Р Е Ш Е Н И Е   № 277   гр. София, 29.04.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и десетата година, в състав:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3852 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. Д. , представлявана от кмета на общината Д. К. Н. , против въззивното решение № 318 от 8 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 88 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г., с което е отменено решение № 93 от 7 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 453 по описа на районния съд в гр. Д. за 2006 г. и в место него ревандикационният иск на касатора за правото на собственост върху дворно място и построените в него постройки в гр. Д., е отхвърлен и е отхвърлено и искането за отмяна на нотариален акт. Жалбата е приподписана от главния юрисконсулт на общината В. П. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по правните въпроси коя к. следва да се счита за възстановена по смисъла на § 1 от ПЗР на ЗК от 1991 г. и характерът на постройките и тяхната законност имат ли значение за разпоредбата на чл. 2 ал. 3 (отм.) от Закона за общинската собственост. По поставените въпроси касаторът сочи, че, след като не се установява идентичност в наименованието, седалището и предмета на дейност на кооперацията с друга такава, както и между членовете на двете кооперации, не е налице възстановена кооперация. Ответникът П. к. “З” гр. Д. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. С решението си по иск по реда на чл. 108 от Закона за собствеността съдът приел, че за процесните постройки няма издадени строителни книжа, не е отстъпено право на строеж и не им е даден траен устройствен статут, поради което и заради липсата на ограничения в чл. 2 ал. 3 от ЗОС за статута на сградите, сградите не са общинска собственост и са построени от ответната кооперация; ответната к. не била новоучредена, а по смисъла на § 27 от ПЗР на ЗИД на Закона за кооперациите от 2007 г. във връзка с § 1 от Закона за кооперациите от 1991 г. (отм.) представлявала възстановена кооперация; постройките и теренът станали собственост на кооперацията по силата на чл. 2 ал. 3 от ЗОС. Неоснователността на ревандикационния иск водела до неоснователността на искането за отмяна на нотариален акт. Според представеното с касационната жалба решение на състав на ВКС (решение № 340 от 10 март 2005 г. по гр.д. № 2* по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2003 г.) по спор между същите страни, но за друг обект, касационният съд приел, че разпоредбата на чл. 2 ал. 3 от ЗОбС не разпростира действие и върху постройки с временен характер, поради което не е било налице основание за ответника да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на постройката и прилежащия й терен; сградата не е построена със средства на кооперацията, а с такива на АПК; кооперацията не е установила, че е възстановена, защото съобразно регистрацията й е новоучредена такава, поради което не би могла да се позове на придобиване правото на собственост по силата на правоприемство и реституция на основание § 1 от ПР на ЗК от 1991 г. При условията на чл. 291 от ГПК, съдът намира, че по поставения първи въпрос предпоставките, необходими в кумулативно единство с оглед преценката на статута на кооперацията, дадени в закона, са ясни, предвид тълкуването, установено в § 27 ал. 1 от ПЗР на ЗК от 1999 г. – права на възстановена к. по смисъла на § 1 от Закона за кооперациите от 1991 г. има к. , вписан в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала к. , в която членуват най-малко седем кооператори, които са членували в нея към датата на изземването, одържавяването или преразпределянето на имуществото на кооперацията. И в двете противоречиви съдебни решения съдилищата са имали предвид точно посочените предпоставки, но са достигнали до различни изводи във връзка със статута на конкретната кооперация. По втория поставен въпрос във връзка с това дали характерът на постройките и тяхната законност имат значение за разпоредбата на чл. 2 ал. 3 (отм.) от Закона за общинската собственост, касационният съд приема, че законът отдава значение на факта на построяването на сградата с кооперативни средства, без да поставя изисквания относно вида и законността на построения обект. С посочения текст е придадено с обратна сила правно значение на факти и на кооперативните организации се признават права, каквито те към момента на построяването на сградата не са притежавали съобразно действащата към относимия момент (преди 1991 г.) правна уредба. Ако кооперацията се легитимира като собственик на сградата по силата на приложимия към момента на построяването на сградата ред чрез валидно учредени суперфициарни права върху държавна земя, не би било необходимо изричното изключване на сградата от обхвата на общинската собственост, тъй като тя не би била по силата на приращението държавна собственост до 1991 г., а оттам не би придобила и статута на общинска собственост по критериите на ЗМСМА. Касационната жалба е основателна. Касаторът е предявил иск срещу ответната к. по реда на чл. 108 от Закона за собствеността за предаване на владението на масивен склад и построен пред склада навес от стоманена конструкция, за която ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост по реда на чл. 2 ал. 3 (отм.) от ЗОбС с твърдението, че кооперацията е вписана в регистрите след 13 юли 1991 г. и, като новоучредена, не може да се ползва от посочения ред за установяване на права, а не й е прехвърляно правото на собственост, нито й е било учредявано право на строеж за процесния имот. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, защото съдът е допуснал нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост на атакуваното решение – съдът неправилно приел правоприемство между ответника и РПК “Д”, а ответната к. не е възстановена; финансирането на процесните обекти не е доказано. И двете страни поддържат, че са собственици на процесния имот по силата на правилата на Закона за общинската собственост. Касаторът актувал процесния парцел ****ато частна общинска собственост през 2001 г. Ответникът по касация обосновава правата си с разпоредбата на чл. 2 ал. 3 (отм.) от ЗОбС – през 1998 г. се снабдил с нотариален акт за собственост на посоченото основание върху “Б” – един масивен склад от 170 кв.м. и навес пред него от 315 кв.м. и незастроен парцел ****коло него - дворно място от 1750 кв.м. Преценката на твърдението на ответника за придобиването на правото на собственост изисква да се установи дали строителството на процесния обект е сторено именно от кооперацията и дали това е извършено до 13 юли 1991 г. Според съдебно-техническата експертиза процесните постройки не са отразени в кадастралния план от 1978 г.; през 1989 г. теренът е отреден за озеленяване, като мероприятието не е приложено; постройките са нанесени в ЗРП от 1989 г., макар за нанасянето им да не е издадена заповед за попълване. Според съдебно-счетоводната експертиза след отделянето на ответника като самостоятелна потребителна к. през 1991 г. склад за билки се води в сметката за дълготрайни материални активи; активът е построен преди 1 октомври 1991 г. и в счетоводната документация на ответника не са запазени документи, удостоверяващи финансирането и изграждането му. Тези констатации мотивират съда да приеме, че действително е налице втората предпоставка за придобиването на правото на собственост по смисъла на чл. 2 ал. 3 (отм.) от ЗОбС – построяването на процесния обект е извършено до 13 юли 1991 г. Според представените банкови документи за извършени преводи, през 1984 г. били прехвърлени средства за изплащане на строителномонтажни работи на обект склад за билки. През 1985 г. РПК И. възстановила на ОКС гр. Т. част от заема от ОКС, ОКС Т. превело на РПК „И” 35000 лева за обект склад за билки и дало временна финансова помощ за обекта склад за билки от 15000 лева. При тези данни следва да се приеме, че обектът склад за билки е изграден с кооперативни средства. Неизяснен е останал обаче повдигнатият с касационната жалба въпрос за правоприемството между кооперацията, изградила процесния обект и ответната по иска кооперация. В тази връзка по делото е установено, че през 1971 г. била учредена РПК гр. Т. при отделянето на бивша потребителна к. от АПК. През 1985 г. общото събрание на РПК “И” дало съгласие за обединяването й с РПК “З” в единна РПК “Д”. Именно РПК „И” е кооперацията, в чиято полза са извършвани преводи, съответно – тя е използвала финансова помощ с оглед изграждането на склада за билки. По решение на общото събрание на РПК “Д” гр. Д. от 13 септември 1991 г. търговските клонове се разделят в самостоятелни потребителни кооперации, считано от 1 октомври 1991 г. Клонът в Д. се отделя като П. к. “З” и й било предадено недвижимо и движимо имущество от различни населени места, включително и от гр. Д.. Ответната к. е регистрирана на 13 ноември 1991 г. Данни за вписване на кооперацията по относимия към съответния момент правен ред са представени само за ответника по спора. Дали по отношение на сочените за негови праводатели са изпълнени особените изисквания на закона относно вписването на тяхното обединяване и разделяне по смисъла на ЗК от 1953 г. (чл. 4 и 5) и по ЗКО от 1983 г. (чл. 13 и 9), по делото не е установено. Без установяването на тези обстоятелства не може да се даде отговор на твърдението на ответника, че е собственик на процесния имот в качеството си на правоприемник на кооперацията, изградила имота с кооперативни средства. След събирането на относими доказателства по този проблем въззивният съд трябва да посочи основателно ли е възражението за придобиване на правото на собственост от страна на ответника по иска по силата на осъществено правоприемство на изградилата имота кооперация. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 318 от 8 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 88 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Д..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: