съответните общи части и 1/3 идеална част от другите 3 магазина/ заедно с 1/3 идеални части от втория и трети етаж на сградата, който не са предмет на настоящото производство/, без да се отчуждават по 1/3 идеална част от 3 магазина от север, един ъглов и два в пасажа и 1/3 идеална част от втория и трети етажи на сградата, а по преписка Nо 3462/ 1948 година е извършено отчуждаването по ЗОЕГПНС на останалата 1/3 идеална част от посочените имоти, притежавана от А. Т.. С допълнително решение от 16.06.1950 година по същата преписка са отчуждени 3/8 идеални части от общите части на имота- сграда и дворно място и избено помещение..
Със Заповед на Председателя на ОбНС П. , на основание чл. 95 във вр. с чл. 98 от З./ отм/ във връзка с отчуждаване на имоти , включени в терена , определен за реконструкция на Д. т. П. , срещу парично обезщетение са отчуждени по реда на З. / ЗПИНМ/ част от имот пл. Nо * , в кв. *-стар, нов * по плана на * [улица], собственост на А. Т. и М. Т. Т. от 5/8 идеални части от дворното място, цялото от 292 кв.м., 5/8 идеални части от сградата/ изба, поход , таван, надзор и покрив/, като заедно с отчуждените до този момент части от имота , същият става изцяло държавна собственост.
С Решение Nо 1187/28.05.1996 година по адм.д. Nо 4816/1994 година на ВС-III отд. е отменено отчуждаването на част от имот Nо * в кв. * , стар, * нов по плана на *, представляваш : 5/8 идеални части от дворно място , целият първи етаж от двуетажната с партер жилищна сграда 1/3 идеална част от втория жилищен етаж и 5/8 идеални части от общите части на сградата, находяща се в имота , на основание ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони .
Съгласно А. Nо 164/5344 от 10.12.1951 година , д. е посочена като собственик на отчужден имот- триетажна масивна сграда с партер и 6 магазина , преустроени в 2 магазина, портал, касови помещение на т.. Тази собственост е предоставена за оперативно ползване и управление на Д. т. – П. с Решение Nо 163 на ИК на Г. от 19.09.1956 година за безвъзмездно прехвърляне на основание чл. 15 ал.2 от Правилника за / за държавните имоти /П.- отм./ на М. н. к., като в последствие в акта е добавено основание - Заповед за отчуждаване на целия имот Nо СД-187/07.09.1982 година за реконструкция на д.т.-П..
Писмени доказателства по делото сочат за поетапно извършена реконструкция на Д. т. – П. , като с АКТ обр. 16 от 04.07.1988 година е дадено разрешение за въвеждане в експлоатация на главен вход, включващ главен вход с колонада,, каса, подход със стълбище към двора, л. т. и К. з..
Изслушаните по делото експертни становища дават заключения, че при извършената реконструкция няма промяна на очертанията на сградата,запазена е фасадата като само са премахнати част от тухлени стени , подсилени са подовите конструкции и са изградени колони, подсилващи носещата конструкция на сградата/, но има промяна във функционалното предназначение на прохода , дворното място/ стълби подход към камерната зала и летен театър/ и стълбите.
Понастоящем в партерния етаж на сградата са разположени следните помещения - магазин в южната част, състоящ се от едно помещение с вход откъм улицата и площ от 38.33 кв.м., подход от улицата към двора на театъра , ситуиран в средната част , с площ от 75.26 кв.м., каса на театъра в североизточната част, състояща се от едно помещение, с вход от улицата, с площ от 23.10 кв.м.к, санитарен възел в северната част , с вход откъм помещение стълбище/ склад, стълбище / склад с площ от 8.4 кв.м.
С представения по делото АПДС Nо 5485/23.08.2003 година като публична държавна собственост е актувано : дворно място –*- Н. т. в кв. *- П. , включващо 3/8 идеални части от ПИ * , целия от 248 кв.м. , ведно с построените в него сгради описани в Приложение 1 – в т.ч. и 3/8 идеални части от триетажната масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 155 кв.м., застроена в ПИ *, с права предоставени на М. н. к. за нуждите на Д. т. П. .
Публичната държавна собственост като вид държавната собственост , получава легалната си дефиниция в процеса на отмяна на Глава I на ЗС от 1991 година , регламентацията на държавната и частна собственост при Конституцията на РБ от 13 юли 1991 година и окончателно с приемане на ЗДС и ЗОбС през м. май 1996 година. Съгласно чл. 2 ал.2 от ЗДС публична държавна собственост са обекти и имоти по чл. 18 от Конституцията на РБ, определени със закон за изключителна държавна собственост ,обекти и имоти , определение с акт на МС, движими вещи, определение със закон или акт на МС, имотите , предоставени на ведомства за изпълнение на функциите им, имотите с национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, урегулирани поземлени имоти , отредени за гранични КПП и сградите , построени върху тях.”
Имотите и вещите публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане , не могат да бъдат обект на придобиване по давност , а съгласно чл. 7 ал.4 ЗДС, приета с ДВ. бр.17/ 06.03.2009 година с § 14 от ПЗР на ЗИДЗУТ, в сила от 10.03.2009 год., обектите публична държавна собственост не подлежат на възстановяване.
Разпоредите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за реална реституция на отчуждена собственост , в хипотезите когато движима вещ или недвижим имот е придобил статут на публична държавна собственост и има издаден АПДС, безусловно следва да се подчинят от гл.т. на приложение на закона на посоченото императивно правило на ЗДС.
До приемане на посочената разпоредба, именно съдебната практика, тълкувайки правните норми за реална реституция на отчуждените движими и недвижими имоти / извън земеделските земи,/ с в контекста на духа и разума на закона , приема , че отчужденият по ЗОЕГПНС недвижим имот не може да се върне на бившия собственик, ако към момента на влизане в сила на новата Конституция на РБ и приетите след нея закони за собствеността /ЗС/, за държавната собственост / ЗДС/ и закон за общинската собственост/ ЗОбС/ , за обезщетяване на собствениците на одържавени недвижими имоти/ ЗОСОИ/,е променил трайно характера си и е започнал трайно да задоволява обществени потребности от национално или общинско значение.
Разпоредбата на чл. 2 ал.2 от ЗВСОНИ като правно основание за възстановяване отчуждената собственост , е норма , уреждаща възможност на гражданите да претендират собствеността на имущества, които са им отчуждени от държавата , общините или народните съвети по неустановения законов ред, приета от законодателя след приемане на ЗОСОИ с ДВ. бр.107/17.11.1997 година. Ако към този момент претендираната собственост е на обект, трайно ползван за обществена нужда т.е. има характера на публична държавна собственост, то неговата реална реституция е недопустима. Правото на собствениците е трансформирано в право да се получи обезщетение- чл. 2 ЗОСОИ, доколкото/ ал. 6 / отнемането на собствеността или отчуждаването без законово основание не е извършено след 25.02.1992 година .
При изложените съображения разрешението , дадено с приложеното Решение Nо 605 от 09.08.2004 година по гр.д. 134/2003 година ВКС- IV отд. в смисъл; , че недвижимият имот, който е бил отчужден по ЗНЧИМП и след одържавяването му е бил обявен за музеен резерват , не подлежи на връщане на предишните собственици, ако не съществува реално в размерите, в които е бил отчужден, както и ако е превърнат в публична държавна собственост на държавата и общините , като правилно и даващо израз на точното прилагане на закона при хипотезите на засегнати правата на гражданите и/или държавата.
Възможността за реституция когато отчуждените обекти не съществуват във вида, който са имали при отчуждаването, не е произнесен по делото в разрез с трайната съдебна практика. Реституцията може по принцип да се зачете ,да се приеме за настъпила когато отчуждения имот съществува във вида и обема на отчуждаването. Когато обаче отчуждения недвижим имот е субстанционно променен / вграден , изменен като обекти , окрупнен/ в резултат на изграждане на нови сгради, събаряне на заварени помещения или сгради, , поради несамостоятелния и обслужващ характер на дворното място към новопостроеното в него и с оглед да се обособи като самостоятелен обект на правото на собственост, то правото на собственост не може реално да бъде възстановено. В тази насока са и критериите по ТР 1/1995 година , раздел А т.1 и 2 – ОСГК на ВС за предпоставките за възстановяване собствеността по ЗВСОНИ при спор дали обектите съществуват реално във вида на отчуждаването им.
При изложените съображения , на основание чл. 293 ГПК, настоящият състав намира :
По касационните жалби на Д. т. „Н.О. М.” [населено място], М. н. к.- С. и Д., п. от М., срещу въззивното решение В ЧАСТТА , с която е отменено частично решение на първата инстанция и е постановено ново решение , с което е исковете по чл. 108 ЗС и чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по отношение на тертия ответник , в тази част са уважени като Д. т. [населено място] и М. н. к. С. са осъдени да предадат владението на следните обекти- магазин в партерния етаж на сградата, санитарен възел с площ 4.48 кв.м., стълбище/ склад и 3/8 идеални части от избата по сградата, а по отношение на Д. , представлявана от М. е прието за установено, че М. Т./ М. Т. Т. / е собственик на магазин в партерния етаж на сградата, санитарен възел с площ 4.48 кв.м., стълбище/ склад и 3/8 идеални части от избата на сградата.
Разгледани по същество, в контекста на изложените по-горе правни съображения и като съобрази правно-релевантните за спора факти , касационните жалби се явяват основателни.
Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ във р ср. с чл. 7 ал.4 от ЗДС във вр. с чл. 4 ал.3 от ЗЗРК , в частта , с която е прието, че М. Т. е собственик на магазин в партерния етаж на сградата, санитарен възел с площ 4.48 кв.м., стълбище/ склад и 3/8 идеални части от избата на сградата, на заявеното основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ. Обектите са посочени в А. и АПДС като неразделна част от преустроения партерен етаж за нуждите на ДТ ”Н.О. М.”- [населено място] , отчуждените през 1948 година като част от съществуващи 6 магазинни помещение в тяхното актуално състояние след реконструкцията на драматичния театър през 80-те години на миналия век / в т.ч. партерен етаж , избено помещение , преустроен пасаж във вход на театъра и подстъп към камерна зала и летен театър/, са със статут на държавна публична собственост и като такава собственост не подлежат на възстановяване на бившите собственици.
Хипотезата касае приложение на въведено от законодателя изключение от принципа за РЕАЛНА реституция с чл. 7 ал.4 от ЗДС и чл. 4 ал. 3 от ЗЗРК. Бившите собственици , дори при доказано неправомерно отнемане на недвижим имот,респ. отчуждаване не по установения за това законен ред, не могат реално да си върнат собствеността , ако тази собственост към дата 19.11.1997 година е предоставена , в случая на културен институт с общонационално значение- Д. т. [населено място].
Д. т. „Н.О.М.” [населено място] е държавен културен институт с национално значение, с дългогодишна история свързана с българския театър, който от времето на И. В. ползва процесната сграда, в т.ч. и в новата и реконструирана част. Д. т. е безспорно държавен институт, изпълнявал и изпълняващ общонационални и представителни функции по създаване , трайно опазване и разпространение на културни и исторически ценности, свързан с театралната сграда от 1881 година до днес.
Процесните обекти- магазина / оптика/, санитарния възел и помещението стълбище / склад са публична държавна собственост, която не подлежи на реституция. Целият партерен етаж, в който са се намирали 6 магазина е бил отчужден поетапно / в т.ч. и извършена замяна със собствеността на А. Т./ и е актуван като държавен с Акт за държавна собственост Nо * от 10.12.1951 година, с който акт изрично се приема, че този имот се предоставя „за оперативно управление” на Д. т. . Фактът , че конкретно обособен обект се ползва за нужди, несвързани с конкретната дейност на собственика , като държавен културен институт, не могат да обусловят извод , че правото на собственост на същия е друг вид собственост, различна от правото на собственост на всички останали обекти в преустроената част на партерния етаж.Самият законодател , с разпоредбата на чл. 16 ал.2 ЗДС, установява правната възможност недвижимите имоти- публична държавна собственост да могат да бъдат отдавани под наем при спазване условията на закона.
Санитарният възел и помещението стълбище / склад имат характеристиката на помощни/ обслужващи/ помещения на Театъра, обособени са в процеса на реконструкция на партерния етаж и са функционално свързани с главната вещ- партерния етаж и нямат характеристиката на общи части на сградата. Ако теза за общи части би била вярна , то тези помещение не биха могли да се възстановят само на ищеца-бивш собственик , а като общи части биха принадлежали на всички собственици в етажната собственост, т.е. и на Т..
Към момента на отчуждаването тези обекти не са съществували, те са резултат на субстанционна промяна на партерния етаж и в този смисъл са новообособени обекти в резултата на законно извършеното преустройство на етажа в периода 1982-1989 година , а безспорно в хипотезите на чл.2 ал.3 ЗВСОНИ не се възстановява правото на собственост на обекти, който не съществуват във вида , в който са отнети от собственика.
Избеното помещение на сградата , като обслужващо помещение / без данни да са обособено в самостоятелни избени обекти за всеки от съсобствениците в етажната собственост/не подлежи на ревандикация след като има характер на обща част по предназначение
Констатираните пороци на обжалваното въззивно решение , по касационните жалби на Д. т. „Н.О. М.” [населено място], М. н. к.- С. и Д., представлявана от М., по нарушение на материалния закон обуславят отмяна на същото . Предвид изложените правни съображения за характера на собствеността- публична държавна собственост и приложимостта на разпоредбите на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ във р ср. с чл. 7 ал.4 от ЗДС във вр. с чл. 4 ал.3 от ЗЗРК, настоящият състав на ВКС счита , че следва да се произнесе по същество на спора , като заявените исковете на М. Т. Т. / М. Т. Т./ на основание чл. 108 ЗС срещу Д. т. „Н.О. М.” [населено място], М. н. к.- С. и по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по отношение на Д., представлявана от М. бъдат отхвърлени.
По касационната жалба на М. Т., касаеща ЧАСТТА , с която е отменено частично решение на първата инстанция и е постановено ново решение , с което е са отхвърлени исковете по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ и по чл.108 ЗС срещу Д., Д. т. [населено място] и М. н. к. С. по отношение на следните обекти : пространство-проход с площ от 75.26 кв.м.; помещение –каса на Театъра с площ от 23.10 кв.м. , 5/8 идеални части от избата и 3/8 идеални части от дворното място.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна .
По вече изложените подробни правни съображения касаещи преценката на фактите и приложимия материален закона, настоящият състав на ВКС приема , че решението на въззивната инстанция, в посочената –обжалвана част , е правилно. Материалният закон е приложен съобразно трайно установената съдебна практика, направила е необосновани изводи, поради което и изводите , че М. Т./ М. Т. / не е собственик на партерен етаж , дворното място и спорните помещения , следва изцяло да бъде споделен.
Не са налице и допуснати нарушение по приложението на съдопроизводствените правила , тъй като доказателствата по делото са обсъдени задълбочено, доводите са обосновани и почиват на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства по делото.
Обжалваното въззивно решение , в частта , с която са отхвърлени исковете за признаване правото на собственост и за ревандикация на на следните обекти : пространство-проход с площ от 75.26 кв.м.; помещение –каса на Театъра с площ от 23.10 кв.м. , 5/8 идеални части от избата и 3/8 идеални части от дворното място, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 401 от 10. 03. 2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 817/2008 година на Пловдивския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която са уважени исковете на М. Т. Т. срещу Д. т. [населено място] и М. н. к. С. на основание чл. 108 ЗС и същите осъдени да предадат на М. Т. Т., жител на С., владението на следните обекти- магазин в партерния етаж на сградата, санитарен възел с площ 4.48 кв.м., стълбище/ склад и 3/8 идеални части от избата по сградата, и срещу Д. , представлявана от М. , на основание чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ и е прието за установено, че М. Т./ М. Т. Т. / е собственик на магазин в партерния етаж на сградата, санитарен възел с площ 4.48 кв.м., стълбище/ склад и 3/8 идеални части от избата на сградата и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Т. Т. , гражданин на С., заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ срещу Д., представлявана от М.-София , да бъде признато правото на собственост на същия , възстановена на основание чл. 1 ал.1 , чл. 2 ал.2 и 3 ЗВСОНИ , по отношение на следните имоти, находящи се в триетажната сграда/ двуетажна с партер/, построена в дворно място имот пл. Nо *, включен в УПИ * - Н. т. п. п. на [населено място] кв. * – а именно: магазин , ситуиран в партерния етаж, южна част, едно помещение с площ от 38.33 кв.м., в вход от улицата; санитарен възел, ситуиран в северната част на партерния етаж, с площ 4.48 кв.м. с вход откъм помещение на стълбище/склад; помещение стълбище/ склад с площ от 8.40 кв.м. , ситуирано в северозападната част на етажа с вход откъм прохода за театъра и 3/8 идеални части от избата на сградата ,
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Т. Т. , гражданин на С., заявен на основание чл. 108 ЗС, заявени срещу Д. т. ”Н.О.М.”-П. и М. н. к. –С., за предаване владението на следните обети, намиращи се в приземния етаж на триетажната / двуетажна с партер/ сграда в имот пл. Nо * включен в УПИ * -Н. т. п. п. на [населено място] кв. *, а именно- магазин ситуиран в партерния етаж, южна част, едно помещение с площ от 38.33 кв.м., в вход от улицата, санитарен възел, ситуиран в северната част на партерния етаж, с площ 4.48 кв.м. с вход откъм помещение на стълбище/склад; помещение стълбище/склад с площ от 8.40 кв.м. , ситуирано в северозападната част на етажа с вход откъм прохода за театъра и 3/8 идеални части от избата на сградата .
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 401 от 10. 03. 2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 817/2008 година на Пловдивския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която заявените от М. Т.Т./ М. Т. Т./ , гражданин на С., положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ срещу Д., представлявана от М., и тези по чл. 108 ЗС срещу ДТ ”Н.О.М. „- [населено място] и М. н. к.- София за обектите обекти - площ от 75.26 кв.м. пространство-проход , помещение –каса на Театъра с площ от 23.10 кв.м. , 5/8 идеални части от избата и 3/8 идеални части от дворното място, са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |