Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 101 С., 22.05. 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1714 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 3.07.2012 г. по гр.д.№ 2275/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което молителят е осъден да заплати на В. К. Т. сумата 1440 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 20.12.2010 г. до 20.04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата 95 лв., обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение по чл.225 КТ за периода 8.08.2011 г. до 28.03.2012 г. и 450 лв.- разноски по делото. Твърдението на молителителя е, че решението е постановено в нарушение на правилата за призоваване, с което е нарушено правото му на участие в първоинстанционното производство и възможността да организира защитата си по делото. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане делото на Старозагорския районен съд за ново разглеждане. Ответницата В. К. Т. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за отмяна на постановеното решение. Поддържа, че процедурата по призоваване на молителя- ответник в първоинстанционното производство е спазена. Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка относно основателността на твърденията им, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Производството по гр.д. № 2275/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по предявените от В. К. Т. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД. Посоченият в исковата молба адрес за призоваване на дружеството е: [населено място], [улица], ет.ІІІ, ап.12, който е вписан като седалище и адрес на управление на дружеството, видно от приложената по делото справка по фирменото досие. Видно от приложеното съобщение, същото е изпратено на ответника по иска /молител/ на посочения в исковата молба адрес, който е и вписания в регистъра адрес на кореспонденция. Върху същото е отбелязано, че на адреса няма офис на дружеството, нито негов представител и на вратата на сградата е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, в което е посочено че в двуседмичен срок, считано от 3.04.2012 г. ответникът може да се яви в канцеларията на Районен съд [населено място], за да получи съобщението с книжата, като след изтичане на срока те ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени. Същото е отбелязването и върху съобщението изпратено на посочения във фирменото досие адрес за регистрация по ЗДДС, който е в същия блок, на същия етаж, като номера на апартамента е 18, а уведомлението е залепено на вратата на апартамента. На този адрес са изпратени останалите съобщения и призовки, върнати в цялост, с отбелязване, че на адреса няма офис на фирмата и неин представител. При тези данни съдът е преценил, че процедурата по призоваване на ответника е изпълнена. Този извод е правилен - на осн. чл. 50, ал. 4 от ГПК, когато търговецът не е напуснал регистрирания адрес, но връчителят не намери достъп до канцеларията му или някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Второ уведомление не се залепва. Уведомление по седалището на дружеството е залепено на входната врата на сградата, поставено е такова и на вратата на ап. № 18, т.е. на двата посочени във фирменото досие и известни на съда адреса на молителя. Не е нарушена разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК, поради което връчването е редовно. Предвид изложеното не се установява фактическия състав на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ го. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “С.- АС”, Е., [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 3.07.2012 г. по гр.д.№ 2275/2012 г. на Старозагорския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :