О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60310 гр. София, 02.08.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 803 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадени от „Комоди Трейд” ЕООД, представлявано от адв. Д. М., частна жалба срещу определение № 209 от 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 4222/2020г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 270437 от 08.10.2020г. срещу разпореждане от 14.09.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС, ТС, VI-21 състав, с което на частния жалбоподател са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 43 751 лева, и частна касационна жалба срещу същото определение в частта, с която е потвърдено разпореждане № 261619 от 19.10.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че в съобщението на първоинстанционния съд, с което му е връчено разпореждането, е посочено, че същото подлежи на обжалване, поради което е неправилен извода на въззивния съд за недопустимост на частна му жалба с вх. № 270437 от 08.10.2020г. Излага съображения за липса на законови предпоставки за връщане на исковата молба, тъй като първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви защо отказва продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Счита, че тъй като е обжалвал отказа по молбата му за продължаване на срока, първоинстанционният съд е следвало да изчака произнасяне по тази частна жалба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът, преди да постанови разпореждане за връщане на исковата молба, да изчака произнасянето на горната инстанция по обжалвано от молителя предходно разпореждане на същия съд, с което е отказал продължаване на срок за внасяне на държавна такса?”. Прави и искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд не се произнесъл по нито едно от оплакванията му, като изцяло е възпроизвел извода на първоинстанционния съд. По частната жалба срещу определение № 209 от 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 4222/2020г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 270437 от 08.10.2020г. срещу разпореждане от 14.09.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС, ТО, VI-21 състав: Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обвързано с представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него разпореждане, с което първоинстанционният съд е задължил ищеца да внесе държавна такса, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Изложил е съображения, че към момента на депозиране на молбата за продължаване на срока, първоинстанционният съд не се е бил произнесъл с разпореждане по редовността на исковата молба, поради което искането по чл.63 ГПК е било без предмет. Определението в тази част е правилно. Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно разпореждане няма преграждащ развитието на производството характер, нито в закона изрично е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което не попада в нито една от предвидените в чл.274, ал.1 ГПК категории. Инстанционният контрол за законосъобразност на това разпореждане следва да бъде извършен при обжалване на разпореждането, с което се връща исковата молба поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Поради това изводът на въззивния съд за недопустимост на частната жалба е съобразен с процесуалния закон и постановеното разпореждане в тази част следва да бъде потвърдено. По частната касационна жалба срещу определение № 209 от 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 4222/2020г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която е потвърдено разпореждане № 261619 от 19.10.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС: Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С молба вх. № 28.08.2020г. ищецът „Комоди Трейд” е представил удостоверение за данъчна оценка на имотите, предмет на предявените при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно основание чл.718 ТЗ и чл.135 ЗЗД, и е посочил, че към датата на определения от съда срок 28.08.2020г. за представяне на удостоверение за данъчна оценка не разполага с необходимата сума за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 43 751 лева. Посочил е, че е положил необходимите усилия за снабдяване със сумата, но даденият срок е недостатъчен, поради което е влязъл в преговори със свои търговски партньори за предоставяне на временна финансова помощ. С оглед на това е направил искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, като бъде даден подходящ срок – тримесечен, считано от 28.08.2020г. С разпореждане от 14.09.2020г. първоинстанционният съд е указал на ищеца в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 43 751 лева и да представи вносен документ. Разпореждането е съобщено на ищеца на 05.10.2020г. На 08.10.2020г. ищецът е подал частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд с оплакване, че не са изложени никакви мотиви, поради което се отказва продължаване на срока, поискано с молбата му от 28.08.2020г. В частната жалба е направено искане на основание чл.63 ГПК да бъде продължен срокът за внасяне на държавна такса по исковете, като бъде даден нов подходящ срок. Направено е и искане за отмяна на разпореждането от 14.09.2020г. С определение № 261619 от 19.10.2020г. първоинстанционният съд е констатирал, че с разпореждане от 14.09.2020г. е определил размера на дължимата държавна такса и е дал на ищеца указания за внасянето ѝ, като в определения за това срок ищецът не е изпълнил указанията, а вместо това е подал недопустима частна жалба срещу разпореждането. Изложил е съображения, че подаването на недопустими жалби срещу неподлежащи на обжалване актове не представлява нито правно основание за продължаване на срока, нито е допустимо да води до фактическото му продължаване, чрез изчакване на резултат от разглеждането на недопустимата частна жалба. Поради това, с оглед неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, е върнал исковата молба. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че указанията на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса в размер на 43 751 лева са били съобразени със закона, но не са били изпълнени в срок, поради което са били налице основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, уточнен с оглед оплакванията в частната жалба и фактите по делото, се отнася до задължението на въззивният съд, сезиран с частна жалба срещу разпореждане за връщане на исковата молба, да се произнесе по законосъобразността на предшестващите постановяването му действия и актове на първоинстанционния съд във връзка с направено искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав определение № 59 от 14.02.2011г. по ч.гр.д. № 34/2011г. на ВКС, ТК, II г.о., определение № 253 от 11.07.2017г. по ч.гр.д. № 2497/2017г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 471 от 11.07.2019г. по ч.т.д. № 905/2019г. на ВКС, ТК, II т.о и др., от която въззивният съд се е отклонил. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно цитираната практиката на ВКС определенията по чл.63 ГПК, с които се отказва продължаването на неизтекъл процесуален срок, не подлежат на самостоятелно обжалване, а законосъобразността им следва да се провери в производството по обжалване на преграждащия делото акт, предпоставен от неуважаване на искането по чл.63 ГПК. В настоящия случай ищецът е направил искане за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса, като е посочил и уважителни причини за това. Искането е направено преди изтичане на срока, поради което съгласно чл.63, ал.1 ГПК е било допустимо. Независимо, че искането е било направено едновременно с началото на срока, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по него и с оглед изложените от ищеца уважителни причини да определи по-дълъг срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Повторно искане за продължаване на срока е било инкорпорирано и в подадената срещу разпореждането от 14.09.2020г. частна жалба, но първоинстанционният съд не се е произнесъл и по него. Незаконосъобразният отказ на първоинстанционния съд да продължи срока за внасяне на държавна такса, въпреки направеното двукратно искане за това, е довело до незаконосъобразност и на разпореждането за връщане на исковата молба. По изложените съображения обжалваното определение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба, е неправилно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него разпореждане, и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 4222/2020г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „Комоди Трейд” ЕООД частната жалба с вх. № 270437 от 08.10.2020г. срещу разпореждане от 14.09.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС, ТО, VI-21 състав. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 209 от 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 4222/2020г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която е потвърдено разпореждане № 261619 от 19.10.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС за връщане на исковата молба. ОТМЕНЯ определение № 209 от 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 4222/2020г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която е потвърдено разпореждане № 261619 от 19.10.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС, както и потвърденото с него разпореждане № 261619 от 19.10.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС за връщане на исковата молба. ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: