Р Е Ш Е Н И Е № 462 София, 04 декември 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП В. И., като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 685/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. С. срещу въззивно решение № 86 от 12.06.2023г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 145/2022г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за неправилно кредитиране от решаващия съд на допуснатата пред него АТЕ с вещо лице У., която била в противоречие с назначената комплексна експертиза в хода на първоинстанционното производство. В комплексната експертиза бил приет ъгъл на пресичане на пострадалата на платното за движение не повече от 20 градуса, докато в експертизата на в.л. У. бил приет ъгъл от 17 градуса, което давало отражение на времето, през което пострадалата пребивава на пътя като видима опасност. Отделно от това в комплексната експертиза бил участвал и съдебен лекар, което позволило въз основа на установените при аутопсията телесни повреди на пострадалата да се определи по-точно този ъгъл на пресичане на пътното платно. Налице било и противоречие между експертизата на в.л. У. и предходната АТЕ по въпроса с времето за реакция на водача, което не било обсъдено от апелативния съд, като в резултат от това не бил установен точния механизъм на станалото ПТП. Поради тази причина се претендира и назначаването на „арбитражна“експертиза. Нарушението на материалния закон се претендира безмотивно, само като последица от нарушението на процесуалните правила, изложено по-горе. Алтернативно се иска намаляне на наложеното на подсъдимия наказание до един пределен минимум. Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Подсъдимият С. не се явява. Защитникът му адв. М. Я. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 1 от 14.01.2022г. на Окръжен съд - Добрич, постановена по н.о.х.д. № 228/2020г., подсъдимият Д. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП и съгласно чл. 55 от НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият С. е бил оправдан по обвинението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от една година и два месеца. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски. По въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с Решение № 86 от 12.06.2023г. на Апелативен съд – Варна, постановено по внохд № 145/2022г. по описа на същия съд, присъдата е била изцяло потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Изложените в жалбата съображения, че е налице неправилно кредитиране от решаващия съд на допуснатата пред него АТЕ с вещо лице У. и че тя е в противоречие с назначената комплексна експертиза в хода на първоинстанционното производство, не намира опора в данните по делото. Възражението, че в комплексната експертиза бил приет ъгъл на пресичане на пострадалата на платното за движение не повече от 20 градуса, докато в експертизата на в.л. У. бил приет ъгъл от 17 градуса, което давало отражение на времето, през което пострадалата пребивава на пътя като видима опасност, е било поставяно на вниманието на решаващия съд и същият е дал своя аргументиран отговор по него. Внимателният прочит на двете експертизи показва, че експертите от комплексната експертиза, изготвена по нохд 332/18г. по описа на ОС – Добрич, не са се ангажирали с точно посочване на ъгъла на пресичане на пътното платно от страна на пострадалата Н., а и в съдебно заседание са уточнили, че се касае до пресичане леко косо под ъгъл не повече от двадесет градуса спрямо напречната ос на платното за движение. Този техен извод не влиза в противоречие със заявеното в експертизата на в.л. У., изготвена във въззивното производство, че пострадалата е пресичала под ъгъл от около 17 градуса, което е напълно в рамките на установеното и при предходната експертиза. При това тази величина е била използвана от експерта У. за определяне на скоростта на движение на автомобила на подсъдимия, но полученият резултат от 67 км/ч. не е бил възприет както в заключението му, така и от решаващия съд. Напротив, експертът е приложил, при това много подробно аргументирано, механоматематично моделиране, при което е получил скорост от 64 км/ч., което е изцяло в полза на подсъдимия. Допълнително се твърди от защитата, че в комплексната експертиза бил участвал и съдебен лекар, което позволило въз основа на установените при аутопсията телесни повреди на пострадалата да се определи по-точно този ъгъл на пресичане на пътното платно. Налице било и противоречие между експертизата на в.л. У. и предходната АТЕ по въпроса с времето за реакция на водача, което не било обсъдено от апелативния съд, като в резултат от това не бил установен точния механизъм на станалото ПТП. Възраженията са неоснователни. Времето, през което пострадалата е пребивавала на пътното платно като видима за подсъдимия опасност е изчислено от експерта на база тази скорост, като е съобразено и време за реакция на водача от 1,4 секунди, изчислени при съобразяване с цитирания от защитата пред въззивната инстанция научен труд. Това възражение, правено и пред апелативния съд, е било подробно обсъдено от него и за страните по делото и касационния съд е лесно проследим процеса на изграждане на вътрешното му убеждение в тази насока. Що са касае до участието на съдебен лекар в комплексната експертиза, следва да се отбележи, че в съдебното заседание от 06.12.21г. по нохд № 228/20г. по описа на ОС – Добрич, експертът съдебен лекар е заявил при защитата на заключението на тази комплексна експертиза, че той не определя градус на пресичане, а дава само становище за уврежданията на пострадалата и къде са те. В приетото от съда заключение на в.л. У. е бил обсъден и т.нар. ефект „Пуулфрихт“, касаещ разликата в момента на осветяване на пострадалата от фаровете на автомобила на подсъдимия и момента на нейното реално възприемане като опасност от подсъдимия, което се явява значително по-благоприятно за дееца. Било е прието, че обичайната зона на видимост от 43 метра е била снижена от експерта поради ефекта на заслепяване на подсъдимия от светлините на спрелия на спирката автобус и необходимостта от адаптация на зрението, обуславяща закъснение на възприятията в конкретния случай от 1 секунда. При това положение видимостта на пешеходката е настъпила в рамките на 25 метра, което пък предполагало съобразена от водача скорост в рамките на 37 км/ч. В рамките на своите знания и опит в съответната област на науката в.л. У. е изготвил заключението си, като се е позовавал само и единствено на събраните в хода на целия наказателен процес доказателствени материали. Няма съмнения относно неговата квалификация и специални знания при изготвяне на заключението му, като същото е пълно, ясно, много добре мотивирано и не възниква съмнение в неговата правилност. Предвид и липсата на твърдяното от защитата противоречие между него и заключението на комплексната СМАТЕ, то не е било необходимо назначаването на „арбитражна“ експертиза. Съставът на контролирания съд е изложил убедително своите съображения защо е дал кредит на доверие именно на назначената от него авто-техническа експертиза и касационната инстанция се съгласява напълно с неговите аргументи. Не се констатира твърдяното касационно основание явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Както първата, така и въззивната инстанция са приели, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Отчетено е било чистото съдебно минало на дееца, ниската степен на личната му обществена опасност-добри характеристични данни, липса на други наказателни производства, отдалечеността във времето на последното му наложено по административен ред наказание за нарушение на правилата за движение, че се касае до една изолирана проява, а не до начин на поведение на пътя, отчетени са били действията на дееца след настъпилото ПТП, неговата семейна и трудова ангажираност, както и не на последно място съпричиняването на случилото се от страна на самата пострадала Н.. Отчетено е било и обстоятелството, че извършеното деяние не се отличава със завишена степен на обществена опасност. Настояването пред ВКС в съдебно заседание за приложението на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия буди недоумение, тъй като именно този текст вече е бил приложен от инстанциите по фактите. Не може да бъде споделен и доводът за неразумна продължителност на воденото срещу подсъдимия наказателно производство и на това основание да се претендира за допълнително смекчаване на неговото наказателноправно положение, включително и относно срока на лишаване от правоуправление. Действително, престъплението е било осъществено от подсъдимия през месец октомври 2017г. и до настоящия момент са изминали шест години. Вярно обаче е и друго-делото представлява фактическа сложност, като органите на досъдебното производство и съдилищата не могат да бъдат упрекнати в неритмичност или несистемност, както и в неоправдано отлагане на делото. Инстанциите по фактите са положили необходимите усилия да изяснят правилно обстоятелствата по делото, като са уважавали всички искания на подсъдимия и неговата защита в тази насока и са полагали допълнително усилията, следващи им се от разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК. Това важи в още по –голяма степен и като се има предвид, че присъдата по нохд 332/18г. на ОС – Добрич е била отменена от АС – Варна по жалба от самия подсъдим и неговия защитник и делото е било върнато на първата инстанция за ново разглеждане за отстраняване на всякакви съмнения и противоречия, наведени в хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция. Затова ВКС намира, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено, както и допълнително наложеното му наказание лишаване от правоуправление, са съответни на извършеното деяние и няма основание за проява на по-голяма снизходителност към дееца в посока намаляне на същото. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 86 от 12.06.2023г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 145/2022г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: