1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр.София, 17.06.2022г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно закрито заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА при секретаря К.Първанова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3817 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 10.05.2021г. по гр.д.№259/21г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.422 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустим ли е косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК от гражданския съд на подзаконов нормативен акт- Правила за измерване на количеството електрическата енергия, при преценката кой има право да получи от крайния битов клиент начислената електрическа енергия в резултат на извършена корекция – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа. Жалбоподателят - „Електроразпределение юг” ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, а предявеният иск уважен. Ответникът – Ш. Я. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от „Електроразпределение ЮГ” ЕАД искове за признаване за установено, че Ш. Я. им дължи на дружеството суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 305/21.01.2020г. по частно гражданско дело № 684 по описа на РС Пловдив за 2020г: 9 770,83 лева – стойност на доставена за периода от 12.01.2019г. до 11.07.2019г., но неотчетена електроенергия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и лихва като обезщетение за забава в периода от 20.08.2019г. до 16.01.2020г., в размер от 407,12 лева. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че на 11.07.2019г. е извършена проверка от служители на „Електроразпределение Юг “ ЕАД на електромерното табло в имот на ответника в [населено място], с електромер с № [№], чрез който се мери доставяно количество електроенергия, при което е установено, че към захранващия кабел на електрическото табло е присъединен кабел 2х10 мм, без консумираната по този начин електроенергия да се отчита от електромера. Прието е, че констатираното в протокол № 417723/ 11.07.2019г., е потвърдено и от разпитините по делото свидетели. Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника, че съгласно Закона за енергетиката операторът на електроразпределителната мрежа е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а крайния снабдител е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като облигационното правоотношения в случая е с второто дружество, поради което ищецът в настоящото производство „Електроразпределение Юг“ ЕАД не може да претендира заплащането на чужда вещ, чиято собственост е на друго дружество. Според възивният съд чл. 98а, ал.2, т.6 букви „а“ и „б“ ЗЕ е посочено по отношение на кои правни обекти е възможно да се извърши корекция на сметката по правилата на чл. 83, ал.1, т.5 ЗЕ. Посочва се, че това са крайния снабдител за потребена ел.енергия или клиента на потребената енергия. Изтъква се, че правните субекти продаващи /доставящи/ електрическа енергия на крайните клиенти по смисъла на чл. 92 – 96 ЗЕ са крания снабдител, търговеца на електрическа енергия и доставчика от последна инстанция, като само тези правни субекти могат да продават. Според въззиния съд само посочените правни субекти могат по правилото на чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да извършат корекция на сметката на крайния потребител по правилата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Съдът е съобразил факта, че съобразно новите Правила за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ издадени от КЕВР /ДВ бр.35 от 30.04.2019г./ титуляр на правото да се извърши корекция на сметката на потребителя не са доставчиците на ел. енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа - чл.56, ал.1 ПИКЕЕ, с едно изключение за доставчика - чл.56, ал.4 ПИКЕЕ, но е изложил съображения за това, че в Закона за енергетиката операторът на мрежата няма право да продава електрическа енергия на потребители, доколкото съобразно § 1 т.34б, буква „б“ от ДР на ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа осъществява разпределението на ел.енергия на електроразпределителлната мрежа и отговаря за функционирането ѝ , както и връзката с другите мрежи. Въззивният съд е приел, че е налице противоречие между чл. 98а, ал.1, т.6, б. „а“ от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и подзаконовия нормативен акт чл. 56, ал.4 ПИКЕЕ от правилата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, касаещи кой от субектите в системата на енергетиката има право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. Позовавайки се на чл. 15, ал.3 ЗЕ въззивният съд е счел, че при противоречие между правилник и нормативен акт от по – висока степен правораздавателния орган следва да приложи нормативния акт от по – висока степени, т.е. да бъде приложен чл. 98а, ал.2, т.6 б. „а“ ЗЕ, поради което правният субект имащ право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия е доставчика на ел.енергия, а не оператора на електроразпределителната мрежа. Прието е, че незаконосъобразно операторът на мрежата „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е фактурирал като дължима на него сумата за измерена и незаплатена електроенергия, същата не се дължи на ищеца по делото, а на доставчика на електрическа енергия за конкретния потребител, който не е страна по спора. По изложените съображения съдът е приел, че предявният иск при условията на чл.422 ГПК е неоснователен и го е отхвърлил. Допуснато е касационно обжалване по въпроса : допустим ли е косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК от гражданския съд на подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на електрическата енергия, при преценката кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената електрическа енергия в резултат на извършена корекция – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, Настоящият състав намира, че следва да се даде следния отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С оглед разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК общият граждански съд е компетентен да ce произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол и не може да ce произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, но тази преценка следва да се извърши когато такъв акт ce противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Такава преценка може да се извършва само по отношение на иднивидуалните административни актове, а не и по отношение на подзаконови нормативни актове. Съдът обаче не е длъжен да прилага подзаконов акт, който противоречи на законова разпоредба - чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове и въз основа на разпоредба от подзаконов нормативен акт не може да бъде признато на право, което е отречено от разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт. Законодателят е уредил дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране (тъй като за извършването им законът установява разрешителен режим) в разпоредбите на чл.43 и чл.44 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители (чл.44, ал.4 ЗЕ). Съгласно чл.94а, ал.1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител (т.28а, б.”а” Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти ( т.27 ДР ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл.97, ал.1, т.2 и т.4 и чл.98а ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.94а, ал.1, във вр. с чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ , чл.98а ЗЕ и чл.15, ал.2 т.3 от Правила за търговия с електрическа енергия носител на облигационното (договорното) задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г ДР ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а , б.”а” ДР ЗЕ. Разпоредбите на чл.50 - 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а ДР ЗЕ. С оглед така дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, настоящата инстанция намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени . Въззивният съд неправилно е приел, че разпоредби на ПИККЕ противоречат на разпоредби на ЗЕ и електроразпределителното дружество няма право да да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия, когато установи неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. В случая ПИККЕ уреждат реда, по който следва да се констатира наличието на доставена и незаплатена от крайния потребител електрическа енергия. Такова задължение за електроразпределителното дружество е предвидено и в разпоредбите на чл.88, ал.1, чл.89, ал.12 и чл.89а от Правила за търговия с електрическа енергия, които посочват, че независимият преносен оператор и операторите на електроразпределителни мрежи предоставят на търговските участници данни от извършени от тях измервания и документи за извършените корекции. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че крайният потребител не дължи заплащане на преизчислените по реда на ПИККЕ количества електрическа енергия потребени и незаплатени. На основание чл.293 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по същаството на спора като уважи предявените от „Електроразпределение ЮГ” ЕАД искове за признаване за установено, че Ш. Я. дължи на дружеството суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 305/21.01.2020г. по частно гражданско дело № 684 по описа на РС Пловдив. По делото е установено, че 11.07.2019г е извършена проверка от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на електромерното табло, на което се намира електромер (с номер [№]), при което е установено, че към захранващия кабел на електрическото табло в имот на ответника е присъединен кабел 2х10 мм2, без консумираната по този начин електроенергия да се отчита от електромера. За проверката е съставен протокол № 417723/ 11.07.2019г. и неговите констатации са потвърдени и от разпитите по делото свидетели. Неоснователни са възраженията на ответника, че констативният протокол от 11.07.2020 година не е съставен по надлежния ред, тъй като той не е бил уведомен, че се извършва проверка и не е поканен да присъства по време на проверката и не е присъствал. Според чл.49 от ПИКЕЕ /Д.В. бр.35 от 30.04.2019г./ присъствието на ползвателя на обекта не е условие за валидност на съставения констативен протокол. При отсъствие на ползвателя на обекта, протокола се подписва от представител на оператора и свидетел, които не е служител на оператора, което в случая е направено. Изпълнено е и изискването на чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ в такъв случай в седемдневен срок констативния протокол да се изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка /л.7/. Ето защо предявеният от „Електроразпределение ЮГ” ЕАД иск за признаване за установено, че Ш. Я. дължи на дружеството суми, за които е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 305/21.01.2020г. по частно гражданско дело № 684 по описа на РС Пловдив за 2020г. - 9 770,83 лева – стойност на доставена за периода от 12.01.2019г. до 11.07.2019г. електроенергия, е основателен и следва да се уважи. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 325 лева разноски за производството пред ВКС. Не следва да се присъждат разноски за производството пред районният и въззивният съд, тъй като не са представени доказателства за направени такива в списък по чл.80 ГПК.Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 10.05.2021г. по гр.д.№259/21г. на ОС Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА установено, че Ш. Я. М. дължи на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 305/21.01.2020г. по частно гражданско дело № 684/2020г. на РС Пловдив : 9 770,83 лева – стойност на доставена за периода от 12.01.2019г. до 11.07.2019г., но неотчетена електроенергия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и лихва като обезщетение за забава в периода от 20.08.2019г. до 16.01.2020г., в размер от 407,12 лева. ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ” ЕАД да заплати на Ш. Я. М. сумата 325 лева разноски за производството пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: